Anna.bg
Психология
20 септември 2017

Как момчето израства и се отделя от мама

396
0
Как момчето израства и се отделя от мамаСъществуват няколко стадия на отделяне на момчетата от родната майка:

В самото начало, когато бебето се намира в утробата на майка си, то е в състояние на пълно сливане с мама и изобщо не може да става дума за отделяне.
Полека лека, когато детето расте, започва да му става тясно. След 9 месеца вече е прекалено тясно и то, по-точно и двамата заедно – майката и бебето, започват процеса на раждане.

Това е първата и очевидна сепарация. Детенцето става нещо отделно, макар и за определен период от време, много зависимо от майката.
В процеса на раждането, минавайки пред родовите пътища, то полага много усилия да се появи на бял свят.

Затова начинът, по който става раждането, може да повлияе на личността на бъдещия възрастен човек.
Ако раждането е било чрез цезарово сечение, тоест, без активното участие на бебето, то не получава важния първичен опит на преодоляване, на победа над трудностите. Раждайки се, детето расте, възприема света, и в различните моменти в различна степен се нуждае от мама.

Ако детето в детството си е било отделено от майката за дълго, например по медицински причини – това може да се отрази на процеса на последващата сепарация.

Съществуват много нюанси на това, как раждането и възпитанието могат да повлияят на по-нататъшното оформяне на личността. И това, колко свободен, притежаващ собствени ресурси, собствена енергия и жизнени планове притежава човек, в голяма степен зависи от завършеността на сепарацията.

Има майки, които изначално, от самото раждане, възпитават момченцата си така, че те винаги да останат „тяхното дете“ и да не получат самостоятелност.

В успешните случаи сепарацията завършва към 18-20-ата година, но може и да не се случи никога.

Стадии на сепарацията

Симбиоза
Ако момчето е малко, то гледа на майка си като на Бог (което си е естествено).
Ако „детето“ е на 30 години – то гледа на майка си, или на жената като на Бог, отдолу нагоре (Всичко, каквото искате, но не и нещо естествено).

Ако порасналият мъж общува с жените „отдолу нагоре“ – той е останал в стадия на симбиоза. В този стадий той няма никакви намерения да се отделя, може да проявява инфантилност и да бъде силно „прилепнал“ към жена си или към майка си.

Пуер
Латинското понятие puer aeternus, в превод означаващо „вечният юноша“, е заимствано от „Метаморфози“ на Овидий.
В юнгианската психология терминът рuer aeternus се използва при характеризиране на определен тип мъже – очарователни, привлекателни, творчески, увлечени в мечтите и фантазиите си. Такива мъже често съхраняват психологията на подрастващи, дори когато са вече пораснали. Като правило, те самите са пълни с живот, но близките до тях хора изпитват странно емоционално опустошение.

Как това поведение се проявява в отношенията им с жените
Такъв мъж, независимо от възрастта, някак си не се е наиграл и не си е „походил“. Той взима много, но не умее да дава в отговор. Не е готов да взема сериозни решения и да носи отговорността за това.

Обичайки една жена, той не умее да остане с нея в постоянна стабилна връзка. Той може да изневерява, да си отива и отново да се връща, след това да се появява и със сълзи на очи да й падне в краката.

Подобно непостоянство и лекомислие са характерни за мъжете, останали във втория стадий на сепарацията. В детската възраст вторият етап съответства на възрастта, когато детето опознава света, но има потребност да се връща в безопасното убежище (в ръцете на мама).
Порасналият мъж, който не е преминал този етап в детството си, няма сили за пряка конфронтация и действа като махало – накъдето го отвее, там отива. В реалните връзки между мъж и жена това може да поражда конфликти.

Пряка конфронтация
В детството този период настъпва, когато външният свят става много по-привлекателен и многообещаващ от живота край полата на мама.
Тогава, за да излезе навън, подрастващото момче трябва да предприеме пряка конфронтация. В този период се усилват конфликтите между деца и родители, понякога стават почти непоносими, още и защото на този етап се случва известно обезценяване на майката в очите на сина й. За да му е по-лесно да се отдръпне и да си отиде, може да му се стори необходимо да обезцени майка си.

Това може да се прояви чрез пренебрежение, оскърбяване или нежелание да се храни с това, което мама е приготвила (по-добре фастфуд).

Мъжът, зависнал на този стадий на сепарацията, ще се отнася по аналогичен начин към жените, с които влиза във връзка – ще ги обезценява („всички жени са глупачки“) или по-друг начин ще ги пренебрегва. В това си състояние мъжът трудно възприема ценността на жената и я гледа отвисоко. Това може често да се превърне в причина за развод и скъсване на отношенията.

Етап 4 – най-после!
На този етап мъжът забелязва жената, признава й нейното равенство, вслушва се в мнението й.

При това той е в състояние да живее напълно отделно от майка си, или от жената-майка и да се справя сам.

Майката вече се възприема като любима, като тази, която е родила своето момче, но престава да бъде „особена“ жена за него.
Тогава мъжът вече може да изгради истински близки и вдъхновяващи отношения със своята жена. Той вече си дава сметка, че в сърцето му има място и за майката, и за любимата, и едната обич не пречи на другата, а само може да му помага да се чувства добре и стабилен в своите отношения.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.