Жената с дългата руса коса

Жената с дългата руса косаБях дете. Тя живееше в нашия блок. Не помня как се казваше, а може би никога не съм знаела. Но е пред очите ми. Косата беше това, което ме караше да я приемам като кралица – дълга до кръста, права руса коса.
Вървеше бавно с горда осанка, а косата й леко се поклащаше при всяка стъпка. Беше женена. Мен ме беше страх от мъжа й – нисък, с тъмна кожа и винаги намусен. В детското ми съзнание беше злодеят, измъчващ прекрасната красавица.

Имаха четири деца. Не си приличаха едно с друго, по-скоро изглеждаше, че случайно са събрани оттук-оттам. Най-голямото беше момче, русо като майка си. Следваше една дъщеря – тъмноока и тъмнокожа като баща си, с къса и много къдрава коса. Малкият син не приличаше на останалите – кестенява права коса, зелени очи, болезнено слаб. И накрая изтърсачето – момиченце с толкова руса коса, почти бяла, което приличаше на ангелче. Странно семейство. Децата не излизаха да играят с нас, останалите деца. Майката и бащата не се събираха с никого от възрастните. Години наред ги гледахме как живеят монотонния си живот, поне така изглеждаше отстрани. Докато веднъж не се случи нещо, което накара всички съседи да говорят за тях.

Една сутрин жената с дългата руса коса се появи подстригана или, по-точно казано, лошо остригана. Промяната не беше само в косата й. От гордата й походка нямаше и следа. Вървеше прегърбена и изглеждаше, че нещо лошо й се е случило. Никой не знаеше какво точно е станало, но всички шушукаха. Чу се, че мъжът тормозел жена си, че пие, че не носи пари вкъщи. Слухове всякакви. Около месец се спрягаха различни варианти.

И една нощ бомбата избухна- жената с дългата руса коса имала любовник и докато пътували с колата му катастрофирали и тя останала на място. Новината беше неочаквана даже и за най-изпечените клюкарки от блока. Никой не беше предполагал, че тази жена живее двойнствен живот. Сега започнаха да съжаляват мъжа й. Казаха, че той разбрал за изневярата и затова остригал неверницата, но никой не го знаеше със сигурност. Мъжът се състари някак набързо и след няколко месеца умря.

Децата останаха сами. Първа напусна апартамента голямата сестра, омъжи се и отиде да живее на друго място. Малкият брат неочаквано за всички се самоуби. Изглеждаше, че нещастията преследват тази фамилия. В блока останаха да живеят братът и сестрата, които приличаха на майка си, бели и руси като нея. Братът започна работа, за да може да издържа малката си сестра. Живееха както преди, не общуваха с другите съседи.

Така минаха няколко години. Малкото момиченце се превърна в красива млада жена. Русата й коса е вече дълга до кръста, върви с горда походка и е живо копие на майка си.
Хората говорят, че я чака същата нерадостна съдба, защото такава красота неизбежно привлича лошите очи. Не знам.
Иска ми се да мисля, че лошият късмет вече ще си отиде от това семейство и ги чакат щастливи дни.
Желая им го от сърце.
Автор: Сребрина