Трудна работа – 1 част

Трудна работа - 1 частНикога не съм предполагала, че да си наемеш чистачка било толкова трудна работа. Досега сама се справях, млади сме с мъжа ми, момиченце имаме на 5 години и няма кой много-много да разхвърля из къщи.
Обаче заиграла се един ден дъщеричката ми на пода, а аз минах оттам с прането в ръце и не видях къде стъпвам, настъпих някаква играчка и като паднах си счупих крака. Докторите ми казаха да държа крака нависоко и да не си помислям даже да се разхождам из къщата, а камо ли да върша домашната работа.
Единственото решение, което виждахме с мъжа ми, беше да наемем жена да се грижи за домакинството, а майка ми щеше да идва след работа и да ми помага за детето.

Пуснах обява. Обадиха се толкова много хора, че на някои директно отказах по телефона. На другия ден се явиха за интервю избраните от мен. Не вярвах на очите си, имаше от съвсем младички момичета до жени на почти преклонна възраст, дошли с бастуни. Имаше и кандидатки дошли от други градове, които ме молеха да останат да живеят у нас, въпреки че в обявата бях отбелязала, че търся чистачка за два часа на ден.
И всички искаха да изслушам семейните им проблеми. Някои ми искаха пари за автобус. Заболя ме главата още от началото. Записах си телефоните на около 25 жени, които ми се струваха подходящи за работата, а на една казах да дойде на другия ден – Веска.

Дойде тя с къса бяла поличка, бяла блузка и висок ток. Веске, викам, аз те викам да работиш днес. Да, ама после имала среща не знам с кого си и нямало да й стигне времето да се преоблича. Добре. Дадох й едни чехли – да не тропа с токчетата по къщата. Казах й да оправи леглата първо.
Влезе в нашата спалня. Да излезе, да излезе, няма я. Извиках я, не отговаря. Уплаших се да не й е прилошало. Отидох куцук, куцук да я търся. Намерих я седнала на разхвърляното легло, хванала си телефона и чати ли чати, а в ушите й слушалки. Много важен човек й пишел, ама ей сега щяла да приключи, да съм почакала.
Аз плащам на час за чистене, а не за чатене. Казах й го. Тя се разплака, много съм била лоша. Платих й за безпокойството и й казах повече да не идва.

Викам си сега ще се обадя на някоя жена на възраст, тази беше младичка. Обадих се на Петранка. Каза, че можела да започне още днес и след половин час дойде. Беше с подходящи дрехи и обувки. Бързичко оправи леглата, измете и изми къщата. Като дойде ред да чисти баните и й се смени физиономията, гнус я било. Аз не знаех какво да кажа. Като те е гнус, що търсиш работа като чистачка бе, жена. Платих й и на нея и за деня повече нямах желание да се разправям с други, а и кракът много ме заболя, дето непрекъснато ставах.

Като се върна мъжът ми от работа и му разказах какво се беше случило, решихме , че понеже ние нямаме опит в тая работа ще е добре да се посъветваме с майка ми и заедно да одобрим следващата жена. Дойде майка ми, говорихме с кандидатките и избрахме една от тях. Изглеждаше културна жена, библиотекарка била, но останала без работа.
Изчисти каквото й казахме и изглеждаше, че всичко е наред. Три дни работи перфектно. На четвъртия ми се обади, че парите, които плащам са малко и ако не й увелича заплатата, няма да се върне. Отказах се да търся чистачка. Мъжът ми сутрин оправя леглата, а следобед майка ми върши всичко останало. Не съм предполагала, че едно такова нещо като да си намериш човек да ти помага вкъщи ще е толкова трудна работа.
Чакам с нетърпение да ми махнат гипса и да не завися от никого. Наистина чакам с голямо нетърпение.
Автор: Сребрина