Anna.bg
Детето до 6 години
03 април 2018

Бащи, никога не правете това!

170
0
Бащи, никога не правете това!Блогерът Дан Пирс написа емоционална и дълбоко трогващ текст за ролята на бащата във възпитанието на детето. Преведохме я за вас, като тема за размисъл... с едно допълнение. Тя се отнася и за някои майки също, за огромно съжаление.

Почувствах остро желание да напиша това след като видях една случка в магазина. Простете ми за тона на този текст, но не мога иначе – изпълнен съм с отчаяние и злост. Моля ви, прочетете го до края – зная, че е дълъг, но за това трябва да се говори и да се споделя.

Днес, когато чаках на опашка със сина си в магазина, видях пред нас баща с момченце на около шест години. То плахо го попита може ли да му купи сладолед. Бащата погледна отвисоко и го смъмри да не пречи, да застане до стената и да мълчи. Момчето се сви и се залепи до стената.
Опашката малко помръдна напред, затова момчето отново отиде до баща си, като тихичко си пееше някаква детска песничка. Сякаш вече беше забравило изблика на гняв, който се срути отгоре му преди минути. Но бащата се обърна и го наруга, че вдига шум. То пак се сви и се притисна до стената.

Бях объркан. Как този човек не виждаше това, което виждах аз? Как не забелязваше чудесното същество в сянката си? Защо, без да се замисли за миг, изтръгваше щастието от собственото си дете? Защо не цени това кратко време, когато може да бъде всичко за своя син?
Останахме трима пред касата и момченцето отново се приближи до татко си. Той рязко излезе от опашката, хвана го за раменете и го стисна така, че детето се намръщи от болка: „Ако още веднъж чуя звук или се отлепиш от стената – ще си го получиш вкъщи!“ Детето пак се сви до стената и не помръдна повече. Не издаде и звук. Красивото му детско личице потъмня и престана да изразява емоции. То беше сломено. Баща му не искаше да се занимава с него, а да скършиш детето е най-простият начин за „възпитание“.

А после се чудим, защо децата растат „прекършени“.

Ще бъда рязък. Много хора виждат как общувам със сина си и ми пеят дитирамби, че съм го обичал повече, отколкото другите бащи обичат децата си. По дяволите! Не разбирам това и вероятно никога няма да го разбера. Да обичаш сина си, да го възпитаваш, да играеш с него – това са задачи, с които мога да се справят не само супер бащите. Това е възможно за всеки баща. Аз не съм някакъв особен. Аз съм баща, който обича детето си и прави всичко за неговото благополучие, сигурност и здраве. По-скоро ще приема мен да ударят, отколкото да унижа или „да поставя на място“ своя син.

И далеч не съм идеален баща. Но, по дяволите, достатъчно съм добър, за да му дам да разбере, че при всички житейски трудности той може да се чувства на висота. Защо? Защото осъзнавам как бащата влияе на живота на детето и на неговата увереност в себе си. Аз разбирам, че всичко, което някога направя или кажа на своя син, ще бъде попито като гъба от него – за негова полза или вреда. Не разбирам само как другите бащи не разбират това?!

Бащи! Светват ли лицата ви, когато видите детето си сутрин или когато се връщате от работа? Разбирате ли, че моралните ценности на вашите деца се градят изключително върху това, какво именно те виждат на вашето лице?

Разбирате ли, че детето се смята такова, каквото вие го наречете? Че хората много често започват да съответстват на залепените им етикети? Колко често казвате на детето си: „Това е най-голямата глупост, която можеше да измислиш“, „Това е най-тъпата постъпка, която можеш да направиш“? Вие наистина ли смятате, че детето ви е идиот? Защото то вече ви повярва. Помислете над това.

Бащи! Нима мислите, че някой ще повярва, че не можете за 20 минути да се отлепите от компютъра или телевизора, за да поиграете с детето си? Нима не осъзнавате, че нивото на доверие на децата към родителите изцяло зависи от това, играят ли те с тях и доколко наистина са въвлечени в процеса на игра? Осъзнавате ли вредата, която причинявате на децата си, когато ги отхвърляте и не играете с тях всеки ден?
Смятате, че някой ще се хване на глупавото и евтино оправдание, че гневът понякога или даже често е необходим в процеса на възпитанието?
Не разбирате ли, че гневът практически винаги е емоция на хора, които искат да контролират другите, но не са в състояние да контролират сами себе си? Знаете ли, че има невероятни книги и курсове, които могат да ви научат на нещо повече? И най-важното – не виждате ли колко бързо се прекършва детето или пък отказва да се подчинява, когато в семейството властва гневът?

Вие до такава степен сте престанали да усещате детската душа, че даже не се чувствате потиснати, когато те треперят или се свиват във ваше присъствие. Наистина ли това е единственото, което искате от тях? Да ви се подчиняват безпрекословно и да се страхуват от вас?
Татковци, нима не осъзнавате силата на докосването? Нима не разбирате каква връзка възниква, когато галите детето си по гърба или по коремчето, когато го слагате да спи? Събудете се! Тези неповторими и скъпоценни души са поверени на вашата грижа и усещат много дълбоко всичко. Всичко, което им казвате или не казвате, ще се отрази на техните способности, на успеха и на щастието им в живота им занапред.
Нима не разбирате, че децата ще правят грешки? Нима не осъзнавате вредата, която им причинявате, като им натяквате непрекъснато грешките и пропуските? Представяте ли си въобще колко е лесно да се унизи едно дете? Приблизително толкова, колкото да кажете „Какво направи пак, глупако!“ или „Идиот такъв, колко пъти да ти повторя… „

Нека ви попитам – случвало ли ви се е да видите подпухналите от сълзи очи на родителите, чието дете току що е умряло? На мен ми се е случвало.
Плакали ли сте някога на детско погребение? Аз съм плакал.

И моля Бога никога и на никого това да не се случва повече.

Татковци! Дошло е време да кажете да децата си, че ги обичате. И да им казвате това постоянно. Зарадвайте се на хилядите им въпроси на ден и на тяхната неспособност да правят всичко толкова бързо, колкото ви се иска. На израза на лицето им и на неправилно произнесените думички. Време е да се радвате на всичко, което представляват вашите деца…

Задайте си въпроса: „Какво мога да направя, за да съм добър баща?“ Определете приоритетите си. И наистина станете добър баща.
Покажете със своя пример на синовете си как трябва да общуват с жените, а на дъщерите – какво отношение трябва да очакват от мъжете. Време е да проявите великодушие, състрадание и съчувствие. Време е именно със своя пример, а не на думи, да покажете на децата какво е здравословен начин на живот, какви са ролите на половете, какви са правилните социални норми. Трябва да разберете, че е ненормално да викате на момичето си „мъжкарана“, а на момчето – „женчо“. Децата имат свои мнения и предпочитания е не е нужно да им натрапвате стереотипи.

Бащи! Говорете по-меко със своите синове и по-спокойно с дъщерите си. Какво искате за своето дете? Да няма никакви приятели в училище и никой да не го уважава? Или да го изберат за председател на класа и да усеща, че е достоен и за повече? Нима не сме способни да видим, че е в наша власт да помогнем на децата да разберат това? Нима не осъзнаваме, че можем да дадем на децата си инструменти за социално оцеляване?

Нима не виждаме как влияем на децата си, когато казваме, че вярваме в едно, а правим друго? Когато толкова малко помагаме на децата да направят своя избор, да споделят мнението си и да живеят според собствените си принципи? Няма нужда да натрапваме на децата какво да мислят. Но можем да им помогнем да мислят правилно. И ако направим това, можем повече да не се тревожим какво ще изберат и доколко решително ще отстояват избора си. Човек остава верен на убежденията си цял живот, а на убежденията на другия само докато не се опари.
По дяволите, татковци! Всяко дете има вроденото право да поиска сладолед и да не бъде унижено заради това. Всяко дете може да поиска своя сладолед и да не се свива в ъгъла, защото този, който трябва да е неговият герой, всъщност е някакво дребно човече. Всички деца имат право да бъдат щастливи, да се смеят, да се веселят и да играят. Защо не им го позволявате? Всяко дете на земята има право на баща, който отначало мисли, а после действа; на баща, който разбира каква велика власт му е дадена – да формира живота на друг човек; на баща, който обича детето си повече от телевизора и спорта; на баща, който обича детето си повече от всичките си тъпи вещи, повече от собственото си време.

Всяко дете заслужава своя баща супергерой.

Може би истината е в това, че не всички бащи заслужават децата си.

Може би много бащи всъщност не са никакви бащи.

Извинете ме за рязкото изказване. Вероятно, част от мен се чувства страхливец, защото аз не казах нищо на онзи човек от опашката в магазина. Нека това е моето разкаяние. Вероятно част от мен чувства, че ако поне един баща прочете този текст и реши да стане по-добър, ако животът на поне едно дете стане малко по-лек, защото думите ми са докоснали неговия баща, то със сигурност не съм изгубил напразно времето си, пишейки тези редове.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.