Anna.bg
Зависимости
31 август 2017

Всичко, което държите в ума си, влияе на тялото

233
0
Всичко, което държите в ума си, влияе на тялотоСъществува природна връзка между разума и тялото. Всичко, което държите в ума си, се отразява на вашето физическо тяло. Всички враждебни чувства или жестокост към другите, силните страсти, неотстъпчивата завист, мъчителната тревога, изблиците на несдържаност – всичко това действително руши клетките на организма и предизвиква болести на сърцето, черния дроб, бъбреците, жлъчката и др. Тревогата и стресът водят до нови смъртоносни заболявания, до високо кръвно налягане, поразяват сърцето и нервната система, предизвикват рак. Болките, които терзаят физическото тяло, са вторични болести.

Апетит
Нашият апетит напълно зависи от отношението към себе си и своята същност, от чувството за емоционален глад или пресищане. Недостатъчното насищане води до дълбок вътрешен глад, до недостиг не само на храна, но и на любов и емоционално възбуждане, с други думи – до вътрешна пустота.

Прекаленият апетит свидетелства за нежелание да търсим отговори на сложните въпроси вътре в себе си, сякаш безогледното поглъщане на храна може да донесе някакво удоволствие и освобождаване. Когато сме удовлетворени емоционално (изпълнени сме с любов към себе си и придобиваме способност да обичаме другите), апетитът ще се нормализира.

Булимия
Това състояние е обусловено от същите вътрешни причини като анорексията и затлъстяването, но се проявява чрез поглъщането на огромно количество храна с последващо повръщане. В този случай антипатията към себе си е толкова голяма, че се предпочита повръщането, а не здравето, което още повече потвърждава отвращението към себе си.

Храната, а след това изхвърлянето й не доставят никакво удоволствие. Всичко това са признаци за очевидна депресия и отчаяние. Важно е да проявяваме безкористна любов и приемане, тъй като в стремежа да се отървем от поетата храна се крие потребност да се избавим от отчаянието.

Хипогликемия
Ниското равнище на кръвна захар е признак, че ние отдаваме твърде много на другите и не оставяме нищо за себе си. Това свидетелства, че отначало трябва да започнем да обичаме себе си, да си даваме това, което ни е необходимо и едва след това да обичаме другите. Хипогликемията може да се развие и при повишено натоварване или прекалено напрежение, когато запасите на захар в кръвта се използват много по-бързо, отколкото сме в състояние да ги възстановим.

Депресия
Депресията предполага дълбока вътрешна печал и стремеж към друг живот, противоречия между идеалното и реалното, между това, което искаме да бъдем, и това, което сме всъщност. Разбира се, подобно състояние се определя от химичния или хормонален дисбаланс, но причината може да се открие и в основополагащите душевни настройки и емоционалните проблеми. Какви трудности сме изпитвали в детството?

Налагало ли се е да преживеем тежки военни конфликти или производствени аварии? Може би сме изгубили целта и смисъла на живота, изгубвайки любим човек? Депресията съвършено откровено демонстрира отношенията между разума и тялото – когато разумът е потиснат, тялото губи своята жизнеспособност и здрави функции. В подобна ситуация е важно да постигнем дълбоко отпускане и да възстановим връзката с „действителността“.

Стомах
Тук започва процесът на храносмилането, при това става дума в равна степен както и за смилането на храната, така и за възприемането на действителността, събитията и емоциите. Ако действителността е трудно да се преглътне, то тя наистина може да предизвика разстройство в храносмилането или позиви за повръщане. Стомахът е емоционално свързан с храната, любовта и с майката. „Всмукващата“ пустота в стомаха често означава потребност от любов и емоционална подкрепа, точно както и потребност от храна. Проблемите със стомаха възникват, когато животът не оправдава очакванията ни и ние реагираме отрицателно – с образуването на киселини в стомаха.

Нарушения в храносмилането
Какво или кого не успяваме да „преглътнем“? Стомахът е мястото, в което приемаме храната отвън, действителността, мислите, чувствата и събитията, за да ги асимилираме, да ги усвоим и интегрираме в своите жизнени системи. Ако нещо нарушава храносмилането, значи по някакъв начин действителността, с която се сблъскваме и която сме приели в себе си, предизвиква разстройство и дисхармония.

Тревожност
Тя се проявява като изострена реакция на действията на другите, като свидетелства за липса на контакт със собствената вътрешна същност. Това е много егоцентрично състояние, при което ние възприемаме всичко само субективно, тоест – в съответствие с това, какво отношение имат нещата към нас. При това ние живеем, постоянно страхувайки се от нападения или оскърбления; не сме способни да се отпуснем и да се освободим от своите егоистични настройки. Липсва доверие. В този случай е много важна релаксацията.

Затлъстяване
Това състояние често се оценява като разплата за успеха – сега всичко ни е толкова наред, че можем да си позволим да ядем всичко, което поискаме. Храната е страхотен начин да се отпуснем и да получим емоционално удовлетворение, защото в нашия разум тя се асоциира с любовта и с майката.

Ако обаче я използваме, за да запълним емоционалната празнина или като компенсация за емоционална изолация, то стигаме до напълняване. При това ние смесваме слоя мазнини между нашето вътрешно аз и външния свят, като му придаваме ролята на отбранителен ров, който трябва да ни защити от нападения, от собствената ни уязвимост и от възможните обиди. Но със същия успех тези мазнини пречат и на нашето свободно самоизразяване. Затлъстяването често се развива след тежки емоционални трусове или загуби, тъй като чувството за опустошение става непоносимо.

Ние губим целта и смисъла на живота и нашия опит да запълним тази празнота всъщност само я задълбочава. Излишната плът говори за това, че ние се придържаме към крайни ментални стереотипи, макар в действителност те само ни ограничават и ни карат да се чувстваме неловко. Затлъстяването при децата може да изразява техните затруднения в осъзнаването на действителността или в самоизразяването и често се появяват след развод на родителите или след смъртта на един от тях.

Подпухване
Отокът може да представлява подпухналост, както се случва, когато се ударим или от възпаление. Той означава емоционална съпротива или прекалено сдържане на емоциите. Отокът е натрупване на течност, натрупване на емоции, които ние сдържаме, защото смятаме тяхното изразяване за неприемливо. Също така това е начин за самозащита – и бихме могли да си зададем въпроса какво всъщност чувстваме, от какво трябва да се защитаваме? В по-сериозните случаи могат да се развият отоци на голяма площ по тялото.

Патологични пристрастия
Това са опити да открием удовлетворение в нещо извън нас, тъй като сме изгубили способността да удовлетворяваме потребностите си отвътре. Възможно е да се развият патологични пристрастия към храната, цигарите, наркотиците, алкохола, секса и т. н. Каквито и да са те, те запълват празнината, притъпяват усещането за безнадеждност, за безсмислието на живота, които ни поглъщат като блато, търсейки жертви.

Това е някакъв нерешен въпрос в нашето отношение към себе си, обида и гняв срещу света, който не изпълнява желанията ни; неспособност истински да обичаме себе си и без страх да приемаме самотата си. Всички ние по един или друг начин съхраняваме своето его. Някои демонстрират егото си и свързаните с него страхове и неврози по „външен“ начин, чрез пристрастие към нещо материално, други пък го крият в себе си, започват да се страхуват от тъмното или от нападения. Нужни са сила и мъжество да се избавим от тези пристрастия, трябва да се стремим да придобием увереност, че всичко ще бъде наред. И най-важното – да отглеждаме любов към самите себе си.

Стрес
Той може да бъде положителен, да играе стимулираща и съзидателна роля, но и отрицателен, заплашващ живота. Стресовият фактор сам по себе си е по-малко важен от нашата реакция към него – от това как реагираме на ситуациите, събитията, на чувствата и трудностите, зависят свързаните със стреса промени в организма. Вместо да обвиняваме външните обстоятелства за нашите беди, е нужно да погледнем вътре в себе си и да изучим собствените си реакции, мотиви и настройки. Голямо значение има дълбоката релаксация.

Из книгата на Деби Шапиро „Разумът лекува тялото“
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.