Anna.bg
Любов
07 юли 2017

Той ми изневери с младо момиче и аз му простих

128
0
Той ми изневери с младо момиче и аз му простихКакви чувства изпитва една жена, разбрала, че мъжът й е изневерил? Обида, злост, ненавист...? Сложно е. Журналистът Аманда Шател споделя пред psychologies.ru историята си за това как е преживяла предателството на любимия си мъж. И как двамата са намерили начин да останат един друг в живота си.
«Новината за измяната на Оливер буквално ме шокира. Бях уверена, че няма да мога да се справя с това. Неговата любовница бе 15 години по-млада от мен и 27 г. по-малка от него. Практически тя бе връстница на неговата дъщеря от първия му брак. Бях съкрушена. Мисълта за това унижение ме заставяше да кипя от злост.
Няколко месеца по-късно се отправих на пътешествие. Посветих го на ненавистта си към Оливер. Организирах екстравагантна вечеринка в чест на развода си в хотел «Плаза», в Нови Орлеан потърсих жрица на магиите вуду, за да му отправи тя послание, посетих Камбоджа и Тайланд, за да намеря себе си. Пътешествието ми завърши в Париж, където се бе завързал нашият роман.
Всяка стъпка от пътешествието ми бе пълна със злост, гняв и болка. Молих се на бога, в когото не вярвам, Оливер да бъде поразен от мълния или прегазен от камион. Желаех да бъде осакатен и обезобразен за цял живот. Струваше ми се, че смъртта му е нещо прекалено просто. Той не заслужаваше просто решение. Той беше длъжен да страда, докато е жив.
Година след като бях узнала за изневярата, започнахме работа над бракоразводното дело. Той нямаше пари, за да плати своята половина от разходите. Аз дълго настоявах на своето – да си поделим разноските, изисквах, заплашвах го, но в крайна сметка реших да заплатя всичко. Смятах, че и това мога да му хвърля в лицето – още едно нещо, с което той не се е справил в живота си.
Оливер, както обикновено, бавеше документите си. Главната причина за това бе неговата леност. Но на него му трябваше и преводач за юридическата терминология. Бях бясна и отчаяна в същото време. Все още се надявах поредната цигара да изгори лицето му. Въпреки това му предложих своята помощ. До този момент ние повече от година не бяхме разговаряли. Анализирахме средствата, които у него липсваха, и финансовите задължения, които той не смяташе да изпълни. В този момент разбрах: аз не съм заслужавала Оливер и той не е заслужавал мен. Оливер обича без предубеждения. Той се отдава целия на любовта: като в приказките, където героите живеят дълго и щастливо. Той обича така, както аз не мога. За мен любовта е нещо второстепенно. Не залагам на нея. Оливер залага на любовта всичко. За мен главното са амбициите и кариерата. Понякога печелех така, че ми ставаше болно за самата мен. Аз се влагам изцяло в успеха и признанието. Оливер въобще не се вълнуваше от тези неща. Трудно ми е да го призная, но ние бяхме доста различни. Ние не успявахме да оценим онова добро, което беше във всеки от нас. Именно поради това ние не се заслужавахме един друг. Не заслужавахме онова, което не можем да оценим. Моят баща винаги казваше – трябва да си много силен човек, за да признаеш поражението си. Трябва дълбоко да разбираш човешката природа и нейните недостатъци, за да погледнеш истината в очите и да кажеш: това беше грешка. Нашият съюз бе грешка от самото начало. Но това не обезценява чувствата, които бяхме изпитвали. Аз го обичах така силно, както можех. И той ме обичаше, отдавайки всичко, което има. Аз не можех да му дам толкова в замяна.
В някакъв момент от разговора от мен просто се изпусна репликата «Прощавам ти». Не съм мислила, че мога някога да простя на мъжа, който ми е изменил. Аз обиколих света обидена и сломена, обикалях морета и океани, плувах с акулите в Кейптаун. И всичко това заради ненавист към мъжа, с когото въобще не е трябвало да бъдем заедно. Простих му, защото го обичах. И още го обичам. Винаги ще го обичам и ще се тревожа за него. Именно това заслужава той.
През април се срещнахме с Оливер в Париж. Обядвахме на «Монмартр» и хапнахме патица – така, както го бяхме правили стотици пъти дотогава. Беше ни хубаво. Бях препълнена от щастие. Радвах се за това, че не сме заедно, и за това, че сме приятели. Гледах го и разбрах – всичко е минало. Гневът повече няма да ми пречи да дишам. Зная, че да прощаваш е тежко. В много случаи това въобще е невъзможно. Не съм вярвала, че ще мога да простя на Оливер. Но изведнъж проумях: аз заслужавам възможността да дишам спокойно. Ние с Оливер заслужаваме да бъдем част от живота ни един на друг. Винаги съм знаела, че любовта е скоротечна, тя не е завинаги. Целият ни живот е скоротечен. А като е така, нима не заслужаваме живот без гняв? Не можем ли да обичаме някого, комуто сме простили за постъпката? Моят отговор е: можем."
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.