Женски бой

Женски бойЗапознах се с Петър през есента. Бях се забързала за среща с приятелка и на един светофар прибягах, за да успея да мина докато още е зелено. Стъпах обаче накриво, спънах се и се прострях в цял ръст наполовина на бордюра, наполовина на шосето. Усетих, че някой ме хваща за ръцете и ме издърпва изпод гумите на потеглящите коли. Седнах.

Всичко ме болеше, а от лактите ми течеше кръв.До мен стоеше той, мъжът, който ми помогна, и загрижено ме питаше как се чувствам. Чувствах се глупаво и му го казах. Ама че начин да се запознаеш с някого. Той се засмя, откриха се белите му зъби и лицето му грейна. Аз също се засмях, макар че ми беше неудобно, задето така нелепо се намерих на земята преди малко. Станах, поизтупах се, но кръвта от лактите ми продължаваше да тече.
Приседнах на една пейка. Потърсих в дамската си чанта нещо за спиране на кръвта и намерих едни носни кърпички. Новият ми познат ги взе и попи кръвта, докато съвсем спря. Тогава се представи – Петър. Аз също казах името си. Обадих се на приятелката ми да отложа срещата, дрехите ми бяха изцапани, а коленете също започваха да ме болят. Петър каза, че ще ме придружи до вкъщи и аз приех с радост. Опрях се на силната му ръка и закуцуках към къщи. Когато стигнахме, го поканих да влезе да пие кафе в знак на благодарност. Той се съгласи и така започна нашата история.

Отначало бяхме само приятели, но скоро се превърнахме в любовници. Цяла зима изкарахме като влюбени гълъбчета. Само едно нещо ме притесняваше – Петър не искаше да ми каже какво работи, само казваше, че работи цяло лято. Чудех се какво може да е. Беше през май, когато ми каза, че трябва да пътува по работа. Този път го притиснах и ми призна, че работи по панаирите, на блъскащите се колички, семеен бизнес било. Това означаваше, че цяло лято няма да го видя докато ходи от панаир на панаир. Не можех да се примиря с подобно нещо. Бях влюбена до уши и не можех да си представя да се разделим за толкова много време. Взех решение да оставя работата си и да тръгна с него. Казах му го. Петър се дърпаше отначало, това не било работа за жена, но не можа да излезе наглава с мене и на другия ден тръгнахме на път. Още не беше открит панаирът, а разни жени започнаха да идват и да питат за него.

Той, човекът, си бил женкар и навсякъде си имал резерви. Така се ядосах, че не знаех какво правя. Петър се кълнеше, че обича само мен и ще скъса с миналото си на сваляч. Аз обаче място не можех да си намеря. Следващата, която дойде да пита за него, я хванах за косата. Не можех да се позная, доброто ми възпитание се беше изпарило и сега с непознатата крещяхме, скубехме се и се драскахме като тигрици. Едва ни разтърваха, но повече никоя не дойде да търси Петър. Това се случи в първия град, в който бяхме спрели.

В следващия град се настанихме в къща, стопанката на която беше украсила терасите си с цветя в саксии. Мислех, че ще се поуспокоя, но тук жените идваха да търсят Петър направо в къщата. Изпочупих саксиите на домакинята – с тях замервах натрапничките. Не можех да се владея. Немислимо беше да изкарам цяло лято така. Но и не мислех да се разделя с Петър. Поставих му въпроса – или аз, или панаира. Той без много да му мисли избра мен. Прибрахме се в родния град и започна работа в работилницата на баща ми.
Оженихме се. Вече 25 години сме заедно.
През първите години се срамувах от изблиците си на ревност, но Петър казва, че точно това още повече го привързало към мен – не всеки може да се похвали, че жени са се били за него навремето.
Автор: Сребрина