Anna.bg
Психология
25 февруари 2017

Как да отложим остаряването

1 458
0
Как да отложим остаряванетоКакво позволява на едни хора на 60 години да остават млади, а други още на 23 да се превръщат в „старци“? Няма нищо по-просто от определянето на хронологичната възраст – вижте личната карта и датата на раждане. Но при много хора възрастта по лична карта и биологичната възраст се различават. Да не говорим за психологическата възраст – тя може не само да е различна от първите две, но и да им хвърля предизвикателство.

Психологическата възраст е личното усещане на човека и неговото самосъзнание, поведение и вътрешно състояние. Всичко това заедно силно влияе на неговата биологична възраст. Накратко – от това как се възприемаме и чувстваме, до голяма степен се определя и нашето здраве, нашата активност и нашата външност.

Но какво кара едни жени и на 60 години да са млади, а други да се превръщат в лелки на 23? „Много важна е генетиката“ – твърдят изследователите на феномена на дълголетието. „По-важен е здравословният начин на живот“, казва статистиката и житейският опит. „Спорете колкото си искате, - може да каже Световната здравна организация, - но фактът е факт – човечеството като цяло започва да живее по-дълго, следователно е дошло време да се признаят промените във възрастовата класификация“.

Според последни данни на СЗО, днес така наречената млада възраст е от 25 до 44 години. От 44 до 60 години съвременният човек е в средната си възраст, от 60 до 75 – в напреднала възраст, а едва от 75 до 90 години е старостта. Хората над 90 години СЗО нарича дълголетници.
Тези колосални промени в хронологичната възраст се случиха буквално в последните 100-200 години. В началото на 19 век мъжът или жената на 35-40 години са се смятали за едва ли не за старци. Това, естествено, е влияело и на собственото самосъзнание, и на начина на живот и поведението им
.

Но означава ли сегашното удължаване на хронологичната възраст автоматично продължение на психологическата или биологична младост? Далеч не винаги. Много неща пречат да останем млади в душата и тялото си след 60 – на първо място психологията ни, вътрешните ограничения и отношението към живота.

Маркери на психологическата старост
Основната хипотеза, за чието изследване са изхарчени милиарди долари, гласи – мозъкът обуславя скоростта на нашето остаряване. Природата е организирала всичко така, че формата си поддържа онзи организъм, за когото тази форма наистина е важна.
Какво означава това? В началото на живота мозъкът е много зает – той опознава света, помага на човек да опознае себе си, да открие своето място, да се ориентира в законите на живота. Целият организъм е включен в тези процеси и работи на предела на възможностите си.

Но в мига, когато този свят ви стане безинтересен, когато престанете да задавате въпроси, да опознавате и разширявате своите компетенции, когато изолирате себе си от различните видове активност – тогава започва старостта.

Най-добрите умове на човечеството работят над начините да се противодейства на биологичната старост, чиито симптоми са общоизвестни. При психологичната старост също има ясни, макар и не толкова очевидни маркери и „забавители“.

Отношение към времето
Първият признак на психологичната старост е усещането, че най-важните, интересни, вдъхновяващи събития от вашия живот са се случили в миналото. Че в бъдещето нищо важно вече няма да се случи и не си струва да се започва. Психологически старият човек живее със спомените си, а младият – с плановете. На Запад е прието на 50 и даже на 60 да се постъпва в университет, да се започва нова дейност, да се учат танци, да се планират пътешествия и да се води активен сексуален живот.

Разбира се, за всичко това е необходимо да бъдем здрави, енергични и привлекателни, тоест – да поддържаме биологичната си младост. А след като е налице такава потребност, мозъкът дава команда на организма да остане във форма!

Случвало ли ви се е 35-годишна приятелка да ви сподели, че може „и така да я кара“, защото мъжът й я е оставил и тя вече няма да срещне друг? Песимизмът, чувството за безнадеждност, липсата на планове занапред, безкрайното връщане към спомените – всичко това са маркери на психологичната старост и нейни катализатори.

Съответно, за продължаване на психологичната младост първата рецепта е – продължете да планирате бъдещето си, живейте с него, стремете се да се развивате. Бъдете оптимисти към това, което предстои, тоест вярвайте, че много от хубавите неща в живота ви все още предстоят – това е критично важно, за да оставате по-дълго млади.

Отношение към собствените ограничения
Психологически младият човек вярва в своите сили и способности. Той разбира, че всички прекрасни и важни неща, които може да реализира през живота си, са в сферата на неговото влияние, степента на което зависи само от желанието на субекта и избора на начин на действие.
И обратно, психологическата старост е свързана с чувството за ограничаване и жалост към самите себе си: „Аз вече никога няма да мога да се гмурна на 100 метра или да скоча с парашут – няма ги вече онези сили!“

Но точно в това е и въпросът, че на младите не им е необходимо да се правят на млади. Няма смисъл да се правите, че сте на 20, ако сте на 50, и да пренапрягате организма си физически.

Прекаляването също е стрес, а стресът е основният фактор за остаряването. Да, с годините при нас наистина настъпват много повече физически ограничения, но те са свързани само и единствено с нашата биологична възраст. Като признава това, психологически младият човек разсъждата така: „Да, аз не мога да правя това, което можех на 20 години. Но сега аз имам толкова много нови възможности, способности и умения!“

Да откриваме нови възможности, нови радости, присъщи именно на този житейски период, да се отнасяме мъдро към ресурсите на организма си, да се вслушваме в своите потребности и ограничения – тази настройка ще продължи с десетки години нашата психологическа младост.

Поставяйте си трудни творчески задачи, събудете невроните си, учете езици, пътешествайте, занимавайте се с подходящия спорт – доказано е, че с възрастта творческата ефективност расте и в някои сфери може лесно да надминете способностите си от 20-годишната си възраст.

Степен на развитие на емоционалната компетентност
Още един маркер на младостта, свързан с развитието на мозъка и умението бързо да се адаптира в стресови ситуации – това е емоционалната компетентност.

Става дума за нашата развиваща се през годините способност да контролираме своите емоции, да не се „пренавиваме“, да създаваме значими емоционални връзки с другите, да виждаме доброто в окръжаващия ни свят и да не губим чувството си за хумор.
С други думи, емоционалната компетентност е нашата способност да се поставим на мястото на другите хора, да изпитваме благодарност и спокойно да преживяваме различни житейски ситуации.

Съвременната наука и хилядолетната мъдрост на човечеството доказват, че благодарните и щастливи хора живеят по-дълго и изглеждат по-красиви. Това е свързано с редица хормонални и неврохимични процеси, които обуславят подвижността на мускулите на лицето и структурата на кожата. При веселите и благодарни хора мимиката е различна, при тях по друг начин се образуват лицевите гънки, те имат по-малко бръчки, които сме свикнали да наричаме „старчески“.

И така – планирайте и откривайте нови страници от живота си, вярвайте в себе си и максимално се възползвайте от ресурса, който притежавате. Учете се да управлявате емоциите си, благодарете за това, което имате и се радвайте на живота. Тези правила са актуални винаги и гарантирано удължават психологическата, а значи – и биологичната ни младост и правят живота пълноценен.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.