Люлякът – творение на слънцето и дъгата

Люлякът – творение на слънцето и дъгатаДавали ли сте си отговор на какво ухае България. За мен тя ухае на люляк и липа през пролетта и началото на лятото, а после идва опияняващият мирис на рози.
А и Вазовото „Из съседната градина люляка ми замириса“ е само малка част от многото стихове и песни, посветени на люляка.

Люлякът не е какво да е цвете или храст. Ароматът му така насища въздуха, че събужда трепети в душата, създава настроение и поражда мечти. На особена популярност се радва любовният роман на Лий Майкълс „Люлякът и розата“.

Родината на люляка е Мала Азия и Древна Персия. Красивият храст, който може да се оформи и като кокетно дръвче, е пренесен в Европа през XVI век. В планината Карпати може да се срещнат и диви варианти на растението. Единодушно мнение за съществуващите видове, както и за класификацията им все още няма, но се смята, че съществуват около 30 вида.

Слънцето и небесната дъга са го сътвори
Скандинавската митология описва произхода на люляка като творение на богинята на Пролетта. Богинята събудила една сутрин Слънцето и неговата любима Ирис, небесната дъга, и смесила слънчевите лъчи с пъстрите и радостни краски на дъгата.
Започнала да ги изсипва върху току-що изораните ниви, покрила с тях клонките на дърветата, в горите и полята лъчите се превърнали в пролетни цветя. Когато стигнали до северните места, от небесната дъга останал само лилавият цвят. Така се появил и люлякът. Слънцето изпратило с нова сила лъчите си и Скандинавия се покрила с бели люляци. Скандинавските страни наистина са много красиви през юни, когато в лекия полумрак на белите нощи се виждат силуетите на цъфналите люляци.

Легенда за нимфата Сиринга
Спомняте ли си бога на горите и полетата, бързия и смел млад Пан. Веднъж той срещнал красивата речна нимфа Сиринга, която се появява заедно с утринта и изгрева на слънцето. Пан се влюбил в грациозната и нежна нимфа и решил да я заговори. Притеснителната и срамежлива нимфа не разбрала желанието на младия бог и побягнала.
Пан се втурнал да я гони, за да я успокои, но тя съвсем неочаквано се превърнала в благоуханен храст, покрит с дребни светлолилави цветчета.
Така се появило и названието на храста Syringа или Syrinx, което означава тръбичка. А Пан направил от една клонка свирка и така с музика възпявал изгубената любов.

За смелия овчар
На Балканите имаме своя легенда, която разказва за страшно божество, изсипало гнева си върху хората. Богът изпратил бури и дъждове, които не спирали нито за минута. Водата излязла от коритата на реките и помела всичко по пътя си. Водната стихия не жалила никого и нищо. Уплашени хората побягнали към планината, за да се скрият от смъртта.
Тогава се появил млад и красив момък, овчар, който решил да се принесе в жертва, за да укроти злото. Когато се хвърлял смело и отчаяно в бушуващите води, той помолил само за едно – за състрадание. И богът се смилил, спрял бурята, пожалил и момъка, и близките му.
А на мястото, където пастирът искал да се жертва, изникнали прекрасни ароматни храсти с бели и лилави цветове.

За любовни гадания
Младите жени и девойки използвали люляка в любовните си гадания. Те търсели в натежалите като грозде цветове такива, които имат пет или повече листенца. Това било предсказание за щастлив живот, пълен с любов. За заклинания се използвали най-често цветовете на белия люляк, които са по-гъсти и повече от този на лилавия.
Момичета изяждали листенцата и си пожелавали сбъдване на мечтите или ги изсушавали и слагали под възглавницата. Да намериш люляк с по-малко от 3 цветчета се смятало за лоша поличба и предизвестявало нещастия.

За богатия английски лорд
За Изтока люлякът символизирал раздяла на влюбените, тъга и меланхолия. И не само там.
Дълго време в Англия той се е асоциирал с нещастие и душевно страдание. Според стара английска пословица този, който държи в ръцете си цъфнал люляк, никога няма да сложи брачна халка.
Трагична е една история. Богат английски лорд се подиграл с чувствата и доверието на млада и красива девойка. Тя се разболяла от мъка и починала. Когато близките и приятелите й я изпратили на погребението, те покрили гроба й с букети лилав люляк.
На следващия ден се случило чудо, цветовете на люляка се превърнали в бели като символ на моминската чистота.

Типично за градските домове
Люлякът дълги години е част от градините в градовете и вилните зони. В Русия е задължително растение в именията на аристокрацията и дворовете на руските дачи.

Има разлики в наименованието на растението в различните езици. На френски е Lilas – лилав, розов, на турски е Leylak, на руски Сирень, на английски Syringa (Lilac).