Anna.bg
Споделено
01 февруари 2015

И аз ще стана свекърва някой ден

2 675
0
И аз ще стана свекърва някой денЧувала съм, че имало и жени, които се разбирали със свекървите си, ама аз не познавам ни една. Как нямаше едно нещо, дето да му е по волята на това проклето същество. А каква беше преди да се оженим – душица. За мене все мисли, готви разни лакомства, кафенца носи, с една жилетка ме гони да ме загъва да не настина. Викам си, живот ще си живеем като се оженя. А то като се подписахме със скъпоценния й син, и се промени до неузнаваемост. На село живееха със свекъра. Аз апартамент си имах в града преди още да се оженя , ама трябвало първата брачна нощ на село да сме изкарали.

Студено беше като се женихме. Сватбата вечерна. Като свърши цялата тарапана тръгнахме към село. Там печките запалени във всички стаи, освен в стаята дето, ние младоженците, ще спим. Студ ти казвам. Навлякохме пуловери, анцузи и така сме спали. На сутринта има – няма 6 часа идва свекърва ми и чука по вратата – да станел мъжа ми да издоял кравите, че баща му бил пиян. Тъй ми е споменът от първата брачна нощ.

После заживяхме си младите в града, ама ходехме и на село да ги видим. Колкото пъти съм отишла, все съм съжалявала после. Викат ни примерно да колим прасе, много голямо било станало. Отиваме, идват касапите, изкарват прасето – то едно гърчаво прасе, да кихнеш и ще го убиеш, а ние 10 човека сме извикали... Оставям мъжете навън, влизам в кухнята да приготвя греяна ракия, както си му е редът. Нямали били ракия. Ами дай, викам, каквото имате. Нямали нищо за пиене. Гледам, свекървата бели картофи. За какво са ти, питам, нали свинско ще се яде. На касапите, вика, картофена яхния ще направя, то прасето после ще се яде. Брах един срам пред хората, не ти е работа.

Имах златни кръстници. По-възрастни доста от нас, но много се разбирахме. Ходехме си по гости и много се имахме. Кръстникът беше ловджия. Направили веднъж наденици от дивечово месо. 20 парчета на мен и мъжа ми дадоха. Той вика, на село трябва да ги занесем, че да оветрят хубаво. Оставихме ги там под стряхата, свекърът каза, щял да ги разтрива и ние се върнахме в града. След седмица отидохме пак на село. Дай, казвам, на мъжа ми да видим надениците как са на вкус, дай да опечем една. Майка му вика – че те свършиха, болна бях и друго не ми се ядеше, едвам наденички хапвах и вече съм по-добре. Не можахме да ги куснем с мъжа ми.

Забременях с първото дете. Като разбра, че съм бременна, свекърва ми ми подари роклята, дето я носила преди 30 години, като била бременна. Една тежка бременност карах, не ти е работа. Лекарите казаха да лежа, инжекции ми биеха за задържане. Пълно спокойствие и от нищо да не се вълнувам. Лежах 5 месеца. От къщи почти не излизах. Един ден помолих мъжа ми да поизлезем, че хора не бях виждала. Натоварихме се на колата и къде, къде – на село. Много не ми обърнаха внимание. Оставиха ме в едната стая да лежа и всички излязоха. Мъжът ми да видел един приятел, свекърът до кръчмата, а свекървата каза, кокошките щяла да храни. По едно време се чуха откъм двора крясъци и един вой се изви страшен. И се чува туп, туп, туп. Стреснах се. Тръгнах да видя какво става. Гледам свекърва ми хванала едно дърво и налага кучето, а то вие, горкото, до небесата. Докато отида дотам и го уби. Като се върна мъжът ми, му казах, че докато съм бременна, на село няма да стъпя, че тук за човек ме нямат и ни за мен, ни за бебето мислят.

Прибрахме се пак в града и пак пазих леглото няколко месеца. На село не ходех, ама свекърва ми намери пак начин да ме разтревожи. Отиде веднъж мъжът ми на село. Трябваше да се върне по обяд, но закъсня. По едно време звъни телефонът. Свекърва ми – плаче, не й се разбира дума. Помислих, че с мъжа ми нещо лошо се е случило. А то какво било – един комшия имаха на 95 години и починал човекът, болнав беше и всички го чакаха да мре, не беше нужно толкова ай и ой.

Роди се детето по живо, по здраво и се прибрахме от болницата вкъщи. Дойде майка ми на гости. Донесе за детето пуловерчета, дрешки, биберони – напълни се креватчето с подаръци. Дойде после свекърва ми и донесе... ъгломер. Едни пуканки продаваха с подаръци – изяла пуканките и на бебето ми подари, каквото извадила отвътре. И не защото пари няма – носеше една голяма чанта да ни покаже какви подаръци купила за комшийските деца. Така живеем. Чудя се в друг град ли да се местим, в друга държава ли да ходим, защото искам от тази жена колкото се може по-далече да избягам. Мъжът ми не дава да се издума дума. Ама аз съм бременна с второ дете. Приемам съвети - ако знаете начин как от проклета свекърва да се отърва – моля, кажете.
Автор: Сребрина
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.