Дълбокият смисъл на Задушница

Дълбокият смисъл на ЗадушницаЗадушница е църковен помен в чест на мъртвите. Тези дни са винаги в събота – денят, който в църквата е определен за памет на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. След заупокойната служба се провежда обща панихида. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Задушница е особен ден в православния календар, когато е прието да се поменават отишлите си от този свят близки и да се помолим в помощ на душите им. На първо място – за душите на починалите родители, а след това и останалите близки хора. Уважителното отношение към родителите в християнското семейство трябва да се формира в най-ранно детство.
Само в такъв случай вече порасналият човек ще може да осъзнае напълно петата Божа заповед „Почитай баща си и майка си“, на която акцентира в своя проповед отец Августин.

„Почитай баща си и майка си, и ще постигнеш благоденствие и дълъг живот на Земята“ – в това простичко изречение се крие дълбок смисъл и ключов принцип за успешен живот на земята, а след това и вечен живот, както за всеки отделен човек, така и за целия негов род.“
Какво се прави на задушница? Най-напред, докато посещаваме гроба на близкия човек или присъстваме на службата в храма, трябва да открием сърцето си и искрено да си отговорим на следните въпроси – какво е истинското ми отношение към починалия, всичко ли съм му простил и какви чувства всъщност изпитвам? От вашата искреност в тези мигове директно зависи ефективността на вашата молитва. Това е основният отговор на въпроса какво да правим на задушница в църквата.

В какво е силата на заупокойната молитва
Отец Августин казва, че детето се ражда от двама родители не само физически, но и с душата си. Както физическото тяло на детето на генно равнище е носител на генните дадености на двамата си родители, така е и с душата му. Именно затова е толкова силна връзката вътре във всеки род, именно затова е толкова важно да пазим паметта за своите предци и да произнасяме молитви за душите им. В църквата разбират думата починал като оттеглил се за покой, а посещението на гроба на близкия човек е поменаване на мястото на неговото последно земно пристанище.

Самата душа се намира там, където няма пространство и време. Ето защо е толкова важно на Задушница правилно да погрижим за починалите близки – не само да посетим гробищата, но и да присъстваме на службата в храма, за да се помолим за душите на своите роднини.

Това е важно, на първо място, защото е във вашите сили да окажете помощ на своя скъп и любим човек. Ако човек вече е престъпил през житейската граница, той няма власт да измени съдбата и много се нуждае от молитвената подкрепа на членовете на своето семейство, своя род, които още пребивават на Земята.

Свещеникът Николай Гулейко в отговор на въпроси за интернет изданието „Православие и мир“ пояснява един много важен момент – трябва ли и как да молим за прошка починалите си роднини? Да се моли за прошка е необходимо, докато човек е още жив, а след неговата смърт в православието е прието само да се молим за него.

От своя страна свещеникът от храма „Св. Димитрий Солунский“ Сулажгора отец Константин Савандер напомня: „Църквата се моли за упокоение и прощаване на греховете на починалите, надявайки се на Божието милосърдие. Дори човекът да е бил грешен и да е получил Божията отплата след смъртта си, когато дойде Съдният ден над човечеството, Бог ще си спомни молитвите за него и той може да бъде помилван.“

Какво да правим в храма на Задушница
Вярващите често задават на свещениците въпроса какво да носят в църквата на Задушница и какви други важни действия трябва да се извършат в храма. Преди началото на Богослужението трябва да подадем бележка с имената на покойните ни роднини. След това можем да поставим за тях свещи и слушайки църковните песнопения, искрено да се молим за починалите.

Може да се използва следната кратка молитва: „Упокой, Господи, душата на починалия раб твой (името), и прости му всички съгрешения, волни и неволни, и го дари с Царството Небесно.“

В памет на починалите близки е прието също да се дава милостиня и да се правят добри дела. Вярващите, които не разполагат с големи средства, могат да пожертват продукти. В дните на Великия пост, в който също попада Задушница, в храма носят постни продукти и вино. Прието е те да се оставят на специална маса, която стои пред или зад масата за панихида. Не е прието да се поднасят като пожертвование спиртни напитки като коняк или водка.

При желание и възможност може да се поръча панихида и чак след извършването на молитвите е разрешено да се посети гробището, да се подреди гробът, да се сменят цветята, като по този начин показвате, че пазите паметта за близкия човек.

Как да протече по-нататък денят на Задушница, може ли да се шета вкъщи? Протоиерей Александър Иляшенко отговаря на този въпрос в интернет изданието „Православие и мир“ така: няма забрани за шетане на този ден, това е просто суеверие. Денят трябва да започне с посещаване на храма, молитви и посещение на гробището, а след това при необходимост може да се изпълняват обичайните домашни дела.
Още един важен въпрос, който вълнува вярващите – може ли да се кръщава дете на Задушница? Православните свещеници напомнят простото правило – детето може да се кръсти във всички дни без ограничения.

През 2017 година Задушниците са на следните дати:
Събота срещу неделя Месопустна – 18 февруари
Събота срещу Петдесетница – 3 юни
Събота преди Арахангеловден -4 ноември

http://velikij-post.ru/