Първи навик – сравняването
Навикът да се сравняваме с другите се формира още в детството, когато родителите непрекъснато ни дават ни за пример кроткото съседче или дъщерята на мамината приятелка, която е отличничка. Критиката, базирана на сравнение с външността или поведението на други ни пречи да бъдем себе си. Човек си формира лъжливото убеждение, че нещо не му е наред. Започваме да се срамуваме и да крием уникалните си способности, които по една или друга причина могат да бъдат възприети неправилно. Но далеч не всяка външна оценка трябва променя поведението ви. Опрете се на себе си, на своите предпочитания и постижения. Вие с нищо не отстъпвате на другите.
Втори навик – съперничеството
Обикновено след първия навик веднага идва и вторият. Без вяра в себе си не ни се иска да предприемем каквото и да било. Усещането „не съм достатъчно добър/добра“ ни тласка към многобройни опити да докажем на всички, че това не е така. Избирайки работа, „истинското си аз“ и моментното си призвание, никой не си признава – ние започваме да се състезаваме с тези, които са по-успешни, по-умни, по-красиви или по-богати. Излиза, че вместо да бъдем себе си, ние пилеем време и собствените си способности, за да станем този, който не сме. Жизнените ни сили намаляват, а заедно с тях – и шансът да се реализираме успешно.
Трети навик – очакването
Потискайки себе си и като живеем по чужди правила, ние бързо изпадаме в състояние на хронична надежда. Очакваме да ни уважават и обожават за чуждата маска, която сме си сложили. И всъщност очакваме поощрение за изпълнените обществени изисквания. Но на този свят никой на никого не е длъжен.
Като резултат откриваме, че очакванията ни не съвпадат с реалността. На този фон възниква разочарованието. Разбираемо е – попилели сме толкова сили, а никой не го е оценил! Не чакайте поощрение, похвалете сами себе си. Правете това, което ви харесва. Тогава ще имате повече сили да вървите напред.
Четвърти навик – оценката
Светът е единно цяло, животът е шарен, но ние, неизвестно защо, често го виждаме само черно-бял. Лошо и добро, светлина и мрак. Липсата на усещане, че в света има и други цветове, създава хронично вътрешно напрежение, съмнения и умора. Когато човек е потиснат, той не чувства, че Вселената го приема какъвто е, без особени заслуги и постижения. Като оценяваме живота като в детската градина – това е добре, а това зле, само усилваме чувството си за непълноценност. От нас зависи да оцветим света и да го направим по-добър.
Пети навик – манипулацията
Когато не вярваме в себе си, не виждаме възможност да постигнем целите си по лесен и честен път и започваме да търсим заобиколни пътища. Лъжем, заплашваме, караме се, съмняваме се. И по този начин се изразходваме все повече.
Вътрешната енергия черпи сила от чувството за пълноценност, но откъде да я вземем, ако сме неуверени? Мнозина започват да се жалват, да лазят по нервите на другите, да им създават чувство за вина. Този модел не води доникъде. Само правим себе си по-слаби и зависими.
Шести навик – страховете
Пълни сме със страхове, особено в трудни времена като сегашното. Не става дума за фобиите, когато се плашим от паяци или от вируси. Става дума за страха да не ни отхвърлят, да не останем самотни, да претърпим неуспех. Нека се научим да гледаме страховете си открито. Нашите мисли определят живота ни. Ако постоянно се страхуваме от неуспеха, той непременно ще дойде. Не е ли по-градивно да мислим за добрите неща, които ще ни се случат?
Седми навик – мързелът
Оставям днешната работа за утре, отлагам тренировките до понеделник, днес не ми е ден за сериозни занимания… Познато ли ви е? Няма по-сигурен начин да провалим начинанията си от мързела. Постарайте се всеки ден да изпълнявате поне част от замисленото, повишавайте жизнената си енергия. На първо място – грижете се за душевното си здраве. Когато сме силни отвътре, ставаме непобедими и отвън. Стъпка по стъпка, ден след ден преборвайте мързела. Успехът ще е с вас, когато разберете, че повечето трудности са били само в главата ви.
