Всички нас са ни учили в детството на т.нар. вълшебни думички – благодаря, моля, заповядайте, извинете… Учените психолози обаче днес твърдят, че прекалената им употреба при някои ситуации (в зависимост и от събеседника) се превръщат не във вежливост, а в пренебрежение към самите нас. Те стават наши врагове. И причината за това се крие не само в ниската самооценка. Закостенелите шаблони на общуването също могат да изиграят роля.
Човекът, без сам да забележи, злоупотребява с вежливите изрази и по този начин пренебрегва своята личност, като демонстрира това пренебрежение и на околните. В резултат на това не получава желаното признание и уважение. И така, psychologies.ru посочва петте най-разпространени израза в общуването, които понижават личната значимост.
Може ли
Думите „може ли” или „не трябва” несъзнателно отправят към детството, когато ние сме питали възрастните за това какво ни е позволено и какво не. И сме зависели от волята на възрастните. Това е изначално неравна позиция. При възрастните хора обръщението „може ли” е доста разпространено и предполага някаква молба. Спомнете си как си искате менюто в ресторанта, какво казвате на сервитьора.
Повечето от нас казват „Може ли едно меню?” Представете си как изглежда такъв човек – посредствено и безлично. Ако в конкретната ситуация замените това „може ли” с указание, ще се получи „Донесете ми менюто”.
Добавете спокойна интонация и пред вас ще видите уверен в себе си човек, който знае какво иска от живота.
Благодаря
Някои хора са способни да произнесат думата „благодаря” безброй пъти в продължение само на две минутен разговор. Причината може да се крие в неумението да бъде завършен разговорът, в навика постоянно да се казва „благодаря”, в някаква неловка ситуация. Във всеки случай това е неуверено поведение, което околните отчитат.
Представете си, че сте занесли искания от началника ви отчет. Той е направил забележки по него и ви е наредил да го преправите. И вие отговаряте: „Да, направил съм грешки, извинявайте, благодаря за поправките, ще го поправя, извинявайте…” Това изглежда жалко и неубедително. Едва ли ще стигнете с това поведение до висока длъжност в йерархията.
Не е ли по-добре да промените фразата и да я произнесете с чувството на собствено достойнство: „Всичко разбрах, ще го поправя”. Всички сме хора и всички имаме право на грешки. Не трябва заради тях да се критикувате и да се оправдавате пред другите. Това снижава вашата ценност.
Не ви ли преча?
Най-често този израз се употребява, когато искаме да изразим особено уважение към човека, към когото е адресиран. Трябва обаче да знаем, че снижаването на нашата лична значимост не е най-добрият начин да постигнем желания ефект. Хората много повече ценят уважението от страна на равните с тях.
Например, шефът ви ви е привикал и вие след известно време отивате при него. Защо казвате „Не ви ли преча?”. Вашата работа и вашето време не са по-малко важни от работата и времето на ръководителя. Заменете тази фраза с „Да вляза ли?” От нея се излъчва увереност и събраност.
Не бихте ли могли…?
Частицата «не» по принцип е доста зловеща във всеки един език. На практика вие веднага предлагате на човека готово решение във вид на отказ. Подтекстът е такъв: «Зная, че ще откажеш и съм в твои ръце». Заменете тази фраза с утвърдителна и премахнете частицата „не”: «Бихте ли могли…?». Тук позицията е очевидно равна и излъчва увереност в резултата.
Много ми хареса
Фразата сама по себе си е приятна. Тя е пълна с искреност и прекрасно подхожда за дружеско и близко общуване. Но ако вие искате да поставите акцент върху своето мнение, то добре е да използвате тази фраза внимателно. В определени ситуации може да се създаде впечатлението, че вие оценявате нещо повърхностно или да бъдете впечатлен от нещо не е толкова трудно. Ако искате да придадете тежест на своята оценка, следва да я задълбочите и конкретизирате, например: «Доволен съм», «Това ме устройва», «Това ме впечатлява».
Т.е. за да излъчвате увереност в себе си, понякога е достатъчно да смените обичайните думи в своята реч с тези, които подчертават вашата ценност. Тогава вътрешните положителни изменения няма да ви оставят да чакате дълго. А заедно с тях ще дойдат и признанието, и уважението, и любовта.
