Anna.bg
След 50-те
19 март 2015

Приятелите от детството и младостта не се заменят лесно

12 404
0
Приятелите от детството и младостта не се заменят лесноСещам се за думите на една възрастна жена: създадох и отгледах приятели на младини, а сега те ме радват на старини. Запомних казаното от нея. С времето го осмислям, проумявам дълбочината на нейната мисъл.

Нужно е неимоверно усилие и истинско желание, за да запазим връзката със старите приятели жива и свежа. Именно това понякога е важното, но и сложното. Едновременно с това да не забравяме за баланса в социалния и духовния ни живот. Новите приятелства променят перспективата, виждаме нещата от друг ъгъл, ярките личности ни влияят. Но винаги е нужен баланс между хората от детството, тези, които са от миналото време, и новите, които срещаме и ще срещнем.
Те – и старите, и новите – са част от цялото, от смисъла на живота ни.

Да имаме приятели е умение, а не характеристика на определена възраст или на конкретна социална категория.

Трудно намираме нови приятели
С времето и годините можем да станем по-тромави в търсенето и намирането на нови приятели. Още по-трудно е да наречем някого най-голям. От една страна, заради комфорта, който имаме – работа, колеги и познати по служба, установен и постоянен кръг на общуване, няма защо да се напрягаме, за да се харесваме или да доказваме искреността на чувства ни. Залагаме не на количеството, а на качеството на хората около нас.
Всичко е строго индивидуално, някои наистина разбират, че новите приятели обогатяват, а общуването с тях помага за личностното и професионалното развитие.

Слънчеви спомени
Ето това ни топли от онези години, сякаш в тях имаше само слънце, ожулени колена, покрити с рани, игри в кварталната градинка, безкрайно хайманосване по полето и гмуркане в реката.
Малките тайни, смелите постъпки, нарушаването на вечерния час, дискотеките, събиранията по Нова година, първата целувка, първата любов, пушенето зад ъгъла на училището, мъжката дружба в казармата, гладните студентски години или даже времето, когато си разменяхме дрехи, червила, лакове...
Колко вкусно беше всичко, та дори и да бяха само два или три вида безалкохолно, едни и същи пасти в кварталната сладкарница, да не говорим за портокалите, дето ги вкусвахме по Нова година. И като си спомним, чуваме само смях, усещаме прилив на сили и радост. Сантиментално до побъркване.

Усилието да ги имаме в живота си
Истинските приятели остават, без значение колко често сме заедно, дали са близо до нас, или сме разделени с години. Няма дом и семейство у нас, който да не е изпратил някого зад граница, или да има приятели там. Желанието ни е да чуем гласовете им, да изслушаме за патилата или да се порадваме на успехите им .
Как си, как са децата, доволен ли си, кога ще си идваш през лятото. Наистина се стараем и правим всичко, за да ги има в живота ни.
Вниманието и времето, което им отделяме, е чиста инвестиция именно в дружбата.
Дали ще си чатим в социалните медии, дали ще коментираме семейни снимки пак, или ще си бъбрим по скайпа с чаша вино в ръка, дали ще си направим общ семеен уикенд някъде, или ще се съберем на маса и домашно вино.
Това е усилието те да останат, да ги има в нашия ден, да им се радваме и те да ни се радват.

Без капчица съмнение
Със старите приятели се общува с лекота, разбираме се бързо, без много думи, получаваме помощ, без да се молим или унижаваме, прощаваме бързо обидите, както и те нашите. В основата на отношението ни е доверието и взаимното разбиране.
Нали знаете, когато разкажете нещо на истинска стара приятелка тя не само ще мълчи като гроб, но ще ни даде и съвет, от който може да ни заболи, но ние знаем, че той идва от сърцето й.

С възрастта ставаме все по-сантиментални
Там, в детството, приятелите ни бяха на принципа хората от нашата махала, от нашето училище, от нашия клас. Личните ни интереси най-често бяха и интереси на колектива, момичешки тайни или момчешки лудории. После създавахме кариера, семейства, появиха се професионалните приятели или тези от клуба, който посещаваме.
Затова и държим на хората от нашата младост, защото с годините ставаме все по-чувствителни, по-сантиментални, идеализираме отминалите години, но и не искаме да си загубим старото приятелство. То е в основата на онова време, когато сме се формирали като личности. Обаче има и нещо друго - с натрупания опит разбираме все по-ясно на кого можем да разчитаме, затова и имаме надеждни хора сред приятелите от по-късния етап от живота.
И старите, и новите ги проверяваме. И те ни проверяват.

Както и да го въртим, пак стигаме до разумния баланс. Просто не можем да съществуваме като човеци, ако ги нямаме всичките взети заедно.
Старите от миналото, новите от настоящето и бъдещите от утрешния ни ден.
Без тях, без тяхното приятелство едва ли можем да се наречем живи хора.

Автор: Диана Капитанска
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.