10 правила на френското детско хранене

10 правила на френското детско хранене

Всяка майка знае, че храненето на детето понякога е задачка с повишена трудност, която трябва да се решава с търпение и изобретателност. А например във Франция децата ядат всичко. При това – с удоволствие. Харесва им да прекарват време на трапезата. Хапват това, което ядат родителите им, не капризничат, обичат най-различни зеленчуци, с удоволствие опитват нови ястия…

В училищното меню във Франция няма детски храни. На тяхно място има много зеленчуци, риба, пилешко и месо – всичко е прясно, отгледано някъде наблизо. Всички тези факти са истинска изненада за канадката Карен Ле Бийон, когато се премества със семейството си в Бретан, родината на нейния съпруг. В новата среда тя открива за себе си френската система за хранене и възпитание, за която разказва остроумно и увлекателно в книгата си „Френските деца ядат всичко“. Подрежда и нейните 10 основни правила.

Най-важното е да научим децата да се хранят с удоволствие. Вижте кратък откъс от книгата:

„Попитайте моите деца за любимите им храни и отговорът им, най-вероятно, ще ви изненада. 7-годишната Софи обожава цвекло и броколи, зелен лук и салати, както и миди – това е покрай обичайните хотдогове, пици и сладолед. Тригодишната й сестра Клер обича маслини и морски водорасли, но повече от всичко – задушен спанак със сметана.

По-рано любимите зеленчуци на дъщерите ми бяха пържените картофки. Те посрещаха всяка зеленинка със стиснати зъби и мрънкането се прекратяваше едва с появата на десерта. Децата ни ядяха само въглехидрати и млечни продукти – впрочем, както повечето деца в Северна Америка. Основното в тяхното меню бяха царевичните пръчици, макароните и тостовете с масло. Както и особено „вкусните“ крекери във вид на рибки.

Софи беше капризна в яденето от бебе. Към тригодишната й възраст вече се беше формирал страх от непознати храни – точно като при мен, когато бях малка. Ако в чинията попаднеше нещо, което не харесва, се започваше едно махане с ръце, стискане на очи и нос, хленч и писъци, а понякога направо бягаше от масата, само и само да не гледа кошмара, който са й пробутали.

Да я храня насила? Признавам, опитах и това. Да подкупваме децата, за да си изядат порцията (или въобще да започнат да се хранят?) Съветваха ме да им давам витамини на таблетки, но ми беше ясно, че това е временно решение, защото хранителните вещества от хапчетата се усвояват много по-зле, отколкото от пресните продукти. Всичко това беше преди да се преместим във Франция и да се включим в експеримента с френската система на хранене.

Родителите във Франция меко, но настойчиво въвеждат в детското хранене здравословните продукти, като са убедени, че децата трябва без капризи да ядат това, което им се предлага. Те мотивират рожбите си да прекарват повече време на трапезата (при добро поведение) и се изхитряват да направят това време толкова увлекателно, колкото са видеоигрите или гледането на телевизия. На френските деца им харесва да се хранят.

Но това не е всичко – във Франция затлъстяването при децата е по-ниско в сравнение с другите развити страни. В повечето страни (на първо място в САЩ) процентът на децата с повишено тегло и затлъстяване достига необичаен ръст и продължава да расте, а във Франция този показател е стабилен и даже се понижава. И това не е, защото децата са на диета – напротив, детските диети тук не са разпространени, защото никой почти няма нужда от тях.

Французите смятат, че на кулинарното възпитание на децата трябва да се обръща сериозно внимание от бебешка възраст, още преди първия рожден ден. Когато детето се храни – това е първото действие, което изпълнява самостоятелно. Много преди да се научи да ходи и говори.

Това осигурява една прекрасна основа за дисциплина, за меко, но настойчиво обучение в житейските правила. Френският подход към хранителното възпитание е режим, основан на здравия смисъл и традициите – неписаните правила, за които рядко се говори, но се прилагат повсеместно.

Кога и какво да се яде – решават родителите. Само в установения час, само на масата и само това, което бъде сервирано. Имат ли право децата да решават какво да ядат? Абсолютно недопустимо, смятат французите „Absolument pas!“ – в един глас ме предупреждаваха свекърва ми, зълва ми, братовчедките и братята на мъжа ми, неговите чичовци и лели, а също и приятелите. И като имаме предвид, че на масата техните деца се държат като едни ангелчета, струва си да ги послушаме.“

10 правила на френското детско хранене

Родители, вие отговаряте за хранителното възпитание и образование на децата си!

Храната не е играчка, не е награда, не е средство за утешение или за отклоняване на вниманието.

Както и кога да се яде, решават родителите. Децата ядат същото – никакви специални ястия за тях.

Храненето е и общуване. Поне веднъж на ден се хранете заедно цялото семейство.

Разнообразно меню. Не гответе едно и също ястие по-често от два пъти седмично. „

Ястието може да не се хареса, но задължително трябва да се опита!

Не повече от една междинна закуска на ден. Нормално е човек да се почувства гладен!

Гответе и се хранете без бързане. Правилното хранене е бавното хранене.

Яжте „истинска“ домашна храна.

Правилата не са догма. От време на време те могат да бъдат нарушавани. Храната трябва да е удоволствие, а не причина за стрес!