Anna.bg
Психология
03 юни 2018

Старостта не съществува, докато не...

350
0
Старостта не съществува, докато не...Академик Наталия Бехтерева, внучката на световно известния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев, самата тя неврофизиолог със световно име и ръководител на Института за човешкия мозък към Руската академия на науките, е смятала, че човешкият мозък е живо същество, намиращо се в нашето тяло. Тя през цялото време се е стремяла да погледне зад границата, зад предела, да попадне там, където още никой не е бил. Искала е да разбере какво прави човека човек. Дали е успяла? Вижте детайлите в нейните цитати.

Емоциите са този фактор, който най-често влияе върху състоянието на мозък на здравия човек.

При емоционални разстройства са много полезни разходките и различните видове двигателна активност. Изключително полезно е плаването и всички водни процедури.

Добрият баланс между емоции, гордост в рамките на разумното и твърдост – това са най-важните условия за пълна реализация на таланта.
Ако хората бяха здрави, и да кажем – бяха не толкова потиснати или превъзбудени от проблемите си, творческият потенциал на човечеството значително щеше да се увеличи. Особено днес, във фазата на растящ информационен поток.

Казват, че Юлий Цезар е можел едновременно да се занимава с няколко неща. Когато решат да оценят високо интелекта на даден човек, често си спомнят тази „историческа легенда“ и още по-често без името на героя (Юлий Цезар) казват: Х (Y, Z) умее едновременно да слуша, да говори и да пише. Не бих повярвала в този вариант в буквалния му смисъл. Струва ми се, че тук се използва по-скоро обходен модел – става бързо превключване от едната дейност на други при минимални загуби на информация и като се запазва в паметта водещата линия във всичките три ситуации. И, както мисля сега, и трите не особено „вълнуващи“ или емоционално значими. Ако поне едно от нещата се окаже доминиращо – цялата система ще се провали в негова полза.

Често мисля за мозъка така, сякаш той е отделен организъм, нещо като „същество в съществото“. Мозъкът сам се пази да не го завладее бурята от негативни емоции. Когато осъзнах това, чувството ми беше сякаш съм открила скъпоценен камък.

Още една тайна на мозъка – сънищата. Най-голямата загадка според мен е самият факт, че спим. Способен ли е мозъкът да подреди нещата така, че да не спи? Мисля, че да. Например, при делфините спят поред лявото и дясното полукълбо… С какво можем да обясним „сънищата с продължение“ и други подобни странности? Да допуснем, че сънувате някакво много хубаво, но непознато място – например, град. Най-вероятно, „приказните градове“ от сънищата се формират в мозъка под влиянието на книги, филми, стават нещо като постоянно място на мечтата. Влече ни нещо все още не изпитано, но много хубаво… Или пък какво са предсказващите сънища – получаване на информация отвън, предвиждане на бъдещето или случайни съвпадения?... Самата аз две седмици „преди събитието“ с всички подробности видях насън смъртта на моята майка.

Винаги ми се е искало да мога да надникна зад границата, зад пределите, да бъда за известно време там, където никой не е бил, бих искала да разбера кое точно прави човека човек.

Между другото, знаете ли, че в мозъка ви постоянно действа детектор за грешки? Той напомня – „не си изключила лампата в банята“, обръща ви внимание за неправилни изрази като „син лента“ и предлага на други участъци от мозъка да анализират – лентата е синя; но какво се крие зад грешката – ирония, незнание или небрежност от бързо говорене, която издава вълнение? Вие сте човек, би трябвало да знаете и да разбирате не един, а множество пластове.

Оказва се, че когато някой казва „след преживяното станах съвсем друг човек“, той е съвършено прав – преподредила се е цялата работа на мозъка му, даже някои центрове са се изместили. Ние виждаме как хората мислят, как избухват огънчетата на отделни активни клетки, но още не е разшифрован кодът на мисленето и никой не е в състояние по тази картинка на екрана да прочете какво мислите. Може би, никога няма да я разшифроваме.

Допускам, че мисълта съществува отделно от мозъка, а той само я улавя от пространството и я прочита. Ние виждаме много неща, които не сме в състояние да обясним. Аз съм се срещала с Ванга – тя четеше бъдещето, тя го виждаше. По данни на Българската академия на науките, броят на сбъднатите и предсказания е 80 на сто. Как е успявала да направи това?

Прието е да се казва, че при хората са задействани само 5-7 на сто от мозъчните клетки. Лично аз, на базата на своите изследвания, съм склонна да предположа, че при творчески мислещия умен човек работят почти всичките 100 процента – но не наведнъж, а като лампички от елхови гирлянди – поред, на групи, на части.

Била съм лектор, чела съм лекции, занимавала съм се с огромна организационна работа, но – не съм живяла. Докато не се появи поредната свръхзадача – доклад, който би позволил да оценим колко е направено в миналото и да покаже, че има смисъл в бъдещето. Без такава свръхзадача човешкото съществуване е лишено от смисъл. Животните се раждат, дават живот на нови поколения, след това функцията размножаване угасва и настъпва смърт. А ние – ние не умираме, докато имаме цел – да дочакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да видим света, да надникнем в отвъдното… Старостта не съществува, и нищо не завършва, докато сами не поискате това.

Отминаващите години отнасят всичко външно и с възрастта човешката душа постепенно се освобождава от покривалата и се представя в своя първичен вид. Няма вече нужда да се харесвате, да играете някакви игри. Можете да бъдете самата себе си, да говорите какво мислите и чувствате. Най-накрая разбирате, че щастието е това, с което можете точно днес и сега да преживеете заедно с другите, нещо мъничко, крехко и ужасно важно – сьомга в четвъртъците за жената, която идва да чисти. Най-хубавото палто, което ще подарите на най-добрата си приятелка. Сърдечен автограф върху подарена книга. Или десет от най-вкусните сладкишчета от френската сладкарница.

Ние се борим с живота, мислим си – ето сега ще получим премия, ще купим апартамент, ще завоюваме някоя длъжност – и най-после ще бъдем доволни! А всъщност завинаги ще запомня друго – как татко, млад и красив, свири на рояла старинния валс „Есенен сън“, а аз се въртя, танцувам на тази музика, като лист под порива на вятъра…
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.