На Димитровден времето се обръща към зимата

На Димитровден времето се обръща към зимата
На Димитровден времето се обръща към зимата

На 26 октомври Българската православна църква отбелязва деня на Свети Димитър Солунски.

Димитър бил син на римския проконсул в Солун и имал военен чин на местен военачалник. В задълженията му да защитава града от набезите на варварите и да преследва християните. Но тъй като родителите на Димитър тайно изповядвали християнската вяра, военачалникът сам започнал да проповядва християнството, като едновременно с това изпълнявал достойно воинския си дълг.
По заповед на император Галерий на 26 октомври 306 г. той бил хвърлен в тъмница и убит с копия. През нощта след убийството християните успели да , а тялото му хвърлили на дивите зверове.

Скоро след това той бил канонизиран като свети великомъченик, а мощите му станали светиня. По време на властването на светия равноапостол Константин (306—337) над мястото на неговата гибел била издигната църква. 100 години по-късно, при строителството на нов величествен храм, на това място били открити нетленните мощи на светия мъченик.

Народни традиции и вярвания

Българската традиция представя Свети Димитър като по-голям брат близнак на Свети Георги. Казва се: „Свети Георги лятото носи, а Свети Димитър – зимата”. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около деня на неговия празник е една от най-големите Задушници.

Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Навремето в селскостопанска България на 26 октомври завършвал традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Те се прибирали по домовете си до следващата пролет. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и др.