Защо мъжът напуска семейството, когато се грижат за него

Защо мъжът напуска семейството, когато се грижат за негоФренски психолози са провели проучване сред семейни двойки, за да установят докъде завършва приятната грижа и започва неприятният контрол, като в същото време са задали въпроса какви са двата основни признака, че грижата е преминала в контрол. Повечето от анкетираните смятат, че обвиненията и ревността се явяват ключови причини семейството да се разпадне. Наистина е трудно, но не е невъзможно да се установи тънката граница, при която грижата за любимия човек прераства в тотален контрол, който кара мъжа да напусне семейството, в което всички го обичат.

Обвинения
Колко пъти на ден обвинявате любимия ви човек в малки престъпления? Нещо от сорта на „Не си затворил плътно хладилника“, „Не ми позвъни“, „Забрави да купиш мляко“, „Закъсня“, „Не ме събуди навреме“, „Не разходи кучето“. Познато ли ви е? Дребните, абсолютно безсмислени неща се превръщат в един момент в проблем от вселенски мащаб, неразрешим проблем, когато хората живеят заедно.

Обвиненията се трупат едно след друго, едното е навързано със следващото, при съвсем дребна, дори лека караница нещата избиват силно. Дори когато няма кавги и мъжът премълчава забележките, необмислените претенции създават в дома атмосфера на стрес и чувство за вина. Получава се така, че вашият любим човек, който отговаря на обичта ви, не се чувства щастлив с вас. При това не само в моментите, в които го обвинявате в нещо, а и когато мълчите, защото тогава той си мисли, че също го обвинявате, но запазвате мълчание. А ако отделите всеки от тези малки проблеми от голямата бучка, в която те са завързани, ще се окаже, че те са толкова нищожни, че въобще не си заслужава да портите отношенията си заради тях. Нито пък да разваляте настроението си. В края на крайщата, ако съпругът ви постоянно забравя да купи мляко, нищо не ви пречи да го правите вие. Или просто да ходите заедно в магазина. Може и да му направите списък с необходимите покупки. Намерете просто решение на проблема, вместо да търсите виновник. Дори да сте убедена, че сте напълно права, а вашият партньор – не е.

Не забравяйте, че хората винаги са готови да ни простят, когато не сме прави, но никога не прощават на онези, които са напълно прави.
Погледнете сама себе си. Ако се замислите, ще установите, че често се опитвате да обвините другите в това, в което вие сте виновна. Не е нужно да прехвърляте вината върху любимия човек.

Ревност
В ранния стадий на отношенията, а понякога и в дълбочината на семейния живот, ние често смятаме ревността за проява на любов и грижа. Семейните психолози отделят мъжкото и женското мислене в тази насока. „Ако ме ревнува, значи не съм й безразличен“, мисли мъжът. „Ревнува ме, значи се грижи за мен“, мисли жената. Струва ни се много трогателно, когато любимимата разпитва защо сте закъснял от работа, къде сте бил, коя е тази приятелка Татяна, която ви звъни след 9 вечерта.

На много жени им харесва, когато партньорът ги ревнува. Наистина от позицията на ревнивеца или ревнивата жена това може да изглежда трогателно. Първо, ревнуващият в началото застава в много удобна позиция. Той е жертва. Тук е прав. После обаче идва най-опасното – ревнува силно, защото обича силно и се грижи много. Няма нито едно семейство, в което жената години наред да устройва всекидневни истерии от рода на „Къде беше?“ и „Защо закъсня?“ и при това мъжът, колкото и да обича съпругата си, да не кривне и да не потърси друга, която е спокойна, тиха и разбираща и никога не задава въпроса „С кого беше?“.

Работата е в това, че ревността не е грижа. И не е точно проява на любов. Ревността е опит да контролирате онова, което не ви принадлежи. Т.е. живота на друг човек. Колкото по-тесни са рамките, в които опитвате да задържите мъжа, толкова по-рано той си задава въпроса „А защо все още търпя това?“. Според руски социолози почти 25% от семейните двойки се развеждат именно поради ревност, а 52 на сто поради измяна, която също е провокирана от чувството за собственост на партньора.

Мъжът не обича да бъде скован от строги семейни връзки. Той обича да бъде обичан, но да не е заключен. И ако е убеден, че закъснявайки с половин час ще стане свидетел на поредния семеен скандал, той ще се стреми не към дома си, а към любимата, която няма да го пита „Къде се шля досега?“, а ще му каже „Здравей, скъпи“. Психолозите съветват жените да не задават този въпрос, дори ако това противоречи на темперамента им .Тогава жената с удоволствие ще открие, че ако не го питат, мъжът ще разкаже къде е бил и с кого, при това ще го направи с охота. И мистичната Татяна ще се окаже на дългокрака блондинка, разрушителка на семейството, а примерно 70-годишен счетоводител, който се бори с ведомостта за заплатите…