Anna.bg
Пътища на духа
13 февруари 2015

Боговете сигурно са полудели... или пък хората

1 655
0
Боговете сигурно са полудели... или пък хоратаТова не е статия. Почти сигурно е, че сте гледали невероятната комедия „Боговете сигурно са полудели”. Истинска класика в жанра. Съвсем наскоро хванах началото и по телевизията, уж мимоходом докато преминавах през всекидневната. И останах като хипнотизирана от точността на пролога във филма. Написани на лист, думите вероятно не са така силни, както когато са подплътени с кадри. Но само погледнете колко силно капят всички думи, описващи уж бегло двата свята – този на бушмените в Африка и този – на „цивилизацията”. Разбира се, никой не призовава човека от големия град да яха първия полет до пустинята Калахари. Ние сме там, където е нашият живот. Но колко много от казаното ме завръща лично мен, вцепенява ме, замисля ме и ме променя.

„Всички бягат от Калахари като от чума заради безводието. Затова след краткия дъждовен период рядко се мяркат хора по тези места. С изключение на дребните жители на Калахари. Там, където всеки би умрял от жажда за няколко дни, бушмените преживяват без особени затруднения. Те знаят къде да копаят ядливи корени, буболечки и грудки и кои плодове и растения стават за ядене. Разбира се, те знаят как да се справят с безводието. Рано сутрин те събират капки роса от листа, оставени предвидливо от вечерта. Или пият водата от снопче растения.

Те са може би най-доволните хора в света.
Нямат престъпления, наказания, насилие и закони. Нямат полиция и съдии, управници и господари. Вярват, че Боговете са оставили само добри и полезни неща на земята за тях. В техния свят няма лоши и зли неща. Дори отровната змия не е лоша. Само трябва да се пазиш от зъбите и. Бушмените са много внимателни хора. Никога не наказват децата си, дори не говорят грубо с тях. Така децата са изключително добре възпитани. Игрите им са умни и изобретателни. Когато семейството има нужда от месо, ловецът потапя стрелата си в течност с приспивателно действие. Когато уцели антилопа, тя чувства леко убождане, побягва, но скоро след това спира и заспива. Ловецът се извинява. Обяснява и, че неговото семейство има нужда от месото и. Това, което ги отличава от останалите раси е, че бушмените нямат чувство за лична собственост. Там, където живеят, няма нищо, което да притежаваш. Живеят в спокоен свят, където няма нищо твърдо, подобно на скала, желязо или бетон.

Само 600 км на юг има голям град. Там живее цивилизованият човек.
Цивилизованият човек отказва да се адаптира към природата. Вместо това, той адаптира природата към себе си. Затова той строи градове, пътища, коли, машини. И прекарва далекопроводи, за да захранва своите творения. Но той не знае кога да спре. Колкото повече подобрява нещата около себе си, толкова по-сложно става всичко. Сега децата му са заточени на 10 до 15 години училище, за да научат как да оцеляват в този сложен и опасен свят. И цивилизованият човек, който отказва да приеме обкръжението си, разбира, че трябва да се адаптира отново и отново, всеки час, всеки ден към сътворения от него свят.

Например, в понеделник в 7.30 ч. трябва да се откъснеш от домашната обстановка и да се адаптираш към съвсем различна среда.
8.00 ч. - всички трябва да изглеждат заети.
10.30 ч. - всички спират да изглеждат заети за 15 минути.
След това - заети отново. Денят ти е разделен на интервали. Във всеки интервал се адаптираш към обстоятелствата. Нищо чудно, че понякога хората излизат извън релси.

В Калахари винаги е вторник, или четвъртък, ако ви харесва. Или неделя. Няма часовници и календари, които да отмерват времето.”

Едва сега разбрах защо искам всеки ден да бъде събота. И защо 16 години се чувствах като заложник на тежък образователен затвор. Плюс 5 години ясла и градина. Общо 21 години житейска казарма. Време е за свобода, за Бога! Незабавна свобода.
Елинор

Снимка:Павко Иларионов
My Webpage
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.