Anna.bg
Споделено
03 февруари 2015

Стая под наем

2 385
0
Стая под наемКрасива жена съм. Природата щедро ме е дарила – стройно тяло, красиво лице, дълга до кръста кестенява коса. И да не забравям, големи гърди. Не жена, а богиня. Но както се казва, хубавите ябълки прасетата ги ядат. Омъжих се много млада за първия срещнат мъж. Само и само да се махна от къщи. Имах още 4 братя и 1 сестра. У дома никога не достигаше нито храната, нито имаше достатъчно място, нито спокойствие.
Баща ми беше офицер и като се върнеше вкъщи, майка ми, аз и сестра ми трябваше да сме на негово разположение. Държеше ни всички в подчинение. Не ни се разрешаваха никакви волности - за гримове и прически не можех и да мечтая. Затова може би първият мъж, който ми обърна внимание и се държеше добре с мен, успя да ме направи своя жена.

Първите дни живеех като в приказка – купих си най-късите рокли, които успях да намеря, гримирах се с часове пред огледалото и излизах по цели нощи с мъжа ми и приятели. Това обаче не продължи дълго. Парите, които ни бяха дали родителите ни, свършиха и трябваше да си намерим работа. Аз започнах работа в една къща – грижех се за домакинството и децата. Мъжът ми казваше, че не може да си намери работа. Вечер все беше много уморен. Аз му вярвах до момента, в който разбрах, че харчи парите, които изкарвах аз, с приятели из баровете. По същото време разбрах, че съм бременна. След сериозен разговор с мъжа ми, в който му казах, че или намира работа или го изоставям, нещата се подобриха - той започна работа, а аз останах вкъщи. Карах много проблемна бременност и трябваше да лежа почти през цялото време. Раждането беше трудно, но на бял свят се появи моят любим син.

Бяхме зле финансово. Мъжът ми носеше малко пари в къщи и трябваше да измислим нещо, защото парите не стигаха и за памперси. Решихме да дадем под наем една от стаите. На обявата отговаряха най-различни хора, но като чуеха, че имаме бебе, се отказваха.
Най-накрая се обади един мъж и нае стаята.
Още в мига, в който го видях, ми се разтрепериха краката. Красив мъж. Силен. Висок. Каква усмивка... А какви очи.... Мисля, че се влюбих в същия момент. Никога не съм вярвала в историите за любовта от пръв поглед. А ето, че ми се случи на мен.

Исках този мъж. Чаках да чуя входната врата. Излизах и го канех да дойде да си поговорим. Обличах се секси за него. Опитах какви ли не начини да го съблазня. Лягах на дивана и се завивах с одеялото по начин, та да изглежда, че отдолу съм без дрехи. Излизах от банята и уж случайно оставях хавлията да падне. Или се разхождах из апартамента по прозрачна нощница.
Видях, че разбира, че се обличам така за него. Докосваше ме като се разминавахме из коридора. Веднъж в кухнята ме нацелува и се случи това, за което мечтаех - станахме любовници.

Два месеца живях като в сън. Всеки миг, който можехме да откраднем, бяхме заедно. Майка ми се грижеше за детето, защото аз не можех да се откъсна от любимия. Мъжът ми не усещаше нищо, така че идилията продължаваше.
Една сутрин видях, че вратата на стаята му е отворена. Надникнах – вътре бяха само мебелите, от него нямаше и следа.
Попитах мъжа ми дали знае къде е квартирантът.
– А, той се върна при жена си. Скарани били, но заради децата решили да си дадат втори шанс – каза мъжът ми.
Усетих се празна. Как е могъл! А аз, значи, не съм означавала нищо за него. Страдах дълги месеци, но накрая реших да продължа напред с живота си.
Обявихме отново стаята под наем...
Автор: Сребрина
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.