Anna.bg
Любопитно
22 февруари 2018

„Привличане” като привличане към родното кино

589
0
„Привличане” като привличане към родното киноВ последните няколко години у нас интересът към появата на нов български филм по традиция е голям. Рекламата става все по-масова, което естествено не пречи покрай добрите български филми да се появяват и посредствени продукции, за които понякога си задаваш въпроса защо са харчени пари за това. С доста шумна рекламна кампания тръгна и „Привличане” на режисьора Мартин Макариев, предпремиерата на продукцията бе във Варна 2 дни преди официалния старт на филма по кината у нас.

Сега думата имат кинокритиците. Те ще гледат вероятно под лупа какво и как е направено в този филм, ще правят забележки, изводи, препоръки. Нормално е. Винаги обаче съм си мислил, че работата на критиците като професионалисти е едно, съвсем друга работа са хората, които възприемат изкуството. Адресатите на това изкуство. Защото в крайна сметка един продукт на изкуството не се прави за критиката, а за зрителите, читателите, слушателите. Те са важният критерий в случая и са онзи велик и непогрешим съдник, който ще определи дали въпросният продукт ще се превърне в хит или бързо ще бъде забравен. Тук вече си позволявам лично мнение по темата: новият български филм „Привличане” е добър продукт на родното кино. Факт е, че зрителите дълго аплодираха и филма, и част от творческия екип след приключване на прожекцията.

А аплаузите на публиката са много важно нещо за един творец – като оценка за работата му.

Вярно е, че да се коментира един художествен продукт може би трябва да мине малко време, нещата да се премислят и се поуталожат. Какво обаче можем да кажем за „Привличане” на първо четене?

Филмът е близък до зрителите, защото в него има случка. Сюжетът, който се развива в едно българско частно училище, е сюжет, който на практика може да се разиграе във всяко родно школо. Екипът на „Привличане” е успял да изгради един човешки филм, в който няма нагласени неща и фантасмагории, не се чудиш кой какво и защо го прави, в продукцията просто има действие. Много добра е режисьорската работа – аплаузи за младия режисьор Мартин Макариев. Неговият поглед и прочит на разказаната история напомня малко за онова, което гледаме в доброто американско кино. В начина на заснемане също могат да се намерят подобни допирни точки (динамиката на танците на моменти напомня „Флашданс”).

В това естествено няма лошо. Не по-маловажни са и темите, които третира филмът. Когато споменах, че става въпрос за човешки филм, имах предвид точно това: лентата докосва и на моменти разтърсва проблемите на едно „преходно” общество, каквото все още сме в момента, и разкрива търсенето на ценности на едно неориентирано, изгубено в лабиринта на прехода поколение. Такива са част от учениците от класа на Лора Ангелова. Да, камерата фокусира върху тях и тяхното поведение, но това не означава, че всички ученици от класа са такива. Филмът не обобщава нещата по този начин.

След прожекцията чух и критични забележки към „Привличане” и това е съвсем нормално. Да, във филма наистина не е показано как протича един час по история, примерно, въпреки че главната героиня е учителка по история. Това обаче не е и необходимо, защото творческият замисъл на продукцията е друг, идеята е различна. Фокусът пада върху човешките взаимоотношения – вътре в един гимназиален клас и отношенията между колегите в училището. Има любов, има приятелство, има коварство и интриги и най-важното – тези категории са превъплътени в художествени образи, добре защитени според мен като характери.

Киното е изкуство и колкото и да показва реално действителността, борави с художествени категории. Радостно е, че младите актьори във филма успяват да влязат в роля – правят го някак леко, естествено, непринудено, явно помага йм фактът, че са в такава възраст и от същото поколение, за което става дума в лентата (тук ще отворя скоба и ще кажа, че в някои от новите родни сериали актьорите просто рецитират думичките си, няма го актьорското присъствие, за жалост).

Разбира се, основната тежест в актьорския състав изнасят Яна Маринова (в ролята на Лора Ангелова), Койна Русева (в ролята на Великова), Живко Симеонов (в ролята на Васко), Радина Боршош (в ролята на Соня), Луиза Григорова (в ролята на Диана). Макар да се появяват епизодично, както винаги на местата си тежат като присъствие Башар Рахал (в ролята на частния инвеститор в училището) и Владо Пенев (в ролята на възрастния учител). Трябва да се отбележи доброто актьорско присъствие на Александър Сано в ролята на учителя по музика Калин Соколов. Именно неговата поява в определен момент от филма прави действието още по-разчупено. Соколов е колоритен образ, вкарва пъстрота в отношенията, вкарва и доза хумор – нещо, което прави филма още по-приятен за гледане.

Да, към „Привличане” може да бъде зададен и въпросът носи ли някаква поука този филм, който е адресиран най-вече към младото поколение. Персонажите ученици във фокуса на камерата са разглезени, прекалено разкрепостени, държат се невъзпитано на моменти, пият, пушат, правят неприлични клипчета в коридора на школото, но нима част от днешните български ученици не са такива? Според мен покрай цялата на моменти стряскаща картина на тийнейджърите в българското училище филмът навежда на сериозен размисъл за стойностите и ценностите в живота, за пътя, по който вървим, за избора, който правим. Ако с поведението си тези ученици не ни харесват, се появява резонният въпрос защо те са такива и кой е виновен за това. Обърнете внимание на начина, по който учителката Лора Ангелова комуникира с учениците. На думите, които им казва. И най-вече на импровизираната й реч във финалната част, по време на абитуриентския бал. Лора Ангелова говори с езика на учениците, прави някои неща като тях, освободена е като начин на мислене и това обяснява защо те я чувстват близка и я обичат, въпреки разликата в поколенията (както харесват и учителя си по музика). Ангелова възпитава дори с онова, което споделя пред децата за личния си живот. Прави го чистосърдечно, истински и това няма как да не бъде усетено от учениците.

Хепиендът на „Привличане” също е логичен – все пак във филма има два свята, две истини, две философии за обучението в училище – на Лора Ангелова и на Великова. В сблъсъка между тях надделява Лора Ангелова, а начинът, по който го постига, също учи.
Обобщено: така направен, „Привличане” ще печели зрители и приятели. Защото е лек за гледане, а покрай тази лекота, дошла от майсторското боравене с езика на киното, поставя сериозни въпроси за човешките отношения и ценности. Близък е, много близък до действителността, пък била тя понякога и не толкова привлекателна...
Юлиян Атанасов
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.