15 грешки на младостта

15 грешки на младостта
15 грешки на младостта

Хубаво е да си млад – след всяка грешка лесно се справяш, правиш изводи и започваш всичко отначало. Но независимо от това, и на 25 може да се направи погрешен избор с дългосрочни последици – например, да не започнем да заделяме пари за „черни дни“.

Сред грешките, които се обсъждат на популярния сайт за въпроси и отговори Quora, някои се повтарят доста често. Избрахме най-лошите грешки, които правят хората на възраст от 20 до 30 години. Тези грешки могат да повлияят на професионалното бъдеще и върху личния живот, така че опитайте се да ги избягвате.

Мислим, че за успеха са достатъчни образование и талант

Добре е да сте млад, талантлив и образован, но без тежък труд всичко това не гарантира големи успехи. Силви ди Джусто, основател на Executive Consulting Image, казва:
„Прекарах младостта си в корпоративна среда и помня как бачкахме по нощите и през почивните дни. В това време моята кариера се определяше от пролятата пот, трудолюбието и настойчивостта. Разбрах, че твърде рядко мога да сложа нещо настрана. Успехът не се постига лесно. Никога.”

Пренебрегваме здравето си

Когато ставаме възрастни, постепенно разбираме, че вече няма как да живеем като в студентските години. Меги Сазърленд Резак пише:
„Веднъж на 28 ще се събудите с такъв махмурлук, че ще се откажете да пиете до сутринта в остатъка от живота си.”

Колкото повече време минава от дипломирането, толкова повече са шансовете употребата на алкохол, пушенето и нездравословното хранене да преминат от категорията на приемливо поведение в ранг на опасен навик.

Според проф. Майкъл Уотсън, който се занимава с въпросите на комуникацията, младежите трябва да обръщат внимание на състоянието на психиката си, тъй като много често психологическите проблеми възникват точно в периода 20-30 години.

Не заделяме пари настрана

Според едно изследване, проведено от фирмата за финансови услуги Bankrate сред 1000 души, 69 на сто от младите хора на възраст от 18 до 29 години въобще нямат пенсионни спестявания.

Пенсията изглежда прекалено далечен момент, но ако не започнем да отделяме за нея колкото може по-рано, със сигурност ще съжаляваме.
Инвестирайте в пенсионни фондове по малко, но редовно.

Смятаме, че щастието и парите са едно и също

Джо Чой отбелязва, че високата заплата и престижната работа, разбира се, могат да ни направят доволни, но за истинското щастие е необходимо много повече.

Ако сега се втурнете да печелите пари, вместо да се захванете с любимата си работа, по-късно може да съжалите за пропуснатите възможности.

Предаваме се при първия признак за проблеми

Край на сериозната връзка, уволнение от работа, крах на мечтата за повишение – всичко това може да е много страшно, когато се случва за първи път.
Неудачите трябва да се използват като материал за самоусъвършенстване, а не като повод следващия път да си поставяме по-елементарни цели.

Каролин Чой пише: „Когато се събудих на следващия ден след уволнението, разбрах, че това не е краят на света. А когато ме изостави гаджето, се научих да различавам добрите и лошите отношения; осъзнах това, което и по-рано чувствах, но не можех да си обясня, преди да приключи връзката ми.”

Зависим от чуждото мнение

В началото на кариерата е важно да не разрешаваме на другите да правят избор вместо вас.

Лори Грейнър, известна със своя категоричен подход към инвестициите, казва на всеки предприемач, с когото работи, че никога не позволява чуждото мнение да влияе на решенията й. Тя заявява:
„Вашият успех ще зависи от това как се възприемате – от това зависи и това какво ще мислят за вас другите.”

Проявяваме нетърпение

Много хора смятат, че към 30-ата година е задължително да имаме семейство, собствен апартамент или дом и да имаме план за развитие на кариерата си за 10 години напред. Това въобще не е задължително. Бъдете търпеливи и се съсредоточете върху текущия момент.

Кристина Рот, основател и директор на Matisia Consultants, пояснява: когато е била по-млада, усещала, че трябва да постигне всичко колкото може по-бързо; това я тревожело и било контрапродуктивно. Кристина разказва:

„След 20-годишна възраст най-накрая усвоих концепцията за отложеното възнаграждение. На този етап е по-важно да обръщам внимание на решенията, които ще определят живота ми занапред.”

Опитваме се да угодим на всички

Приятно и удобно е да поддържаме приятелски отношения с колегите, но не можем да се харесаме на всички. В началото на кариерата изглежда естествено да се търси дружбата на началника, колегите или клиентите.
Всъщност е добре да осъзнаем, че на някои от околните никога няма да се харесаме, да приемем това и да вървим напред. Важно е да го разберем навреме и да си спестим много ядове.

Мислим, че всяко приятелство е завинаги

Сазърленд Катър пита: „Как мислите, ще останат ли завинаги с вас вашите приятели от университета? Към 40-ата ви година трудно ще си спомните повечето от тях.”

Когато приятелите живеят в други градове, много по-добре разбираме кой ни е скъп и за кого си струва да отделим от времето си.

Мислим, че преместването решава проблемите

Пътешествията и животът на ново място или в нова страна много разширяват кръгозора. Да се пътешества между 20-30-годишна възраст е прекрасно. Но все пак внимание – не мислете, че ако смените мястото си на живеене, ще откриете смисъла на живота.

Затваряме се в тесен кръг

Разбира се, добрите служебни отношения са много важни. Но ако живее в малък свят, започваш на всичко да гледаш по този начин. Замислете си какво ви обкръжава.
Джон Леви, основател на мрежата Influencers, казва: „Хората наоколо влияят на всичко – колко ще се занимавате в залата за фитнес, колко печелите, какви дрехи носите, каква е ценностната ви система. Така че ако искате животът ви да е пълен с радост и успехи, трябва да градите отношения с добри хора, които уважавате и без съжаление да отхвърляте вредните познанства.”

Виждаме света в черно-бяло

Авторът и инвеститор Джеймс Алтушър смята, че много млади хора страдат от максимализъм. Например, някои от тях мислят, че са длъжни да избират между кариерата за личен успех и работата, която носи ползи на обществото – като не разбират, че не е задължително личният интерес и обществената ценност да си противоречат.

Търсим „втората половинка”

Няма идеални отношения, над това трябва да се работи. Някои от нас до 30 години остават самотни в по-голямата част от времето си, други през отдават цялото си време на търсенето на потенциалния мъж или жена.

Ако сте от вторите, винаги има опасност да се оплетете в своите фантазии и мечти, и да решите: „ето, най-после ще намеря човека, с който всичко ще бъде идеално и от само себе си”. Реалната дългосрочна връзка винаги е работа за постигането й.

Митеш Джейн пише: „Това са постоянни жертви, компромиси, приемане на чуждите недостатъци и обясняване на мотивите за собствените действия. Но точно в това е и удоволствието!”

Опитваме се да планираме с години напред

Джо Чой казва: „Трудно е да се предскаже каквоще се случи след няколко години и къде примерно ще работиш.” Престанете да съставяте планове за петилетка напред и се съсредоточете върху текущите си задачи.

Мислим, че всички други се справят по-добре

Сартак Пранит пише: „В младостта може да ни се струва, че приятелите ни се справят по-добре в кариерата си и са по-уверени в себе си.”

Но извън зависимостта от доходите, работата или житейската ситуация, на всеки млад човек му предстои да научи много за живота – този процес всъщност не прекъсва до последния ни дъх.