Защо става така, че някои хора напредват бързо в професията и уверено се изкачват по йерархичната стълбица, а други се дънят и не могат да просперират в службата? Може и вие да сте си задавали подобен въпрос. И отговорът не е само и единствено заради това, че някои са родени под щастлива звезда и имат късмет, а други са, казано по нашенски, каръци. Може би го има и това, но… Според психолозите има някои неща, които са табу на работното място. В случая става дума за изрази, които, макар да изглеждат обикновени и популярни, могат да изпортят кариерата ни. Вижте за какво иде реч.
„Това е несправедливо”
Вие искате животът непременно да е справедлив – преди всичко към вас. Това прилича на вопъл на малко детенце, на което родителите са отказали да купят поредната играчка. Осъзнаването на факта, че светът с нищо не ни е длъжен, ни прави по-силни и по-самостоятелни. И обратното: призовавайки към някаква абстрактна справедливост, вие се показвате незрели и наивни.
Бъдете конструктивни. Откъснете се от фактите (своите резултати, печалбите, които сте допринесли за компанията, конкретните ви предложения), а тяхната интерпретация сложете настрани.
Вместо „Това не е справедливо” можете примерно да кажете: „Забелязах, че сте назначили Петрова да отговаря за този голям проект, който аз бих искал(а) да водя. Бихте ли ми обяснили причината за вашето решение? Бих искал(а) да зная какво според вас не ми достига за тази работа, за да мога да поработя над себе си…”
„Но ние винаги сме правили така…”
Измененията в живота произтичат така бързо, че решението, към което сме прибегнали половин година назад, в днешни условия вече може да не работи. Аргументът „по навик” не би ви тласнал напред, но би заставил вашия ръководител да се замисли: „А ако той (тя) просто е ленив работник и се страхува от промени?…”
„Може би ще изрека глупост, но…”
Прекалено внимателните и самоунищожителни фрази сриват доверието във вас. Не го забравяйте. Дори вашето предложение действително да е блестящо, формата, под която го изказвате, може да говори за недостиг на увереност в себе си. А ако вие самите не сте уверени в успеха, как разчитате да убедите другите? Не бъдете свой собствен критик.
Възможно е някой да намери вашето предложение за неуместно, но пък други да го оценят и да го поддържат. Може дори да бъде отхвърлено, но пък да стане повод за дискусия. Вие само печелите от това. Затова в никакъв случай не слагайте нотка на незначителност на вашите идеи.
„Няма проблем”
Когато в отговор на някаква молба или благодарност за ваша помощ отвърнете „Няма проблем”, вие подсказвате, че молбата сама по себе си би могла да бъде проблем. Вашият събеседник би могъл да се почувства така, все едно ви е обременил с нещо.
Подобни оттенъци в речта може да ви се струват незначителни, но на практика те така или иначе се отчитат от събеседника. Какво можем да отговорим, за да не създаваме неловко положение? Кажете „Радвам се, че помогнах”. Или „За мен беше удоволствие”. Това е тънка разлика в речта, но има влияние върху хората.
„Това не влиза в задълженията ми”
Тази фраза, дори произнесена на шега, ви изобличава като човек, готов да изпълнява само минималните изисквания, за да получи заплатата си. Вашият шеф може да реши, че интересите на компанията въобще не ви вълнуват и на вас просто не може да се разчита.
Ако ви се струва, че молбата наистина е извънредна, неуместна или пък накърнява вашите интереси, уточнете дали правилно сте я разбрали. Ако молбата не изисква от вас да се откажете от своите ценности и разбирания или пък да нарушите закона, просто я изпълнете. Ако искате, обсъдете с шефа си границите на вашите задължения, но в отделен разговор.
Постарайте се максимално допустимо да изложите своята позиция. Ако ръководителят ви изисква вие да правите повече, може да попитате как това ще се отрази на заплатата ви. Не е добре обаче да се търгува рязко и да се позовавате на трудовото законодателство. Покажете, че сте готови да работите повече и по-добре, но би било удобно да знаете точно задълженията си.
„Не е моя вината”
Да прехвърляте топката, не е добра тактика. Бъдете отговорни. Ако сте въвлечени в някаква работа и нещата не са тръгнали така, както би трябвало, признайте своята роля в това, което се е случило. Предложете обективно, безпристрастно обяснение на станалото.
Придържайте се към фактите, предоставете на вашите шефове и колегите възможността да правят изводи. Ако свикнете да се оправдавате, ще ви смятат за човек, който не си дава сметка за своите действия. Нова нервира и дразни. Колегите ви ще избягват да работят с вас и в случай на обща грешка ще се старят първи да ви ударят, за да не ги обвините вие. Просто ще престанат да ви се доверяват.
„Ненавиждам тази работа”
Жалването е последното нещо, което вашите шефове и колеги искат да чуят от вас. Първо, това тотално убива работната настройка и мотивацията за работа. Второ, вие веднага ще получите репутация на неудачник, който не е заинтересован от развитието си и не е готов да подобри своя живот. Накрая това ще доведе вашия шеф до мисълта, че вие сте баластра, от която трябва да се избави при първия удобен случай. В края на краищата, около вас е пълно с ентусиасти, които са готови да заемат мястото ви.
