Как да доживеем до 100 години бодри и здрави

Как да доживеем до 100 години бодри и здравиАко не сме срещали в живота си, поне сме гледали филми за столетници. Нормално е да си задаваме въпроса от какво зависи продължителността на човешкия живот, при положение, че организмът е здрав и човекът не е носител на някакво обременяващо заболяване. По темата разсъждава във фейсбук рускинята Елена Погребижска.

„Разполагам с филм за тайната на вечната младост. Героите в тази лента са учени и хора на възраст около 100 години. Хирургът Фьодор Углов в момента на снимките е на 104 г. Мен искрено ме интересуваше каква е неговата тайна. Като сравнявах историите на столетниците, открих само един общ критерий между тях. Той присъстваше у всеки независимо от пола, характера, известността и професията. Всеки столетник се оказа… оптимист”, пише Елена.

Животът стоварва върху оптимиста същите неудачи и трагедии, които стоварва и върху песимиста, но оптимистът ги понася по-добре. Той умее да се изправя красиво след пораженията и въпреки ударите на съдбата, намира сили да започне пътя си отначало. Песимистът се предава и изпада в депресия.

Нас са ни учили, че здравомислещият човек, нормален и вменяем, е онзи, който повече или по-малко обективно и дори критично оценява света около себе си и главното – самия себе си. Т.е. отлично разбира къде е силен и умен и къде – слаб и податлив. Оказва се обаче, че да си такъв реалист е неправилно и неизгодно. Далеч по-добрият вариант е да се занимаваш с т.нар. позитивна самоизмама, да се смяташ за най-добрия, без да гледаш обективната действителност, накратко казано – да си оптимист.

Изследователите Джоана Старек и Карълайн Китинг изучавали достиженията на спортисти – плувци на една и съща възраст, в еднаква физическа форма, и установили пряка взаимовръзка между техните успехи на състезания и нивото на позитивната самоизмама. Спортистите, които високо са оценявали самите себе си, своите способности и бъдещите резултати, плували значително по-бързо от другите. Описвайки този експеримент, Старек отбелязва: «Онова, което учените са свикнали да назовават оптимизъм, вяра в по-доброто, треньорът на един успешен отбор нарича шампионско мислене».

Навярно всички биха искали да бъдат оптимисти, но не всички го могат. Аз например, казва Елена, не мога лесно да измамя себе си. Ако например зъболекарят ми каже нещо неприятно – че трябва да ми извади зъб, не бих могла убедително да си кажа: «Какво пък, това е просто ново преживяване». Няма да повярвам вътрешно в тези думи – не бих желала такъв опит, не искам да ми вадят зъба. Да не говорим за нещо по-сериозно. Сега обаче няма да говорим за това възможно ли е да станем оптимисти, а ще се върнем на въпроса наистина ли позитивният поглед влияе върху здравето и продължителността на живота.

Отговорът е категоричен – да, влияе. В много изследвания е доказано, че състоянието на здравето на оптимистите е по-добро, отколкото на песимистите. Например, психологът Кристофър Петерсон в течение на една година наблюдавал състоянието на 150 студенти. Той открил, че в сравнение с оптимистите песимистите два пъти по-често се поддавали на инфекции и се обръщали към лекарска помощ.

Главният специалист по оптимизъм — американскиият психолог Мартин Селигман, е основоположник на цяло направление – позитивната психология. Своите първи експерименти Селигман провежда, за да разбере как да лекува депресията: неговият баща се парализирал и спокойният и уравновесен някога човек много бързо изгубил интерес към живота. Експериментирайки, Селигман се убедил, че, оказали се в неприятна ситуация, някои хора я възприемат като неизбежност и отпускат ръце, а други – оптимистите, се опитват да я изменят.

Характерна черта на песимистите е тяхната вяра в това, че неудачите ще продължават дълго, как не могат да се борят с тях и как самите те са виновни за това. Оптимистите се отнасят към ударите на съдбата по противоположен начин. Те вярват, че всяко поражение е временно. Неблагоприятната ситуация те възприемат като предизвикателство и енергично се борят с нея. Разбира се, понякога и те изпадат в паника, но говорим за нещата по принцип.

В средата на 30-те години специален изследователски фонд организира наблюдение над здрави възрастни хора. Изследователите искат да проследят съдбата на надарени хора, за да открият предпоставките за тяхното здраве и техния успех. Сред първокурсници в Харвард те подбрали 200 мъже. Тези хора в продължение на 50 години активно участвали в изследванията. На всеки 5 години ги подлагали на медицински изследвания и ги карали да попълват анкети. След години на мястото на вече остарелите хора идвали нови, които продължавали същата работа. И какво се изяснило? На средна възраст песимистите започвали да заболяват и по-рано, и по-тежко, отколкото оптимистите. Към 45 години разликата вече била достатъчно съществена.

До 45 г. оптимизмът практически не влияел на здравето: то оставало примерно на същото ниво, като и на 25. На 45 обаче мъжкото тяло започвало да старее. Доколко бързо и сериозно, зависело от това дали човекът е оптимист или песимист още 25 години по-рано това. С други думи: ако искате да бъдете вечно млади, зареждайте се с оптимизъм. Това е разковничето.