Повече от 800 милиона жители на планетата се явяват потомци всичко на всичко на 11 мъже, в това число и на основателя на Монголската империя Чингис хан.
Генетици са открили уникална последователност на нуклеотидите в Y-хромозомите на съвременните жители на Азия и проследили техния произход от няколко „бащи – основатели“. За историческите причини на уникалния репродуктивен успех на отделни мъже учените разказват в списание European Journal of Human Genetics.
Учените са анализирали Y-хромозоми на 5321 мъже от 127 различни региони на Азия – от Западна Турция до Евенкия, от Казахстан до Виетнам, и са определили най-често срещаните гаплотипи. В резултат на анализа 37,5 процента от изследваните се оказали потомци на 11 мъже. Ако това съотношение се пренесе върху цялото съвременно население на Азия, то такива потомци ще се окажат 830 млн. души.
Още през 2003 г. британският генетик Крис Тайлър-Смит изяснява, че най-плодовитият баща в историята е Чингис хан (1155 или 1162 — 1227 г.): той не само има множество жени и наложници, но неговите синове и внуци са могъщи управители, продължили репродуктивните успехи на основателя на династията. Според Смит 0,5 на сто от всички мъже на Земята (около 16 млн. души) са преки потомци на Чингис хан. Новото изследване потвърждава изводите на Крис Тайлър.
За основател на второто голямо родословие учените сочат манджурския княз Гиочанги (умрял през 1582 г.), чиито внук Нурхаци (1559 – 1626 г.) започнал завоюването на Китай, а правнукът му Абахай (1592 – 1643) основал последната императорска династия на Китай – Цин. Преки потомци на Гиочанги по мъжка линия сега са около милион и половина мъже.
Останалите велики предци са определени само приблизително, но тук започва най интересното от гледна точка на историка. Шест родословни дървета (към тях принадлежат 30 процента от изследваните азиатци) са живели в бронзовата епоха (2100 — 300 г. пр. Хр.) в три региона: Югоизточна Азия, Тибет и Източна Индия. Според учените тези линии са продукт от развитието на земеделието в цивилизацията на бронзовата епоха.
Четири големи родословни дървета се отнасят към 700 – 1100 г. сл. Хр. Потомците на един от техните основатели живеят на огромна територия – от Левант до Южна Индия. Възможно е този праотец да е бил свързан с експанзията на исляма в Евразия, която се отнася към VIII – X век. Почти 80 на сто от изследваните принадлежат към три родословия. Това са потомци на носителите на алтайските язици, живели през 700 – 1200 г. сл. Хр. Те обитават територия, отнасяща се към Великия път на коприната – керванен път, свързвал Източна Азия със Средиземноморието. Освен вече идентифицираните исторически персонажи – Чингис хан и Гиочанги, голямо родословие е основал и персонаж, живял през IX – X век.
Авторите на изследването подчертават, че да се определи исторически точно кои са предците на големите родословия, може само ако бъдат намерени техни останки и се направи ДНК анализ. Сега историците все още се задоволяват с догадки коя известна личност е можела да има много жени и деца във времето, когато е уловена тази последователност на нуклеотидите. Учените обаче указват главните исторически процеси, създали многодетните властници: образуването на номадските империи в средновековна Евразия и големите държави от бронзовата епоха в Югоизточна Азия. Най-голямо потомство оставят след себе си именно номадските народи. За това способстват няколко фактора. Това е и патриархалният порядък при наследяването на властта – строго по мъжка линия, и назначаването на синовете като наместници в други области, където те вземат със себе си жените си и стават на практика основатели на нови династии.
