Тал Бен Шахар повече от 10 години изследва щастието. Дълго време е преподавал един от най-популярните курсове в Харвард, за който всяка година се записват хиляди студенти. На студентите си Тал разказва как да направят правилния избор. За това става дума в новата му книга „Какво избираш?” А в книгата му „Да станем по-щастливи” се съдържат 101 урока за щастлив и осъзнат живот. Преди да прочетете 5 от тях, ето ви една история-експеримент за това, как на децата може да се покаже защо е полезно да учат.
Експериментът
На 600 ученици на възраст от 6 до 15 години им казват, че повече няма нужда да изпълняват някакви задания. Ако се държат лошо по време на урока, ги наказват – изпращат ги на двора да играят. Ако се държат добре, ги награждават, като им позволяват малко да се позанимават с уроците.
При тези обстоятелства абсолютно всички ученици в течение на ден-два стигат до извода, че трудът – разбира се, в определени рамки, е за предпочитане пред пълното безделие. Между другото, за времето на този експеримент те усвояват значително повече материал по аритметика и другите дисциплини, отколкото в предишни години.
И така, какво ни е необходимо, за да сме щастливи?
Умение да прощаваме
На санкскрит думата „прощавам” означава „да отвържа, да развържа”. Излиза, че когато прощаваме обидата и преставаме да се сърдим, ние сякаш развързваме някакъв възел и усещаме облекчение. Много хора, които са се научили да прощават, казват, че са изпитали наистина невероятно облекчение.
Един от най-ефективните начини да простим обидата е да разделим отговорността. Това означава да признаем, че за тази обида, колкото и странно да звучи, са виновни и двете страни – по 50 на сто. Но вие сте отговорни за своята реакция. Сред многото варианти на реакция сте избрали именно да се обидите. В това са вашите 50 на сто от отговорността. Умението да прощаваме е вид навик. Ако сте простили една конкретна обида, това още не означава, че вече сте си изработили този навик. Над него трябва да се работи постоянно.
Умение да възприемаме работата като призвание
Психолозите Еми Ржеснивски и Джейн Датън са провели изследване, за да изяснят какво влияние оказва нашата настройка върху възприятията ни за работата. Участници в изследването са били чистачки в болница. Всички участващи можело да бъдат разделени на две групи – едните гледали на това, което правят, просто като на работа, за която им плащат и описвали своята дейност като скучна и безсмислена. Другите я смятали за свое призвание и казвали, че се чувстват като част от важно и интересно дело. Чистачките от втората група се държали различно: те повече общували с медицинските сестри, с пациентите и посетителите и се стараели да подкрепят и ободряват всички, които имали нужда от това. Като цяло те възприемали своята работа в по-широк контекст – че не просто мият подовете в стаите и събират боклука, а внасят своя дял в лечението на пациентите и в дейностите на цялата болница.
Работата и на едните, и на другите всъщност била еднаква. Но тези, които я считали за важна и полезна за пациентите, били по-щастливи от останалите. Нещо повече, те даже били по-щастливи и от много лекари в болницата, които (като първата група участници) също не виждали смисъл в своята работа.
Изследователите открили сходни резултати и при фризьори, инженери, готвачи, сервитьори… Тези от тях, които съзнателно или подсъзнателно приемали решение да се отнасят към работата си като към рутина, били по-малко щастливи и по-малко удовлетворени от живота си от колегите си, които смятали това за призвание. Учените отбелязват, че „даже изпълнявайки най-еднообразната и рутинна работа, хората могат да определят каква е същността на тяхната дейност”.
Умение да се самоизразяваме
Да, разбира се, винаги има риск открито да изразим какво мислим. Всеки човек до различна степен се чувства неуютно да открива и споделя мислите и чувствата си. Но ако постоянно прикривате истинското си Аз и постоянно носите маска, вие рискувате да сринете до нула нивото на своята самооценка.
Професор Брене Браун е изследвала хората, на които е провървяло да имат висока самооценка. Тя си поставила за цел да изясни какво ги отличава от другите, които смятат, че нищо не струват. Една от отличителните характеристики се оказало мъжеството – мъжеството да бъдеш несъвършен и уязвим.
Хората с висока самооценка първи даряват любов, без да се тревожат дали тя ще бъде взаимна. Ако искат да кандидатстват за много добра работа, те правят това без колебания, дори да знаят, че имат малко шансове да я получат.
Вместо да се безпокоят какво ще помислят за тях и как ще ги приемат, тези хора се държат естествено – „стремят се да избегнат образа, който им налагат, за да бъдат такива, каквито са всъщност”. Те не крият своята уязвимост и недостатъците си, те ги споделят. Можете ли да се откриете малко повече, да оголите част от истинското си Аз? Опитайте, бъдете уязвими и истински!
Умение да си сътрудничим
Стивън Кови има отлична мисъл по този повод: „Светът е пълен с разнообразни ресурси за всеки от нас. Нагласата за излишък предполага възможност да споделяме властта, признанието, изгодата и участието във вземането на решения. Тя открива възможности и алтернативи, дава ресурси и повишава креативността”.
Има два типа хора – тези, които обичат да съперничат и другите, които обичат да сътрудничат. Но при това ако двама души си съперничат, могат да загубят и двамата. Ако си сътрудничат, могат да спечелят и двамата.
Ние също можем да изберем контекста, в който ще действаме – както в конкретна ситуация, така и в живота си по принцип. Ако подходим към решението на проблема от позицията за взаимна изгода (победител – победител), то вероятността за сътрудничество ще бъде много по-голяма, а следователно проблемът ще бъде решен с полза за всички страни. Ако в живота си се придържате именно към този сценарий, вашите отношения с хората значително ще се подобрят и ще получавате по-голямо удовлетворение от своя живот.
Следващия път, когато започвате общуване, без значение дали вашият разговор предполага сътрудничество или конкуренция, помислете как може да обърнете ситуацията така, че тя да донесе полза на всички участници. Какво да направим, че да спечелят всички страни?
Умение да слушаме тялото си
Ние престанахме да слушаме тялото си. Докато в някои места по света хората гладуват, в други, особено на Запад, хората страдат от преяждане. За всички нас храната е достъпна и евтина и непрекъснато ни съблазняват с вредни храни. Отчитайки факта, че употребяваме повече храна, отколкото ни е необходима, и че в повечето случаи тя не е и здравословна, не е учудващо, че затлъстяването се разпространява със заплашителни темпове като диабета, рака и сърдечните заболявания. За да живеем дълго и пълноценно, трябва повече да се замисляме за количеството и качеството на погълнатата храна.
Например, на японския остров Окинава хората казват: „Яж, но не се наяждай”. Тази фраза, произнесена всеки ден преди приемането на храна, им напомня за вредата от преяждането. В западните страни хората обикновено стават от трапезата чак когато се натъпчат до насита, докато на Окинава стават от масата веднага след като са утолили глада си.
Отнасяйте се към тялото си с уважение. Наслаждавайте се на храната, на изобилието – но бъдете умерени и ще можете още дълги години да се чувствате здрави.
