7 грешки, които водят до криза в отношенията

7 грешки, които водят до криза в отношенията
7 грешки, които водят до криза в отношенията

Какво най-често създава проблеми в отношенията? Логично е да се предположи, че всяка двойка има свои поводи за сръдни и недоразумения. Въпреки това експертите формулират 7 „аварийни” ситуации, които не зависят от продължителността и особеностите на отношенията.

Как да намерим източника на проблеми, как да се измъкнем от задънена улица в отношенията, как да спасим брака: с такива въпроси към сексолози, психолози и психотерапевти всеки ден се обръщат двойки на границата на разрива. Интересното е, че те винаги очакват да получат конкретни съвети за това какъв трябва да бъде съвместният им живот. В какви капани може да попаднат отношенията, за да тръгнат те към разрив?

Тотална симбиоза

Парадоксално е, но най-крехките съюзи са онези, които в началото на отношенията представляват сами по себе си абсолютна симбиоза, сливане на партньорите, които стават един за друг всичко: любовници, приятели, родственици, деца дори.

Те се държат така, все едно са останали сами на необитаем остров: дотогава, до когато в живота им се втурне нещо, което започва да тормози изключителните им отношения. Това може да е раждане на детето (как се строи живот за трима, при положение, че досега те са живели само един за друг?), интересен проект у единия от партньорите, но най-често – възникването у едния от партньорите на чувство, че започва да се задъхва.

Това е началото на кризиса: единият партньор е разочарован, другият смята, че са го предали. В повечето случаи такива двойки не се разделят мирно.

Отказ от различие

Любимият човек не е наше копие. Твърдението е очевидно в теорията, но не и в практиката. Често големите конфликти започват с дреболии, които се стремим да отричаме. Ние не можем да приемем, че партньорът не споделя нашите реакции и желания.

Това ни учудва и постепенно ни разочарова. «Той не ми разказва за чувствата си», «Тя не разбира какви усилия полагам», «Тя не иска секс, когато аз го искам» – това са само някои от жалбите, които звучат по време на терапевтичните сеанси. Те разкриват факта, че партньорите отказват да приемат съществуващите между тях различия и това превръща съвместния им живот в бойно поле.

Дефицит на общуване

Двойките често забравят за това колко е важен диалогът, за да се опознаят и да се научат да се разбират един друг. Как да разберем за желанията и потребностите на другия? Как заедно да строим планове? Само с разговори. В противен случай рано или късно започваме да осъзнаваме, че любимият ни човек съвсем не е такъв, какъвто сме си го представяли.

Освен това недостигът на общуване води до недоразумения. «Какъв е смисълът да му казвам какво искам? Аз вече зная какво ще ми отговори». Убедени, че се познават един друг, партньорите считат, че да разговарят е безсмислено. Те живеят един до друг, вместо да живеят заедно.

Терапевтична двойка

В тези двойки действа негласен и често неосъзнаван договор за взаимна зависимост: доминиращият партньор е призван да излекува другия – от депресия, от алкохол, от професионални неуспехи. Встъпвайки в ролята на спасител, той иска да се чувства необходим, нужен. И това желание за власт, върху което се крепи романът, постепенно излиза наяве.

Става така, че в един момент «пациентът» се излекува и повече не се нуждае от «лекар» и свидетелство за преживените трудности. Или този партньор забелязва, че отношенията са построени на зависимост и го подчиняват, вместо да му дадат чувството за свобода. Назрява «бунт» и шансоете той да бъде разрешен по мирен път са твърде малко.

Отсъствие на планове

За да се движат напред, партньорите трябва да строят планове. Еуфорията обаче от първия етап на отношенията убеждава двойката, че трябва да «живее в настоящия момент». До момента, когато страстта започва да гасне и на мястото на бъдещето зейне дупка. Съвместният живот престава да носи удовлетворение, да ражда нови желания и енергия.

И вместо да обсъдят ситуацията и своите очаквания, партньорите се затварят в себе си и всеки търси свой път – примерно заравя главата си в работа. В един момент единият от съпрузите разбира, че живее сам за себе си, в самота, и решава да скъса отношенията.

Неприемане на промените

Хората се променят не само физически, но и психологически. Дори здравите двойки рискуват с течение на времето да стигнат до криза, ако не се научат да приемат новите реалии и да се адаптират към тях. Измененията почти никога не идват ръка за ръка и да се осъзнаят случващите се партньора промени е доста сложно.

Още по-трудно е да се откажем от убеждението, че хората не се променят и партньорът е такъв, какъвто е бил всякога. Ние не можем да се избавим от плановете и илюзиите, а значи не приемаме партньора такъв, какъвто е станал.

Леност и фатализъм

«Ние се обичаме, значи всичко трябва да е хубаво», «Ако нещо не е станало както трябва, значи това не е било любов», «Ако не си пасваме в леглото, не сме създадени за съвместен живот». Мнозина са уверени в това, че от самото начало всичко трябва да тръгне по вода и дори при най-малък проблем в отношенията решават, че просто не им е съдено да бъдат заедно.

Илюзиите, формирани в периода на влюбленост, пречат на участниците в двойката да управляват тази фаза на отношенията, в която страстта отслабва и потенциално може да прерасне в друго, по-зряло чувство. Такива партньори са привикнали да очакват мигновени резултати, да получават «всичко и веднага», без да полагат особени усилия. Те забравят, че отношенията и дори интимният живот изискват време, пише psychologirs.ru.

За това да се измъкнем от капана на кризата, от недостига на общуването, борбата за власт, отсъствието на планове е важно да се стъпи на пътя на самопознанието – да се обърнем към експерт или да започнем самостоятелен анализ.

«Не говоря за това, че на всеки от нас е нужна психотерапия – обяснява сексологът и психотерапевт Масимо Шер. – Въпреки това да се погледнме отстрани действително е важно. Това ще ни помогне да видим отношенията в нова светлина и да се избавим от призраците на миналото – било то родители или предходни романи…»