Anna.bg
Пътешествия
07 февруари 2015

От вилает Кюстенджа до европейска Констанца, или как ще ги стигнем румънците...

6 527
0
От вилает Кюстенджа до европейска Констанца, или как ще ги стигнем румънците...
„... Да ходя в Румъния ли? Че какво да им гледам на мамалигарите? Цигания...”, процежда, захапал цигарата през зъби, мой познат таксиджия, на когото имам неблагоразумието да изтърся, че ще пътувам до Констанца. Няма смисъл да му обяснявам. Първо, защото той живее със старите си представи за Румъния, и второ, защото нещата опират до манталитет. Дарил ли те е Бог със сетива, отворени към света и хората, ще има какво да видиш и в най-затънтената и глуха точка на вселената. Ако си кон с капаци пък, няма да забележиш и най-големите чудесии на света, събрани накуп.
Факт е, че мнозина сънародници днес наистина живеят със старите представи за Румъния. Може би защото и родните управници се правеха на интересни, когато в годините на т. нар. предприсъединяване към ЕС искаха да се разграничат от „пакета” ни с Румъния, защото, видите ли, съседите ни дърпали назад. Нещата след приемането ни в общия европейски дом обаче се промениха.


Северните ни комшии са по-напред с материала
Тях никой не ги хока за съдебната система, не ги вини в корупция, да не говорим, че жизненият им стандарт осезаемо е дръпнал пред българския. Нищо, че Стоичков им говореше за мерцедеси и колелета и т.н. Който не вярва, може да се убеди с очите си. Слава Богу, сега се пътува лесно. То и по времето на Тато и Чаушеску до Румъния се ходеше с екскурзии на „Балкантурист”, но процедурата бе по-трудна. Да не говорим за десетките салтанати по границите, за тестетата декларации, за митническите проверки, ровичкането в багажите, наглите и безочливи погледи и на нашите, и на румънските социалистически митничари, които не вдигаха бариерата без задължителния рушвет – в марки, в долари, в цигари или стекчета кока-кола. Днес границата се минава леко, само с личната карта, никой не ти рови в сака и не те кара да попълваш нищо. Макар и на българо-румънската граница, се чувстваш що-годе бял човек. Разбира се, още малко се иска, та да пътуваме и ние с комшиите както е в цяла Западна Европа – там няма дори бариери и граница. Както си караш по магистралата, само една табела ти казва, че си влязъл от Австрия в Германия или от немско в Люксембург или Белгия. Това пък и да стане тук, ние скоро нямаме шанс да проспим Дуранкулак. Просто защото отвъд бариерата стъпваш на европейски път.


Тъжни факти за сравнение
Така си се одрусал по нашенското каруцарско шосе, осеяно с кръпки и дупки, че асфалтът в румънско ти се струва като същинска европейска магистрала. Така е поне до Констанца, закъдето сме тръгнали в един от последните слънчеви септемврийски дни на циганското лято, загърбили старите представи за вилает Кюстенджа и устремени към европейски подредената Констанца...
С пътуването сме улучили буквално десетката. Бинго, както се казва. Измежду различните фирми, които предлагат туристически маршрути у съседите, сме избрали Business Consult – BM, и още с тръгването разбираме, че не сме сбъркали. Фирмата се е доказала и специализирала в пътувания, малко по-различни от масовите дестинации, но за сметка на това гони не количество, а изключително качество на продукта. В такъв сложен и многоаспектен бранш като туризма усещаш разликата веднага и във всичко, и най-вече - в отношението на целия екип „домакини”. С групата – основно българска, към която са се залепили семейство шотландци и пенсионер от Германия, отмарящи в Албена, пътува шефката на фирмата Миглена Великова, която великолепно допълва с познания и опит изпечения гид Ангел Величков. Водачът на автобуса пък – Севгин, е може би единственият на Балканския полусторов винаги усмихнат шофьор – задоволява капризите на пътниците от раз, без да мърмори, на всичко отгоре има завидно чувство за хумор. Като прибавим към това комфортния автобус, пътуването става наистина неусетно...
Иначе пейзажът не се сменя рязко на влизане в Румъния. Все пак Кюстенджа е в рамките и на Първата, и на Втората българска държава и макар геополитическите катаклизми да въртят по разному съдбата на този край – от български в румънски и обратно, чувстваме, че тук, както се казва, нищо не ни е чуждо. Дори хората са като нас – като визия, като облекло, като излъчване. Още в първото селище до границата обаче – Vama Veche, се сменя архитектурата. Селските къщички са по-различни от нашенските, някак по-стилни, по-спретнати, малко по-алпийски тип (въпреки че към Унгария това е далеч по-осезаемо), но пък в градинките на дворчетата цветята са бликнали като същински извори – едно от друго по-пъстри и по-красиви. Пътят ни минава през Мангалия (старото име на града е Калатис), където не пропускаме в движение да щракнем голямата корабостроителница. Хляб на 10 000 работници тук дава Daewoo Mangalij Heavy Industries, корабостроителният завод, който бе купен преди няколко години от южноафрикански концерн. Сега корабите там се строят в серии по три.
И докато обменяме валута в първото чейнджбюро (тук ги няма мургавите дилъри от Варна), идва първото ни голямо изумление – градският трафик. От познатите родни задръствания по улиците, от препускащите като джигити джипове и беемвета, порещи асфалта на червено, отново усещаме разликата.


От псуващите като хамали шофьори... в Мангалия няма и помен
Същата картинка е и в Констанца. Хората в Румъния карат нормално, човешки, никой не се прави на мъж, само защото е яхнал мерцедес вместо дачия. Толерантността е закон номер 1 на пътя, особено що се отнася до пешеходеца. Автомобилите набиват спирачки, ако само си се запътил към пешеходната пътека! Бързо се светваме, че това едва ли е само въпрос на възпитание. Просто глобите в Румъния са повече от солени – за водач, който не даде път на пешеходец с предимство, санкцията е от порядъка на 500 евро. При това няма шуробаджанащина. А не си спрял на „зебра”, а джобът ти е олекнал, пък ако ще да си братовчед на Чаушеску или Илиеску...
Откъдето и да влезеш в Констанца, край пътя те посреща оригинален макет на кораб. Напомня ти, че влизаш в морски град, град с традиции в корабостроенето и корабоплаването. И ако преди да си стъпил в този град ти си е струвало странно как може едно пристанище да е забележителност, влизайки в Констанца, спираш да се чудиш. Защото портът наистина е емблема. Символ на града. Не само заради внушителните си размери – това е четвъртият по големина порт в Европа, разпрострял се на площ от 3000 хектара, с 8 км кейови стени. 156 стоянки има пристанището за кораби с тонаж до 156 хил. тона и контейнеровози до 220 000 т. На практика в последните години Констанца издърпа почти целия трафик за Западна Европа, част от който преминаваше през Варна и Бургас. Защо? Заради разумната правителствена и местна политика на румънците, които знаят къде, какво и как да инвестират. За разлика от нас...
Панорамният тур на Констанца ни отвежда първо до мястото, откъдето най-добре се виждат мащабите на порта.

Става дума за може би най-интересната постройка в града – старото казино
Сградата емблема на Констанца е простряла снага на брега на морето. Построена е през 1910 г., издържана в стар френски стил, познат още като „Арт Нуво”, дело на архитектите Даниел Ренард и Петре Антонеску. По всичко отвън напомня на дворянски палат и по нищо не прилича на казино. Долната му част е била ресторант, а горната – вариететен театър. Местните твърдят, че казиното е строено във вида на Ноевия ковчег. За жалост е затворено за ремонт и реконструкция, поради което не допускат никого вътре. Въпреки това казиното си остава освен атракция за туристите, но и любимо местенце за гражданите на Констанца, които обичат през лятото да гледат залеза точно от това място. Има защо. То е съхранило нещо от духа на онова време – като се почне от факта, че наблизо е старият фар, построен от търговците на Генуа, мине се през зеленината на парка и гледката към необятната морска шир и се стигне до уличните музиканти, които ни посрещат пред казиното с леки и приятни мелодии, съчетали в едно вълшебството на акордеона и джазовата магия на сакса. Докато слушате музика и отдъхнете, може да се разхладите с чаша фреш. Той се харчи само за 4 леи (2 лв.) и е по избор – от портокал, мандарина или грейпфрут. Може да си купите герданче от мидички или рапан – досущ като нашите, които продават ромките пред Аквариума във Варна. И в Констанца тази значима търговия е поверена в ромски ръце...
На метри само от казиното е възвисил снага величественият храм „Св. св. Петър и Павел”. Първоначално той е строен през 1883 – 1885 г. През войните е разрушен, но през 1951 г. го възстановяват – иконастасът и свещниците са реставрирани в парижко художествено ателие. Фасадата е в гръко-романски стил, вътрешната украса е традиционната за източното православие, но впечатлява иконостасът – изключително оригинална и красива дърворезба, със страшно много вградени миниелементи, всеки от тях някакъв символ. Все едно божия ръка го е изваяла.


Тук се пазят мощите на няколко светци

Най-известни и почитани сред тях са свети Стелиан – закрилникът на децата, и свети Панталеймон. В ковчежетата с мощите и на двамата има специално място, където човек може да постави палеца си. Според поверието, ако държиш палеца си една минутка в досег с мощите на светеца и си пожелаеш нещо, мечтата ти задължително се сбъдва. Не пропускаме и ние този момент, естествено, а на излизане – при това след досега със св. Стелиан, няма как да подминем безучастно няколкото малки румънски хлапета, които си просят стотинки...

Джамията Махмуд Втори - внезапно великолепие
Дори да сте за малко в Констанца, в никакъв случай не бива да пропуснете джамията Махмуд Втори, известна още като Кралската джамия. Построена е през 1910 г. от румънския крал Карол І по модела на джамия в гр. Коня, Анадола. На входа две мюсюлманки, от които едната е с традиционната забрадка, ви прибират по 4 леи, без да могат да ви обяснят нищо. Те естествено не знаят бъкел английски и не могат да вържат две приказки за историята на този чудат храм на културата. Разбираме обаче, че вътре най-голямата ценност е стар персийски килим с размери 16/9 метра, който тежи близо половин тон. Толкова е огромен, че само част от него застила пода, другата част, по-голямата, е навита на руло. Същинската атракция обаче е минарето, което се е вдигнало на 46 м височина и към което водят 140 стъпала. Те са така увити на спирала нагоре, че още докато тръгнеш, ти се завива свят. Гледката от кръговата площадка на върха обаче е повече от невероятна. Гологлавите са привилегировани, защото поривистият вятър не може да разроши косите им, колкото и да се пъне. Стъпиш ли на площадката, в краката ти се ширва целият град – докато се завъртиш, си обгърнал с поглед яхтеното пристанище, корабостроителницата, храма „Св. св. Петър и Павел”, централната част на града, улиците, магазините. От тук се вижда и внушителната сграда на археологическия музей, който задължително трябва да е следващата ви спирка от тура в Кюстенджа. Ако почнете разходката от първия етаж, първо ще видите античните скулптури, сред които се откроява фигурата на Фортуна. Пред нея е коленичил Нептун, а символиката говори сама по себе си: дори могъщ властелин като него не е в състояние сам да определи съдбата си...

Тук е показана и интересна мраморна глава, открита в Силистра
Тя е издържана в стила на римската епоха – без ясни очертания на лицето и формите му, но с много художествена мисъл... Оригинална и много рядко срещана е каменната статуя на увита змия – покровител на домашното огнище според вярванията на римляните. Такава статуя има само още на едно място в света – в Хеопсовата пирамида в Египет. На първия етаж може да видите и автентична златна бижутерия от римско време, изключителна ръчна изработка. На втория етаж е задължително да се щракнете за спомен пред портрета на Граф Дракула – румънският владетел Влад Цепеш. На фотото той не изглежда никак страховит, макар че, ако сте чели „Историкът”, сигурно ще ви побият тръпки и ще започнете да се оглеждате боязливо в лабиринта на музея... Тук в коридора е опъната карта на Велика Румъния, разказва се за историята на трите княжества - Трансилвания, Молдавия и Влахия, които се обединяват през 1881 г. в самостоятелна държава.

Атракция в музея е оригиналната колекция на лули – пластмасови и дървени, само ръчна избработка. Любопитното е, че някои от тях, макар да са ориенталски, съдържат елементи от християнството, с изобразени фигурки на ангелчета. Най-голямото богатство на музея безспорно е фотоархивът и архивът от печатни издания, които разказват най-новата история на Румъния. Тук може да се види и вестник „Добруджанска трибуна”, заедно с богата колекция нумизматика...
И понеже сме на вълна културни паметници – в Констанца не бива да подминавате уникалната дървена църква „Св. Мина”. Тя се намира до езерото Табакерия и е строена през 10 век от майстори румънци от окръг Марамуреш (Карпатите). Преди време сградата изгаря до основи при пожар, поради което и до днес паленето на свещи вътре е забранено. За вярващите, които искат да почетат живи и мъртви, е пригоден специален свещник на около 30 метра от църквата. Оригиналното е, че цялата постройка, направена от дърво, е сглобена без нито една метална част, в нея няма забит дори един пирон. Фасадата наподобява норвежките храмове и старите руски църкви, камбанарията е изнесена отстрани. Тук сватбените церемонии са буквално една след друга, а ритуалът е досущ като нашия. Вдясно от входа по традиция е голямата икона на патрона св. Мина. Естествено, турът в Констанца няма да е пълен, ако не хвърлите едно око на курорта Мамая. То е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Мамая на практика се слива с Констанца, дори до курорта води булевард със същото име, просто няма как да объркаш посоката.

Мамая е най-старият курорт в Румъния
Строен е в началото на 20 век. И първото, което впечатлява днес, е отсъствието на луксозните баровски хотели, които се кипрят буквално един връз друг на Златните пясъци. Няма я и бетонната джунгла, позната от нашето Южно Черноморие. В Мамая има около 60 хотела с 23 000 легла. Перла в короната е бижуто на футболиста Георге Хаджи – хотел „Якинс”. За разлика от България обаче повечето хотели в Мамая са държавни, приватизацията тук среща доста спънки и туризмът си остава под шапката на министерството почти изцяло. Хотелите са по-малки от нашите, някак по-невзрачни, но пък предлагат добри условия на атрактивни цени. И понеже стана дума за цени – стандартът в Румъния е по-висок от родния, колкото и да ни е тъжно да го признаем. Цените на почти всички стоки са едно към едно с нашите, средната заплата обаче там е 700 евро. Комшиите харчат бензина за 4 леи (2 лв.), хлябът им е 1,40 леи (около 70 ст.), кашкавалът, сиренето, месото, безалкохолните и бирата в магазините са същите като цените у нас. И в курорта Мамая не е по-различно, ако, разбира се, не влезете в заведение. Дори там обаче ги няма нашенските надценки от по 200 и 300 процента. В Мамая, в която туристите през септември видимо са намалели, а повечето кафенета и пицарии са хлопнали кепенци, пицата „Маргарита”, позната и у нас, е 10 леи – 5 лв. Пица с морски дарове се харчи за 21 леи, но пък засища спокойно двама. 300 г свински шиш е 29 леи, също достатъчен за обяд на двама гладни. Омлет пържат за 8 леи, колкото струва и един обикновен сандвич. Чаша ледена кола върви 5 леи, толкова е и бирата, независимо дали е „Туборг”, „Хайнекен” или румънска марка. Ако сте загрели много от разходки в Мамая, може да охладите страстите със специалитета на курорта – леден десерт с уиски за 17 леи (8,50 лв.) или пък да хапнете екзотична мелба „Хаваи” за 26 леи. Гвоздеят в менюто е с тропически дъх – мелбата „Тропикана” поръчвате срещу 34 леи, но пък ви я поднасят в разрязан ананас.

Преди да се полюбувате от гледката, която ви предлага телегондолата – повече от 2 км дълга, може да опитате от специалитета на „заведението” – топъл козунак, поръсен с орехи и захар. Ухае вълшебно, все едно го пече баба в домашната фурна на село... После може спокойно да се настаните в кабинките на лифта, които ви издигат на 40 м и ви разхождат срещу 8 леи чак до другия край на Мамая. Преди това обаче е добре да пробвате традиционното румънско ястие – мамалига, поръсена с настърган кашкавал или сирене. Поднасят я на корабчето „Овидий”, хвърлило котва в езерото Сютгьол. Върви задължително с бяло вино „Мурфатлар” или с 50 грама цуйка (румънската ракия), ако, разбира се, не сте с кола. Иначе не рискувайте – катаджиите са строги и безкомпромисни...
Ако са ви останали леи за харчене, най-добре може да ги пласирате в огромния магазин на „Карфур”. Под покрива на френската верига в края на града молът е събрал буквално всичко – има от пиле мляко, ако искате. То е нещо като нашето Метро, само че по-голямо като площ и с по-богат асортимент – храни и напитки (от-до), дрехи, обувки, бижутерия, автомобилни аксесоари, мебели, пълна гама обзавеждане, домакински уреди, кафенета, заведения за бързо хранене... На касите дори няма опашки, въпреки че е пълно с народ. Цените са по-ниски, отколкото всички останали магазини в града, затова и комшиите не си поплюват в пазара – пълнят количките като за световно. На всичко отгоре са любезни с българите. Дали е въпрос само на народопсихология, след като и те са преживели почти същата историческа съдба?...
Обратният път към Дуранкулак минава по-бързо и по-неусетно. У всекиго обаче се е загнездила една-едничка мисъл: рано или късно е добре човек пак да се върне тук. Защото в познатата непозната Румъния има още много какво да се види. Дори само заради факта да прозрем къде сме ние. Колкото и тъжничко да ни стане след това...
Снимка
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.