Има начин да не отлагаме работата за утре

Има начин да не отлагаме работата за утреОтлагането на днешната работа за утре има научен термин – прокрастинация. Причините да изместваме във времето сроковете да свършим нещо могат да са различни – неприязън към самата работа, несигурност как ще се справим или просто лоша организация. Така или иначе, отлагането краде време, особено когато започваме да се готвим за важни събития или трябва да вземем важни решения. Американски учени смятат, че са намерили способ прокрастинацията да бъде преодоляна.

Мислете за бъдещето като за настояще, това препоръчват изследователите от Университета в Южна Калифорния. „В изследването си открихме, че хората не започват да работят върху постигането на поставената цел, ако не усещат, че бъдещето е неизбежно. Ако обаче приемете ангажимента си като „днешен”, а не като дата в календара, вие няма да го отлагате”, отбелязва ръководителят на проекта Дафна Ойсерман.

В първата серия изследвания учените помолили 162 анкетирани да си представят, че се подготвят за събитие в бъдещето, например за сватба или за служебна презентация и след това питали кога трябва да се случи това събитие. На случаен принцип те казали на едни от участниците да мислят за срока на настъпване на събитието в дни, на други в месеци и на трети – в години. Така учените открили, че тези от участниците в експеримента, които мислят в дни, казват, че събитието ще се случи средно с 29,6 дни по-рано от тези, които трябвало да мислят в месеци.

Във втората серия изследвания учените проверили влияели усещането за време на плановете да се започне дългосрочно икономисване на средства. Те помолили повече от 1100 участници да си представят, че трябва да започнат да икономисват пари за колеж или за пенсия. В първия случай на едната група участници казвали, че ще постъпват в колеж след 18 години, а на другата – след 6570 дни. Задачата за другата група била пенсиониране след 30-40 години или след 10 950–14 600 дни.

Тези от участниците, на които посочвали срока на събитието в дни, заявили че ще започнат да икономисват четири пъти по-рано, отколкото тези, на които посочвали останалите до събитието години.
Следващите експерименти показали, че всички участващи в тях разбирали важността на дългосрочното събиране на средства. Но тези, които мислели за постъпване в колеж или излизане в пенсия в дни, се чувствали по-силно свързани с бъдещето и били готови по-рано да се готвят за това събитие