Вероятно и вие сте забелязали, че има хора, които са свикнали да лъжат просто така, без причина. Това няма как да не дразни околните. Клиничният психолог Дейвид Лей, който работи с патологични лъжци, е успял да формулира 6 основни причини, които карат хората да не казват истината.
Повечето от хората се стараят винаги да говорят истината, твърди Лей. Някои лъжат повече, други по-малко. Но има и такива, които лъжат постоянно. Патологичната лъжа не е клинична диагноза, казва ученият, макар че може да бъде един от симптомите на психопатията. Болшинството от лъжците обаче са психично здрави хора, които по някакви причини мислят различно. Как точно?
Лъжата за тях има смисъл
Околните така и не разбират защо тези хора лъжат дори в дребните детайли. Именно тези дребни детайли обаче са важни за хората, които лъжат. Те имат друго, различно възприятие на света и различна ценностна система. За тях има значение онова, което не е важно за мнозинството. За тях лъжата има смисъл.
Когато говорят истината, им се струва, че губят контрол над ситуацията
Понякога такива хора лъжат, за да влияят на околните. Те са уверени: тяхната лъжа звучи по-убедително, отколкото истината, и това им позволява да контролират ситуацията.
Не искат да ни разстройват
Те лъжат, тъй като се боят от неодобрението на околните. Лъжците искат да бъдат ценени и обичани, да им се възхищават. Те се опасяват, че истината изглежда не толкова привлекателно, и, узнавайки я, това би могло да отблъсне техните познати и приятели, близките им да се срамуват от тях, а шефовете им да не им поверят важен проект.
Започвайки с лъжа, просто не могат да се спрат
Лъжата е като снежна топка, нараства лавинообразно. Колкото повече лъжете, толкова по-трудно започвате да казвате истината. Животът започва да прилича на къщичка от карти – вземеш ли една, къщичката рухва. В един момент започвате да лъжете, за да подкрепите предходната лъжа. Патологичните лъжци се боят от разобличение и затова продължават да лъжат, дори когато това не е нужно.
Понякога те дори не разбират, че лъжат
В стресова ситуация не мислите за детайлите, важното е да спасите себе си. В такъв момент вие включвате режим „оцеляване”, а в такъв режим вие не си давате ясна сметка какво говорите или вършите. И започвате да вярвате искрено в собствените си слова. Вярвате в онова, което не е било, ако това ви е удобно. А когато опасността отмине, не помните какво сте говорили под виляние на стреса.
Те искат лъжата им да е истина
Понякога лъжците приемат желаното за действително. Струва им се, че мечтите могат да станат реалност, ако малко се поукрасят. Ще станат богати, ако разказват за митологичното си състояние или за дядо милионер, който им е оставил богато наследство.
Как да общуваме с лъжците?
Каквато и причина да е провокирала лъжата, лъжецът винаги се чувства некомфортно. И тук е важна реакцията на околните, казва Дейвид Лей. Ако събеседникът в отговор на лъжата отговори „Стига измислици”, „Пак ме лъжеш” или „Ще ти разкрия истината”, у лъжеца се включва защитна реакция. Повече от всичко такива хора се страхуват да изглеждат лъжци в очите на околните и са способни да отидат на каквато и да е лъжа, за да докажат, че може да им се вярва.
Ако искате да узнаете истината, постарайте се да се въздържате от нападки и обвинения. Като начало се опитайте да определите причината, поради която вашият събеседник лъже.
Попитайте го: „Това наистина ли е толкова важно за теб?” или „Защо толкова много искаш да ти повярвам?” Така ще свалите напрежението и ще направите общуването по-искрено. Емпатията е най-доброто средство да покажете на човека, че истината не е толкова страшно нещо и светът няма да рухне, ако стане ясно, че той лъже околните.
