Директорският пост

Директорският постШефката на жена ми ме сваляше. Още първия път като ни запознаваха, усетих как ме изпиваше с очи. Беше хубава, около 45-годишна жена, прекалено слаба, но чаровна. Аз съм свикнал на женско внимание, но тук трябваше да действам предпазливо, защото Ана беше директор в банката, в която работеше и жена ми.

Кристина, жена ми, се скъсваше от работа и мечтаеше да я направят заместник – директор, но засега шефката й не обелваше ни дума за повишение. Започна обаче да ни кани все по-често на гости в новата си къща. Беше разведена от години и й се носеше славата на мъжемелачка, но жена ми казваше, че не можем да и отказваме и трябва да присъстваме винаги, когато ни покани.
На събиранията Ана намираше начин да останем сами и да ви кажа честно – няма мъж, който да устои на ухажванията на една жена, особено красива и чаровна като Ана.
Жена ми напредваше в службата, но работата и се увеличаваше все повече. Ана й поставяше нови и нови задачи, за да успеем да се срещнем, без жена ми да заподозре нещо. Връзката ни беше напълно тайна. Пред хората бяхме добри приятели – насаме пламенни любовници.

Връзката ни продължи близо година и тогава неочаквано се върна от Лондон дъщерята на Ана – Изабел.
Изабел беше ослепителна – дълга черна коса, изваян крак, въобще всичко си й беше на място. Понеже често ходехме на гости у тях, беше неизбежно да се срещаме. Личеше си, че й е приятно да общува с мен. Нямаше никакво желание да учи повече и майка и купи един бар в близкото курортно селище, за да има Изабел с какво да се занимава.

Аз притежавам строителна фирма и помагах активно за ремонта и декорирането на бара. Оставаше да се занесат последните мебели и Изабел ме покани да й помогна да ги закараме. Разбрахме се в колко часа тръгваме и на другия ден в уречения час тръгнахме. Аз шофирах, а Изабел седеше на предната седалка до мен. Толкова беше секси, че ми беше много трудно да се съсредоточа в шофирането. Пристигнахме в селището. Изабел отключи бара и седнахме да изпием по една бира. Пиехме без чаши. Изабел остави бирата си и се приближи към мен с най-секси походката, която бях виждал някога. Не издържах – грабнах я и я любих още там, върху масата. Не носеше бикини и това така ме възбуди, че правих най-дивия секс в живота си, имах желание за нея пак, пак и пак. На здрачаване разтоварихме мебелите и тръгнахме към града. Жена ми се обади, че има събрание и ще закъснее. Отбих колата в една близка горичка и се любих с Изабел още веднъж.

Оттогава животът ми се усложни. Изабел не знаеше, че съм любовник на майка й. Веднъж неизбежното се случи- Ана се върна по-рано от работа и ни хвана с дъщеря си в леглото. Побесня. Караше се на дъщеря си, задето си позволява да спи с женен мъж. Постави й ултиматум – или започва да работи в бара, или спира всякаква финансова помощ. Очаквах Изабел да отговори на майка си, че аз съм по-важен за нея от всякакви пари, но нищо подобно не се случи. Без да покаже никакви чувства, облече дрехите си и, напускайки стаята, каза – и без това гаджето ми се връща утре. Дори не погледна към мен и излезе.
Сега Ана започна да говори на мен. Не викаше, но казваше думи, които не съм чувал от устата на мъж. Аз като неин любовник имах информация за предстоящи държавни поръчки и тя ми уреждаше срещи с други директори на фирми, така че моята строителна фирма процъфяваше. Разбрах, че Ана няма никакво намерение да продължава да ми урежда сделки. За мое добро обаче и за да избегнем скандала, каза, че ще продължава да ни кани с жена ми на гости, но да направя така, че да не оставаме насаме. От това зависеше работата на жена ми.

Продължихме да ходим на гости на Ана известно време. Една вечер жена ми се върна от работа и каза, че трябва да разговаряме. Помислих, че е разбрала за изневерите ми и нямах никакво желание за разговор. Оказа се обаче, че ще местят Ана в столицата на по-голям пост и тя е предложила на управителния съвет жена ми за заместничка. Приели единодушно.
Сега жена ми е новата директорка на банката и сега събиранията се правят вкъщи. Всички колежки на жена ми идват с мъжете си….
Автор: Александър Алексиев