Anna.bg
Любопитно
12 февруари 2018

Навръх Деня на любовта 14 февруари: Да пия, или не? Туй е въпросът...

279
0
Навръх Деня на любовта 14 февруари: Да пия, или не? Туй е въпросът...Да пия, или не? That is the question, както са казали братята англичани, които иначе не стават, щото бързо ги хваща алкохолът. За разлика от тях обаче ние носим. Затуй “Да пия или не?” е въпросът, който ще си зададат 2 457 589 мъже в България навръх 14 февруари. Защо точно толкова ли? Ами защото това е представителна извадка за средностатистическия български мъж: все още работещ (това си е чист късмет отвсякъде), все още получаващ заплата (това си е още по-голям късмет), яхнал вехто “Рено” (20-годишно, минаващо преглед по втория начин през последните 10 години), разсеян от грижи и неволи, леко плешив, шашнат от безумните януарски сметки за ток, у дома с дънки отпреди демокрацията, а на работа с чарлстона на дядо, ухаещ свежо и примамливо на “Тройной” след всяко бръснене през ден, пийващ по кана домашно вино от село преди централната емисия новини и унесен в сладък, похъркващ сън някъде към 21,30, с прилежна средностатистическа съпруга, вечно мърмореща и недоволна, с любовница още по-недоволна от отънялата кесия на възлюбения си и вечно заплашваща, че ще си намери богат любовник с яхта и джип. Та всички останали, които не попадат във въпросната категория, тръпнат в очакване на 14 февруари. Кой ще подари на силиконовата си мацка пакет SPA процедури, кой уикенд за двама на луксозна яхта, кой едноседмична почивка на ски в петзвезден хотел в Пампорово, кой самолетни билети до Хаваите, абе все някак си ще я измъдри онзи, който не попада в категорията на средностатистическия българин. Ама другите, другите как ще я карат…
Първо, трябва да е ясно, че този средностатистически българин отдавна е спрял да вярва на някакъв си измислен Ден на любовта. Той си има своя версия по въпроса. Според нея легендата гласи, че преди много, много години, преди 17 века, в Древен Рим по времето на император Клавдий Втори живял някакъв човек на име Валентин. Той си живуркал тихо и кротко в едно китно селце на Римската империя. Викали му Вальо Кирката, не защото бил треторазрядна мутра, а щото 24 часа в денонощието бил пиян като кирка. С две думи – въпросният местен пияница отварял и затварял селската кръчма, която всъщност представлявала покрити с найлонова тента 2 –3 дървени маси. Та от сутрин до мрак Вальо се наливал с ромско вино, кръстено на брат Ромул, основател на Рим, като от време на време прескачал до вкъщи, за да изпълни мъжкия си дълг към съпругата. Между две кани вино, както се казва. Която съпруга, междувпрочем, никак не била за изхвърляне – типична римлянка, с дълги начупени коси, страстни очи и изваяна фигура като на богиня. Пияницата Валентин обаче никак не забелязвал тези неща у благоверната си. Ромското вино толкова му замътвало съзнанието, че Кирката виждал Нелина – така се казвала съпругата му, като вещица, която цял ден яха метлата. Тя всъщност това и правела, щото по онова време нямало прахосмукачки. Та един слънчев ден се случило чудото, от което тръгнала историята за Валентин, разказвана и до днес. Станало така, че кръчмарят се разболял и хоремагът “Под найлона” останал затворен. Пияндето Вальо, който бил виснал от заранта на прага, издържал докъм икиндия без да кусне глътка, после се почесал зад ухото и съвсем тавряз закрачил към дома. За първи път от 28 години му се случвало да не гаврътне сутрешната си доза ромско. Когато влязъл у дома, Вальо замръзнал: в стаята се разхождала като принцеса чудно красива жена – косите й се развявали леко от струята на климатика (токът в Рим бил евтин, щото E.ON още не били стъпили там), бялата й нежна кожа сякаш била окъпана от слънчева светлина, а тялото й било като на кошута. Валентин гледал и не вярвал на очите си – какво прави тази непозната жена в дома му? След минута размисъл обаче Кирката проумял реалността – въпросната жена била собствената му съпруга Нелина! Никога през целия си съзнателен живот той не я бил виждал такава, тъй като винаги бил пиян като ренде. Валентин толкова се трогнал, че приближил на пръсти, леко я прегърнал, прошепнал й на ухото, че е красива и че я обича – за първи път в живота си й го казвал, и изрекъл най-сериозната клетва в целия си съзнателен път на тази земя: „Скъпа, обещавам никога повече да не кусвам алкохол преди обед!“ Клетвата му за вярност се разнесла от уста на уста из цялото село, което кръстило кръчмата “Под найлона” вече с името “При Вальо”, а поколенията нарекли 14 февруари Ден на любовта и на виното.
В празника 2 в 1, разбира се, има резон. Погледът към историята сочи, че почти всички световни събития по някакъв начин са свързани с негово величество алкохола, по-точно с любовта към алкохола. Така например човечеството нямаше въобще да го има по тази грешна земя, ако един слънчев ден Адам не беше се напоркал като донски казак. Тъкмо в такъв момент – пиян до козирката, го срещнала в Райската градина хитрата лисица Ева и не само го прелъстила, мръсницата, а и го подмамила да вкуси от забранената ябълка. Да замези за виното, де. Тъкмо това несериозно мезе – ябълката, стоварила на Адам куп злини. Ядосаният Господ не само натирил Адам на Земята, ами на всичко отгоре му натресъл и Ева, от която мъжагата нямал никаква нужда, щото и без друго сам си перял чорапите, при това без накисване. Като се врътнали на земята двамцата обаче, взели, че нароили рояк дечица и тръгнал човешкият род, та до наши дни. Иначе и до ден днешен Адам и Ева щяха да си кютат някъде в оная градина и да ръфат екологично чисти плодове и зеленчуци.
Ако се върнем пак към историята, Първата световна война избухнала заради един пиян сръбски студент. След поредния нощен запой в сараевските общежития въпросният студент-двойкаджия на име Гаврило Принцип застрелял на площада австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Това станало на 28 юни 1914 г. в разгара на юнската сесия и разпалило световната война. Всъщност Гаврило нямал никакво намерение да убива Фердинанд. Той просто гръмнал една пиратка от радост, че гаджето му – лепата сараевка Йоана, му родила син заранта. Пиратката обаче се оказала менте и вместо да пушне в асфалта ударила в сърцето Франц.
Малко преди това – 2 години по-рано, заради алкохол потънал и легендарният “Титаник”. По време на партито, което се завихрило на борда на кораба, капитанът дотолкова прекалил с водката, че тотално забравил за управлението на кораба и го забил в един айсберг. После се оправдал, че не бил го видял. Което си е чиста глупост. То да не е някой заблуден джет, че да не го видиш и да го лепнеш? Коскоджамити айсберг! Ама то човек като прекали с пиенето, така става. На всичко отгоре накарал оркестърът да му свири чалга, докато потъва. Пияна гарга…
Родната история и тя не може да избяга от акохола и любовта към него. Исторически данни сочат, че братята Кирил и Методий измислили славянската азбука в едно солунско караоке, след като направили главата с няколко делви вино (тогава узото не било измислено, щото гърчулята мислели, че анасонът е само средство против молци). В един момент, когато и на двамата им се допяло и дръпнали по един микрофон, за да се включат в общия хор, с ужас установили, че песнопойките по масите са изписани само на гръцки. “Мамка му, ние не го разбираме това написаното, бе брато, я да направим нещо по въпроса”, отсякъл по-големият Методи, разгръщайки песнопойката. След което с брат си Кирил си плюли на ръцете, викнали по още едно голямо и на няколко салфетки спретнали превода на “Барба Яни” от гръцки на славянски барабар с новите букви.
Злите езици говорят още, че преди да се качи на “Радецки”, Христо Ботев ударил на крак няколко чаши вино в една браилска механа, да му дойде куражът. После вече било лесно да сплаши с пищова австрийския капитан – онзи бил готов да спре дори до устието на Камчия, където била отседнала на почивка голяма бойна група братя руснаци от Подмосковието, дошли за обмяна на опит по програмата “Стареем активно” на Масларова.
Други пък, които отюхкват нелеката си съдба в днешна България, теглят по една майна на Аспарух. За този прабългарски вожд се говори, че когато той и свитата му прецапали Дунава, взело да се смрачава. Тъй като бойците му били много изморени, Аспарух заповядал да разпъват палатките и да палят огньовете на бивака. Те не само го направили, ами такива чевермета отвъртели, такива вина се пили до зазоряване, че като станал от огъня на разсъмване, за да отиде до шатрата си, Аспарух се протегнал, вдишнал чист въздух и се провикнал гръмогласно: “Ей, к’во хубу-у тука, брей! Оставаме, дружина, тук ще е Българията” Рекъл и забил копието. Истината е, че ако не беше замаян от алкохола, със сигурност щеше да продължи по на юг и би харесал земите нейде в днешно гръцко, ама то пусто вино…
В най-новата ни история виното също неведнъж е оставяло трайна диря. Според запознати Сергей Станишев станал партиен лидер съвсем случайно. По време на един рокерски събор на Бузлуджа тайфата на младежката партийна организация от 34-ти подрайон на столицата пийнала здраво чак до заранта. Тъкмо слънцето се показало зад Чинията на легендарния връх, Сергей станал от сбирката край лагерния огън и тръгнал да се поразтъпче край гората, за да се облекчи. Не щеш ли, вместо да се озове сред дърветата, в очите му блеснали прожектори, а той самият стъпил на някаква дъсчена платформа. Това било сцената. Още при появата му огромното множество ревнало и заразмахвало червени знаменца. Сергей поразтъркал очи с изненада – не вярвал, че е толкова популярен сред социалистите. Всъщност огромната група пенсионери аплодирали Азис, чиито най-нов клип тъкмо тръгвал на огромна плазма в дъното на сцената. Серго обаче не се светнал за какво е възторгът, помислил, че аплодират него и приятелски вдигнал дясната си ръка за поздрав. В нея държал червената роза, която гласял да подари към обед на Елена за рождения й ден. “Обичат ме хората, ей, защо пък да не им стана лидер, че да ги поведа към светли бъднини”, помислил си Сергей и още на следващия конгрес взел властта в столетницата.
И понеже в началото стана дума за средностатистическия български мъж, ще завършим с него. Може да си зададете въпроса “Да пия или не?”, български мъже, братя мои. Но днес просто забравете за алкохола! Със спестените от каничката наливно вино 4 лв. купете роза на любимата, не споделяйте с възлюбената, че не сте получавал заплата 3 месеца, не й казвайте, ако са ви съкратили, не й признавайте, че нямате пари да платите януарската сметка за ток, че не може да сипете бензин на 20-годишното “Рено” и затова вървите пеша и водите за ръчичка децата до градината, заобикаляйки кишавите улици на града си, а само се усмихнете и й кажете, че я обичате. С всички рискове да ви тегли една майна, защото не сте й купил подарък, и дори да ви забуха с розата по главата. Какво пък, 14 февруари е само веднъж в годината…
Юлиян Атанасов (из книгата "Строителите на случайностна България", 2016 г.)
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.