Клод Щайнер е австрийски психолог, написал 9 книги и известната терапевтична приказка за деца „За пухчетата”, преведени на 11 езика. Книгата „Сценарии за човешкия живот” е световен бестселър. Щайнер два пъти е отличаван с наградата „Ерик Берн” за разработването на „Сценарна матрица” през 1971 г. и за концепцията „Икономия на милувките” през 1980 г. Ето неговите съвети как да направим децата си самостоятелни.
1. Не създавайте дете, ако не сте сигурни, че можете да му дадете 18-годишна гаранция за грижа и защита. Правете всичко възможно да намалите времето, в което детето ще зависи от вас, като му помагате да стане самостоятелно колкото може по-рано.
2. Основната цел на възпитанието е да се даде възможност на детето да изяви напълно своите способности за близост, познание и спонтанност. Никаква друга цел (дисциплината, добрите маниери, самоконтролът и др.) не може да бъде по-важна от самостоятелността. Към нея е допустимо да се стремим, но само в случай, че не противоречи на основната цел – автономността.
3. Способността за близост се потиска от недостига на милувки. Не пречете на детето да изразява своята любов или недостига на любов. Поощрявайте го да дава, да моли, да приема и да отхвърля милувки и да се помилва само.
4. Способността за познание се потиска от игнорирането. Не игнорирайте логиката, интуицията и чувствата на своето дете. Учете го да изисква да се съобразяват с неговото мнение. Учете го също да се съобразява с мнението на другите. Уважавайте мнението на детето си.
5. Никога не лъжете децата. Нито директно, нито чрез премълчаване. Ако искате да скриете от него истината, кажете му точно това и честно обяснете защо.
6. Спонтанността се потиска от „правилата за използване на тялото”. Не регулирайте начините, по които вашето дете се движи, нито как използва зрението, слуха, осезанията, обонянието и вкуса си, стига, разбира се, неговите действия да не нарушават правата ви или да не създават риск за него самото – но дори и в този случай действайте в дух на сътрудничество.
Помнете, вие сте по-силни. Не го притискайте. Не слушайте „експертите” (учители и лекари): те са допускали грешки по-рано и винаги ще грешат. Тялото на вашето дете е свещено. Никога не го нападайте. Ако стане нещо подобно, веднага се извинете, поемете отговорността за своите действия и не повтаряйте грешките си.
7. Не спасявайте детето си и не го преследвайте. Не правете за него това, което не ви се иска да правите. Ако това все пак се случи, не го преследвайте за това. Дайте на детето възможност да се погрижи за себе си, преди да „помагате”.
8. Не учете детето си на конкурентно поведение. За това и телевизията му стига. По-добре го научете да сътрудничи.
9.Не позволявайте на децата да нарушават вашите права. Вие имате право на собствено време, пространство, личен живот. Изисквайте детето да съблюдава тези права и то ще направи това от любов към вас.
10. Вярвайте в човешката природа. Вярвайте в своите деца. Когато пораснат, те ще ви се отблагодарят за това със своята любов.
