Притча за цъфналия кактус

Притча за цъфналия кактусВеднъж в дома на една млада жена разцъфнал кактус. До този момент той 4 години стоял до прозореца като някакъв небръснат и неизмит метач, и изведнъж – каква изненада. Странно, че ме смятат за зла и бездушна, помислила си жената. Не е така, в дома на злобните жени цветята не цъфтят.

Цялата изпълнена с радостни мисли за цъфналия кактус, тя без да иска настъпила по крака един мъж в метрото. На забележката му не започнала да вика както друг път: „О, като сте толкова важен, я да се возите на такси!”, – а се усмихнала:
— Извинете, моля, залитнах, нямаше къде да се хвана. Ако искате – и вие ме настъпете и ще бъдем квит.

Мъжът бил сърдит от сутринта, но преглътнал думите, които смятал да изрече по неин адрес. Слязъл на своята спирка и вместо да се скара на продавачката на вестници, която редовно обърквала рестото, просто казал:
— Няма нищо, бройте парите още веднъж, аз сутрин също не съм силен в математиката.

Продавачката, която хич и не очаквала подобно мило отношение, се разчуствала и дала на един пенсионер куп стари вестници – той бил постоянен купувач и много обичал да чете, но на ден имал пари само за един евтин вестник.
Разбира се, непродадените вестници трябвало да се връщат, но всяко правило има изключение. Доволният старец тръгнал за вкъщи с вестниците и списанията под мишница. Когато срещнал съседката от горния етаж, той не й устроил всекидневния скандал на тема как нейното дете тропа като слон и не му дава да си почине, защото е невъзпитано, а се усмихнал:
— Колко е порасла дъщеря ви! Не мога да позная на кого прилича повече, но със сигурност ще бъде красавица.

Съседката завела детето в градината, отишла на работа в поликлиниката и не започнала да вика на глупавата бабичка, която се записала за прием при лекаря за предния ден, а дошла днес. Просто казала:
— Нищо, не се тревожете, и аз понякога забравям какво имам да правя. Поседете минутка, ще проверя дали лекарят ще може да ви приеме.

Бабата пък, като влязла все пак при лекаря, не започнала да настоява да й изпишат най-евтиното, но ефективно лекарство, за което й казала една съседка и което уж мигновено ще я излекува, а в противен случай да плаши с всички възможни инстанции, а въздъхнала и казала:
— Имам още акъл в главата си, ясно ми е, че старостта не се лекува… прощавайте, докторе, че всеки ден ви идвам в кабинета като на работа.

От своя страна докторът, като се прибирал вечерта, изведнъж си спомнил бабичката и му станало мъчно за нея. Помислил си още колко мимолетен е животът. Поддал се на внезапния порив, купил голям букет, красива торта с розички и поел в съвсем друга посока. Стигнал до един блок, качил се на третия етаж и позвънил.

— А бе, виж сега, помислих си, защо все се дърпаме и се караме като деца. Заповядай, купих ти торта, само малко от единия край съм я притиснал и се смачкаха розичките. Че и цветята малко се повредиха в метрото, но може все пак да свършат работа?

— Разбира се, че ще свършат, — отвърнала жената, — ще ги сложа във вода и ще се съвземат. А аз пък имам новина. Представи си само, ставам сутринта, гледам – кактусът цъфнал. Гледай!