Как да разговаряме с малкото дете

Как да разговаряме с малкото детеКолкото повече думи слуша детето в първите 3 години от живота си, толкова то се развива по-успешно в следващите години. Означава ли това, че трябва детето да е залепено пред телевизора, примерно? Нещата не са толкова прости, обяснява педиатърът проф. Дана Съскинд, като разкрива какви са оптималните условия за истинско общуване с детето.
Историческо откритие правят в своето изследване двама психолози от Канзаския университет в Щатите. Според Бети Хард и Тод Рисли достиженията на човека не са заложени във вродените способности, нито в икономическото положение на семейството, нито в расата и пола, а в количеството думи, с които към детето се обръщат околните в първите три години от живота му. Учените са категорични, че да се забива детето пред телевизора или видеото е безполезно: принципно важно значеие има комуникацията с възрастните.

Разбира се, с фразата «Не прави това», дори да е повторена стотици хиляди пъти, няма да помогнем на детето да израсне умно, продуктивно и емоционално стабилно. Важното е общуването да е осмислено, а речта – сложна и разнообразна. Без взаимодействие с околните способността на детето да се учи отслабва.

Проф. Съскинд обобщава новите изследвания в областта на ранното развитие на детето и разработва програма за общуване на родителите и децата – така, че това да е максимално полезно за детския мозък. Нейната стратегия се състои от три основни принципа: настройване на една вълна с детето, често общуване с него и развитие на диалога.

Настройване на една вълна с детето
Става дума за осъзнат стремеж на родителя да забелязва всичко, което интересува детето, и да разговаря с него на тази тема. С други думи, родителят да гледа в същата посока, в която гледа и детето. Проявявайте внимание към заниманията на детето, съветва Съскинд. Например: възрастният, преизпълнен с добри намерения, сяда на пода с любимата книжка на малкото и го призовава да слуша. Детето обаче не реагира, продължавайки да си строи кули от разпръснати на пода кубчета. Родителят отново казва: «Ела, седни тук при мен. Виж каква интересна книжка. Сега ще ти почета малко от нея…» Така ли трябва да станат нещата?

На пръв поглед всичко е добре – любящ възрастен, интересна книжка. Нещо обаче в комуникацията се губи. А това е точно вниманието на родителя към заниманието, което в дадения момент вълнува детето. Да се настроиш на неговата вълна означава внимателно да се отнасяш към онова, с което то се занимава, и да се включиш в неговата дейност. Това укрепва контакта и помага за подобряване на навиците на детето, задействани в играта, а посредством речевото взаимодействие се развива и неговият мозък. Работата е в това, че детето може да се съсредоточи само в онова, което му е интересно в момента. Ако се опитаме да отклоним вниманието му върху друго занимание, мозъкът му трябва да изразходва много допълнителна енергия. В частност изследванията показват следното: ако детето е задължено да участва в дейност, която малко го интересува, то едва ли ще запомни използваните в тази дейност думи.
Необходимо е да се намирате на едно ниво с детето. Сядайте с него на пода по време на игра, дръжте го на коленете си, докато му четете, сядайте на един стол по време на ядене. Опростявайте речта си. Детето по принцип е привлечено от звуците, а вие като родител трябва да ги изричате със смяна на тона или височината на гласа. Бебешкият език също помага на детския мозък да усвоява речта. Едно изследване по проблема установява, че двегодишно дете, с което са говорили бебешки от 11-ия до 14-ия месец, знае два пъти повече думи от друго дете, с което са разговаряли «като с възрастен». Простите, лесни думи по-бързо привличат вниманието на детето към това за какво се говори и кой говори, като го карат да напряга вниманието си и да общува.

Активно общуване
Изричайте на глас всичко, каквото правите. Подобен коментар е още един способ да обгради детето с реч. Така малкото не само увеличава речниковия си запас, но осъзнава и взаимовръзката между звуковете и думите, от една страна, и действията и предметите, от друга. «Хайде да сложим новото лигавче… Колко е красиво, с каква хубава картинка с мечо… И е сухичко, не е мокро като старото, виж… Връзваме го…»

Старайте се не само да описвате онова, което правите, а и да коментирате действията на детето: «А, ти намери ключовете на мама… Не ги крий зад гърба си, ще ги търсим след малко… Не ги слагай в уста. Това не е за ядене. Ключът отваря вратата. Дай да го сложим на място…»

Избягвайте местоимения. Те не могат да се видят и не говорят нищо на детето – той, тя, то. Детето няма никакво понятие какво се крие зад тези думи. Не казвайте «На мен това ми харесва», а кажете «Харесвам твоята рисунка».
Допълвайте, детайлизирайте фразите на детето. Учейки се на език, детето често използва части от думите и непълни изречения. В контекста на общуване с малкото трябва да запълвате такива думи и изречения до край.

Развитие на диалога
Диалогът предполага размяна на реплики. Това е златно правило в общуването между родителите и децата, най-ценният от трите метода за развитие на детския мозък. Да се достигне активно взаимодействие е възможно, ако се настройваме на една вълна с детето – какво него го занимава в момента, и да разговаряме по темата колкото може повече.

Дочаквайте търпеливо ответната реакция на детето. В диалога е много важно да следите за редуването на ролите. Говорите вие, говори детето. Допълвайки думите с мимики и жестове – отначало предполагаеми, после имитиращи и накрая реални, детето може доста дълго да ги подбира. Изчаквайте го търпеливо. Не бързайте да нарушавате диалога и той да преминава във ваш монолог. Дайте време на детето да намери нужното слово.

Внимавайте какви въпроси задавате. Въпроси с отговори «да» и «не» не помагат за поддържане на разговора и не учат на нищо ново. Напротив, въпроси от рода на «как» и «защо» позволяват на детето да отговаря с различни думи, да задейства мисловния си процес. «Как» и «защо» стартират на практика процеса на мисленето, който в крайна сметка води до навик за решаване на проблемите.