Anna.bg
Споделено
04 февруари 2015

Щирлиц

1 488
0
ЩирлицОбикновено във всяка компания има по един многознайко, дето все се обажда за щяло и нещяло. Аз през живота си съм срещала досадници, ама като тоя, за който ще ви разкажа, не съм виждала. На вид обикновен мъж, нисък и набит, а главата му пипонеста. Иначе със самочувствие – мисли се за голяма работа. Не знам тоя човек откъде се появи в нашата компания. Обаче съберем ли се, и той е там. Отначало го приехме на сериозно, но започна да ги реди едни накъдрени – вземе ли думата и разказва история след история, коя от коя по-невероятни.

Майка ми, вика, е главен готвач в Шератон, а баща ми е главен готвач в Ню Отани, но съм скаран и с двамата. Не го разбирали – той борец бил, барета бил, а те искали готвач да го правят. И тогава напук заминал за Афганистан. Там все в секретни мисии участвал и бил най-добрият, но го ранили и го върнали в България. Като се излекувал от раните отишъл в Германия, учил висше образование – немска филология и в един отбор играл баскетбол. Е, нали беше борец бе? Да, ама и баскетболист съм. Е, хубаво – нищо не казахме.

Друг път седим и гледаме телевизор. Аз сменям каналите с дистанцията и се чудим какво да гледаме. Пуснах Дискавъри – някаква програма върви за отровни змии и показват най-отровните змии на света. Нашия човек вика – аз съм ги хващал всичките в Афганистан. И изнася десетминутна лекция за змиите. Пускам друг канал- коли показват луксозни, Бентлита. Обясняват колко са скъпи и луксозни – а нашият веднага, аз имам 20 приятели с Бентлита. То толкоз коли от тая марка няма в България дето се вика, той 20 познавал.

Събираме се веднъж. Идва той и плаче – на входа на НДК се сблъскал с първата си любов. Навремето се разделили, защото не искала да ходи с него в Германия. Сега вече било късно – искала го, но нямало начин, ама тъжно му било. Най-много ми харесва обаче една друга история. Изкара се човекът шпионин. Пет езика знаел и работел за различни разузнавания – ако питал някой за него, да казваме, че не го познаваме. Смъртна присъда имал издадена в Бургас и мутрите го търсели да го убият. Ей това като разказа и ние изпопадахме от смях. И му излезе прякора Щирлиц.

Един ден събрах у дома приятелите да ми помогнат, че малък ремонт правехме с мъжа ми. Свършихме работата и седнахме да се черпим. По едно време цъфна и той - Щирлиц. За работа го няма да помогне, ама на масата пръв. Оплаках се аз, че ме болят коленете, дето чистих пода по колене. И него го болели – от борбата, нали борец. Разбирал много и можел да ме излекува, че и за лекар бил учил. До него момент не бях го питала какво работи, че тогава го питах. Шофьор бил. Жена му имала аптека в Бургас и изкарвала по 10000 на месец, ама него нали го търсят да го убиват, че се прикривал като шофьор. Изведнъж и жена се появи на сцената?!

Още известно време се събирахме заедно, но вече трудно го изтърпявахме – за десетина минути ако е, как да е, но за повече – нетърпим. Мъжът ми вика, аз ще го излекувам. Пак в къщи бяхме и Щирлиц дойде. Мъжът ми с още двама приятели се измъкнаха тайно навън. По едно време се заблъска по вратата и се чуха викове: „Отваряй!”. Щирлиц се скри на терасата. Казахме му после, че едни яки момчета са питали за него. Повече не го видяхме в компанията. След половин година го срещнахме в едно близко село. Беше с нова компания и историите си вече ги разказваше на тях.
Автор: Сребрина
Етикети: Щирлиц
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.