Шоуменът Карло Конти, певиците Ариза и Емме, както и испанската актриса Росио Муньос Моралес са водещи на фестивала Сан Ремо, който тази година бележи 65-ото си издание. В петте дни на голямото музикално събитие на сцената на театър „Аристон” се включват не само известни изпълнители, но и млади италиански таланти. Победителят в конкурса ще представи Италия на Евровизия 2015 във Виена. Решението за приза се взема на основата на професионално жури, на гласуването на зрителите, телевизионните зрители и слушатели.
След години раздяла на сцената на Сан Ремо излезе отново заедно прочутата двойка Ал Бано и Ромина Пауър. Те бяха удостоени с наградата „Ал Бано и Ромина – посланици на Фестивала Сан Ремо по света”. А всичко започна много отдавна, като една музикална приказка…
Италия – слънце, пинии, морски отблясъци, гларуси над вълните и вечните италиански песни. През 1951 г. в малкото лигурийско градче Сан Ремо тихо и незабелязано се появява фестивал, на който е съдено да бъде индикатор на музикалния живот в страната.
Тук се раждат нови хитове и изгряват звезди, дълго време оттук се диктува европейската мода в естрадата. Сред победителите се открояват Адриано Челентано, Тото Котуньо, Ерос Рамацоти, дуетът Ал Бано и Ромина Пауър… Точно фестивалът Сан Ремо е вдъхновител на създаването на Евровизия. Магията на италианската музика топи границите и радва сърцата.
Първият опит да се създаде музикално събитие в развлекателния център Капанини ди Франчески претърпява финансов крах. Но идеята вече витае във въздуха, тя е толкова привлекателна, че Пиер Бусети, директор тогава на казиното в Сан Ремо решава да я възроди заедно със своя приятел Джулио Раци.
И така, фестивалът за първи път се провежда на 29 януари 1951 г. в местното казино. Тук той остава до 1977 г., когато се премества в театър „Аристон”. Представете си тези времена – телевизия няма, липсва качествен радиосигнал, за да изнесат събитието на круизен кораб, както са планирали. Конкурсът се излъчва единствено по втора програма на италианското радио.
Обстановката в Салоне дела Феста е далеч от това, което сме свикнали да виждаме днес. Зрителите седят край маси, обслужвани от сервитьори, а артистите излизат на сцената. В трите дни на фестивала участват всичко на всичко трима певци с 20 песни. Победител на финала става Нила Пици с песента „Благодаря за цветята”. По-късно тя ще каже. „Аз се родих през 1951 г. Преди това не съм съществувала.\“
Събитието не предизвиква международен интерес, а отзвукът сред звукозаписните компании е твърде слаб – 2 седмици след завършването на фестивала се появяват първите плочи от концерта, продадени са всичко около 80 000. С много по-голям шум преминава представянето на мюзикъла „Сензация в Сан Ремо”, който няма никакво отношение към фестивала, но поне предизвиква вълна от интерес към града и случващото се в него.
През 1954 г. за първи път показват фестивала по телевизията, макар и на запис. Следващата година вече 8 милиона италианци могат да гледат фестивала в Сан Ремо в жив ефир. 400 песни се състезават за наградата, но на финала попадат само 16 от тях.
Краят на 50-те и 60-те години е златното време на Сан Ремо. От 1964 г. във фестивала вече участват и световни звезди. През 1960-та броят на телевизионните зрители достига 30 милиона. През 1961 г. Адриано Челентано дебютира със скандал – по време на изпълнението си обръща гръб на публиката. 1967 г. се оказва също рискова за събитието – един от участниците – Луиджи Тенко, се самоубива след като свалят песента му от конкурса.
През 1970 г. дългоочакваната победа взема Челентано, който изпълнява хита «Chi non lavora non fa l’amore». През 80-те години фестивалът все повече прилича на шоу. Този период е възраждането на Сан Ремо. През 1980 г. печели изгряващата звезда на италианската естрада Тото Котуньо. Три години по-късно той е вече фаворит, но неговият хит «L’Italiano» остава на пето място. Тази година за първи път се провежда и гласуване сред публиката, която Котуньо печели без уговорки.
През 1986 г. приза на Сан Ремо печели Ерос Рамацоти. През 90-те идват все повече чужденци – Бекстрийт бойс, Рики Мартин. През 2000 г. на сцената излизат Тина Търнър, Стинг, Боно, Юритмиск и Роби Уилямс.
През 2006 г. се въвежда нова конкурсна формула. Участниците се състезават в четири категории: мъже, жени, класика и групи, а победителят се избира с гласуване сред публиката. Съвсем скоро категориите стават 2 – за младежи и възрастни. Полицията също държи под око грандиозната проява, защото вървят слухове, че за участие във фестивала организаторите взимат на ръка по 50 000 евро.
Фестивалът Сан Ремо може да се нарече душата на Италия – той процъфтява или угасва заедно със страната, не минава без скандали и импулсивни промени. Водещите пускат солени шеги, даже оркестрите понякога се бунтуват. Но и Италия като цяло, и Сан Ремо са щастливи да посрещат гости.
Снимки: БГНЕС
