Трудна работа – 3 част

Трудна работа - 3 частСлед като я изгоних и разбрах, че се занимавала с магии, изпаднах в стрес. Не можех да си представя, че така ми се е отблагодарявала, че й дадох работа, плащах й, подаръци й правех.

Аз никога не съм вярвала в магии, но все пак си е стряскащо да знаеш, че един болен мозък се е разполагал с най-милото ти – децата. Заедно с майка ми и нейната приятелка, която в момента ми помагаше, се хванахме и раздигнахме цялата къща. Наистина намерихме разни торбички, хартийки, косми и други вещи, скрити навсякъде.
Като дръпнахме хладилника видяхме, че отзад, където са всички тръбички за охлаждащата система, има напъхани много вилици и ножове. Беше страшно да разбереш, че някой ти е желаел злото.

Посъветваха ме да доведа свещеник да прекади къщата и да каже някоя молитва. Направих го. Изпълних и всичко, което той ми каза. Дъщеря ми обаче не се оправяше. Обърнах се към специалисти, но се искаше време, за да може детето да се пребори със страха си и с лошотията, която й беше причинила онази жена. Взех си отпуска, за да бъда с децата си. Тя обаче бързо свърши и останах между чука и наковалнята – работата ми не беше за изпускане, но и децата си не смеех да оставя на друг човек. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Често пред очите ми се появяваше ужасната картина – детенцето ми свито в ъгъла, а вещицата го гледа със змийския си поглед. Плачех от гняв и отчаяние. Реших да спра да ходя на работа и да се грижа за децата си сама.

Точно тогава, когато напълно се бях отчаяла, Соня ми се обади по телефона и ме попита дали искам да се върне и да работи за нас, майка й значително се подобрила, можела да се справя вече сама. Това беше най- хубавата новина от месеци насам. Казах й да идва, ако иска веднага.

Когато на следващия ден я видях на прага, щях да я задуша от прегръдки, толкова й се радвах. Разказах й какво се беше случило след нейното заминаване. Казах й ,че съм поставила камери из цялото жилище. Соня ме разбра. Двете заедно щяхме да се справим с трудностите, сигурна бях. А и мъжът ми и майка ми също щяха да помагат. Отначало оставях децата за малко със Соня, докато свикнат пак с нея. С малкия нямаше проблеми. За дъщеря ми обаче все още не беше лесно да остане с друг човек.
Соня имаше огромно търпение. Пееше, измисляше им най-различни игри, даваше им да рисуват. Къпането беше най-сложната част. Дъщеря ми я хапеше и пищеше като че я колят. Но Соня успя с игри и занимания да успокои детето – маскираше се, даваше й много играчки във ваната, даже веднъж чадър.

Сега децата ми отново са щастливи и обичани. А Соня има моята доживотна благодарност, златното й сърце и любовта й са безценни.
Автор: Сребрина