Anna.bg
Споделено
29 януари 2015

Тахир

1 894
0
ТахирАз случайно попаднах във фабриката за дървен материал. Един приятел ми каза, че търсели работници и отидохме. Първия ден те слагат да шкуриш едни дъски. Голямо шкурене пада цял ден. Тогава преценяват дали да те назначат. Мен ме взеха на работа, а приятеля ми не. Стана ми много криво – той ми каза за тази работа, а само мен ме одобриха. Сложиха ме да работя с Тахир – от много години работеше във фабриката и знаеше всичко. Първата работа на Тахир беше да ме предупреди за камерите – ей тез черните топки като рибешки очи са камерите, внимавай все да правиш като че имаш работа, ако нямаш какво да правиш, една дъска вземи и влачи напред-назад, ама да изглежда, че работиш. Благодарен съм му за всичко, на което ме научи. В работата с дърво има по-леки и по-тежки процеси и ни сменяха всеки ден.

Когато се паднех с Тахир, знаех, че и тежка да е работата, пак ще си изкарам добре работния ден, защото беше много приказлив и голям майтапчия. Не говореше чист български език. Той, тя, то - объркваше ги. Говори за някой мъж, а вика тя много лош. Разказва ми веднъж, че ходил на село да колят с баща си овце, ама не вика колим, ами режем – режеш овца, ядеш овца. Добре си изкарвахме. Сложиха ни веднъж в кабината с Тахир и едно друго момче Добромир, Добро, да лакираме врати. Тахир и Добро свикнали и си работят, а мене ме удари миризмата на лак в главата и като започнах да се смея, не мога да се спра. Работя и се смея. Изпратиха ме на чист въздух и после ме смениха. Някои били чувствителни към силните изпарения от лака в кабината и даже се случило веднъж един колега да припадне, докато работи.
Най-много ми харесваше като сглобявахме черчевета – вярно, че трябваше да се внимава с материала, че бързо се чупеше, но иначе лесно- аз слагам силикон с пистолета, а Тахир ги сглобява. Виж да класифицирам врати хич не ми беше по вкуса. Трябваше да се катерим по едни камари с врати, да ги мерим и да ги разпределяме по размери, по цвят и по дизайн. Трудоемка работа – тежат пустите му врати, без ръце оставаш до края на деня, а правехме допълнително два часа след работното време, че много добре се плащаха. Забранено беше да се пуши във фабриката да не стане пожар. Аз съм пушач. Криехме се като ученици в тоалетните да издърпаме някой фас.
Работен беше много Тахир. В петък и събота през нощта ходеше да работи като сервитьор в един бар. Не знам как издържаше – петък 10 часа във фабриката, през нощта в бара, събота до два часа във фабриката и вечерта пак в бара. За семейството си правеше всичко. Едно момиченце имаха и жена му беше пак бременна. Поканиха ни веднъж да отидем с моята жена на гости. Двете жени много си допаднаха и рецепти почнаха да обменят, по магазини и фризьорки заедно ходеха и децата заедно гледаха. А нашето приятелство с Тахир - добри приятели бяхме, но един ден ми стана повече от брат.

Бяхме се покачили пак на камарите с врати да ги класифицираме. Аз се бях навел да меря вратата, а той изчакваше да я смъкваме. В един момент се чу ужасен трясък, аз усетих един удар в гърба си и се намерих на земята. Изправих се и се огледах да разбера какво става. На мястото, където допреди секунди бяхме с Тахир, се виждаха само трески и една паднала машина. Него ден бяха донесли нова машина и старата трябваше да се премести в друг цех. Закачили я колегите, но едното стоманено въже поддало. Тахир видял, че машината се клати и ще падне и в последния момент ме изблъскал , а той скочил след мен. И двамата не работихме повече него ден - отидохме до най-близкия бар и се насвяткахме до забрава. Оттогава приятелството ни стана бетонно.
Продължихме да ходим на работа, но кризата се усещаше все повече. Започнаха уволненията – първо уволниха тези, които не правеха допълнителни часове и другите с най-малък стаж. На нас ни търсеха работа, но често всички хващахме метлите, че нямаше какво да се прави. Бригадирът ни извика веднъж с Тахир и ни изпрати да трошим врати. Нови врати, но излезли от употреба заради специални размери и ние ги трошим. Викам на бригадира, що не ги продадете тез врати по-евтино, ами да ги трошим. Той вика – троши там и не разсъждавай, те шефовете си знаят работата. Около две седмици трошихме врати. Един студ беше, че си носехме чай, ама му слагахме и уиски вътре, че да се стоплим.
После мен ме уволниха. Тахир остана във фабриката. Звъни ми един ден и вика, идвайте на гости. Отидохме. Предния ден на излизане от фабриката минал и купил билет от лотарията. Хареса ми, вика, номера. И билетът излязъл печеливш. Зарадвахме се за тях, почерпихме се.
Наскоро след това си купиха апартамент в столицата и отвориха магазин. Добре им върви бизнесът. На мен Тахир ми помогна да си отворя една работилница и тя ни изхранва. Поддържаме връзка по телефона. Всяка година на датата, когато Тахир ми спаси живота, задължително се събираме и се напиваме – за здраве.
Автор: Александър Алексиев
Етикети: Тахир
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.