Как да се научим да градим отношения, без да се привързваме и без да страдаме? Въпросът е доста сложен и за отговор няма универсална рецепта. Все пак психолозите са формулирали 5 простички начина, които, ако се следват, дават резултат.
Стъпка първа: Отличаваме любовта от зависимостта
Отсъствието на болезнена привързаност мнозина възприемат като недостатъчно силна любов, пише elle.ru. Психолозите са убедени, че всяка драма, съпроводена със сълзи, истерии, ревност, всякакви болезнени неразбирателства, водещи до страдания, нямат нищо общо с любовта. Звучи парадоксално, но е така: любовта винаги е взаимна.
Чувства, които не са споделени, водещи до отношения, в които вие встъпвате в ролята на жертва, не са нищо друго освен нездрави, зависими отношения. Всеки здрав човек, който се сблъска с невзаимност, безусловно изпитва негативни емоции и продължава нататък – в търсене на взаимни отношения.
И само склонните към невроза хора предпочитат да страдат и да говорят за това колко са нещастни. Всякаква емоционална привързаност предполага някаква зависимост, която води до загуба на достойнството и снижаване на самооценката.
Намирайки се във връзка, в която вие страдате, с всеки изминал ден се оплитате още повече: емоционалният вакуум и болката сами по себе си няма да изчезнат. Единствената адекватна крачка е да се победи привързаността и да се осъзнае, че това не е любов. В любовта има хармония, в зависимостта има само скокове от упадък до еуфория, които подменят реалната емоционална привързаност. Важното е да се разбере, че привързаността в отношенията се формира на основата на специфични емоционални процеси.
Някои хора толкова много се нуждаят от любов, че самите те я плашат с тотален контрол и гонят страстта с ревност. Този, който действително обича, не получава удоволствие от това, че заставя другия човек да страда. Любовта е история не за болката, а за радостта и хармонията, които способстват за личния ръст и на двамата партньори.
За емоционално зависимите хора любовта е наркотик, поради което често такива отношения са наричани токсични. Да обичаш въпреки всичко, забравяйки себе си, да захвърлиш всичко – това не са романтични отношения и огромна любов, а тревожни признаци. Невротичната зависимост ви обезличава – човек престава да бъде самия себе си, а това води до деформация на личността и до по-голяма жизнена драма.
Стъпка втора: Казваме „Не” на привързаностите, които носят болка
Ако вече сте разбрали – самостоятелно или с помощта на специалист, че сте попаднали в капана на психологическата приврзаност, важното е незабавно да приключите болезнената история.
Както и с наркотичната зависимост, първият етап винаги е отказ от дозата. После идва осъзнаването и изясняването на причините. Късайте с привързаностите незабавно!
Стъпка трета: Осъзнаваме, че отсъствието на силна привързаност е зряла любов
Рано или късно осъзнаването на факта, че любовта не е само драма и сълзи, идва при всекиго. Запомнете едно просто правило: любовта свършва там, където се засяга чувството за собствено достойнство.
Главният критерий е нашата самооценка. Ако ни унижават, осмиват, оскърбяват нашите ценности или ни заставят да се чувстваме слаби, това не е любов. Любовта не е източник на храна и способ да се запълни пустотата.
Стъпка четвърта: Контролирайте егоцентричните детски прояви
Сред нас има хора, които приемат отношенията като източник на храна – те са им нужни, за да запълнят пустотата и да се спасят от самота. Психолозите ги сравняват с деца, които постоянно се нуждаят от любов и изискват от околните различни прояви на тази любов, при това самите те неспособни на това чувство.
Много важно е да се разбере, че тази неустоима потребност е проява на незрялост: единият от партньорите утолява своя личен емоционален глад, без да мисли за това доколко конструктивни са тези отношения.
Стъпка пета: Станете човека, когото бихте искали да срещнете
Когато човек строи своите отношения на основата на привързаността и зависимостта, не му е интересно да остава насаме със себе си. Затова наличие на партньор за него е жизнено необходимо: струва му се, че без него животът просто няма смисъл.
Лоша новина за онези, които са изпадали в такава ситуация: емоциите са свойствени на такива хора, които в дъблочината на душата си не обичат себе си, поради което им е трудно да установят конструктивни връзки в реалния живот.
Такива хора са склонни към еуфория, а после към депресия – а всъщност каквато и маска да си наложат, околните чувстват тази нелюбов към себе си. Започнете със себе си: не се опитвайте да търсите виновник за разрива, успокойте се в нови срещи, в нов роман.
Когато осъзнаете проблема си и въведете порядък вътре у себе си, ще се обикнете и ще се научите да получавате удоволствие от общуването със себе си. Тогава ще се появят и чаканите хармонични отношения.
