Anna.bg
Култура
09 февруари 2017

За Св. Валентин: Оптимистична теория за любовта

627
0
За Св. Валентин: Оптимистична теория за любовтаЩем, не щем, този ден идва. В понеделник в полунощ ще падне лист от календара и докато си тананикаме култовата песничка на Веско Маринов, вече ще е 14 февруари. Някои наричат този ден празник на любовта. Други му викат Св. Валентин. Трети – Ден на влюбените. Четвърти – Трифон Зарезан. Въобще кашата е пълна. Колко хубаво си бе преди години, когато на 14 февруари всите българе знаеха само един празник – Трифон Зарезан. Това беше мъжкият 8 март – само дето жените не подаряваха подаръци на половинките си, ами ги чакаха на вратата с тиган в ръка и с репликата „Виж се на какво приличаш, бе, прасе с прасето...“. Ама празникът си беше мъжкарски. Отцепваш се още от заранта, на работа може и да не ходиш въобще, а и да идеш, шефът ти няма да ти се кара, щото и той я е подкарал от ранни зори, зер и неговата изедница вкъщи не стои по-долу. Въобще хубави времена бяха...

После отнейде се пръкна някакъв измислен Валентин.

Уж светец. Уж покровителствал влюбените. Или любовта. И като взеха едни ми ти измишльотини за тоя ден да валят... То не бяха амурчета, не бяха купидончета, не бяха розови сърчица, само дето розовите кюлоти на баба си не изкараха мацките, та да се направят на интересни. Мачовците пък се занадпреварваха кой по-скъпарски подарък да избичи на възлюбената. Цветята са вече само един мил ретро спомен. Днес се подарява уикенд за двама с чужд мъж, самолетен билет за Хаваите –еднопосочен, разбира се, SPA почивка в петззвезден хотел, в най-лошия случай – яхта като на Джеймс Бонд. Най-тревожното в цялата тази истерия е, че обърквацията продължава – никой нормален човек вече не знае на 14 февруари да се напие ли – от радост, от мъка или от заранта, или пък да я удари на любов. И никой не си дава сметка, че понятието любов всъщност е толкова, толкова разностранно! Ами то любов съвсем не означава да обичаш човека до теб. Един мъж например обича жена си, друг – любовницата, трети – тъщата (те тези мъже са като динозаври, изчезнал вид), четвърти – хапката, пети – пийката, шести – парата, седми – чалгата и т.н.

Политиците например са най-силно влюбени в себе си и в сутрешните блокове на телевизията. А, и в ромите са влюбени. Веднъж на 2 години. Има и луди пък, дето обичат да работят. И понеже стана дума за работа, време е някой да сложи ред в прословутата теория на Дарвин за произхода на човека. Според този мастит учен трудът бил превърнал маймуната в човек. Това са пълни глупости. Всъщност любовта е превърнала маймуната в човек, а не трудът. Дарвин например твърди, че праисторическата маймуна се изправила на два крака, тъй като в процес на еволюцията, както си подскачала на 4 лапи, от време на време свикнала да се надига от земята, за да оглежда далеч напред дали във високите треви и между дърветата не дебне някой враг. И така постепенно свикнала с изправената стойка. Всъщност женската маймуна се изправяла на два крака, щото чакала мъжкаря да се върне от лов и да я метне в леглото. И понеже й писвало да дреме по цял ден в скайпа, се разкършвала с по някое друго упражнение.

Истината е, че праисторическата маймуна била нимфоманка, каквито са всички жени днес. 25 часа в денонощието мислят само за секс, правят се на ощипани моми, когато някой мъж ги закачи на тази тема и на всичко отгоре обвиняват мъжа, че в думите му имало подтекст. Та тази праисторическа маймуна, за която иде реч, чакала мъжкаря да я зарадва и с подарък, разбира се. Той винаги й носел армаган. Е, не било яхта, нито пък последен модел „Самсунг”, но пък най-често носел корени от женшен. А това растение, както знаем, е силен афродизиак. Как да не обичаш такъв мъж?...

Всъщност тук е мястото да кажем, че понякога любовта много, ама много се изопачава от историците. Авторите на Библията например, които и до днес влизат в историята като най-продаваемите писатели и книгата им чупи рекордите по тираж дори на „Хари Потър”, са изопачили тотално историята на Адам и Ева. Истината е, че при тази световна двойка въобще не може да се говори за любов. Иде реч за чист секс и това е. Те и затова ходели голички из Рая, за да могат да го правят по-лесно, да не губят време с разсъбличане. Само дърпаш настрани едно смокиново листо и готово. Древни факти доказват, че Адам и Ева не само не се обичали, ами и не можели да се гледат. Ева била злояда и капризна, от диети и разделно хранене си докарала анорексия и забранявала и на мъжа си да яде. Постоянно го навиквала заради биреното коремче, въобще типична нашенска картинка за семейна двойка след няколко години брачен живот. Казват още, че Господ се ядосал на двамата и ги натирил от Рая, след като веднъж ги хванал на калъп под една ябълка, а това се случило в един от малкото моменти, в които Адам и Ева били сдобрени и си говорели дори.

Силно изопачена в творчеството на иначе гениалния Шекспир е и историята на Ромео и Жулиета. Казват, че това било пример за силна любов и т.н. Краставици на търкалета. Истината е, че Ромео и Жулиета са пълна измислица за романтични тийнейджъри. Цялата работа с тяхната прехвалена любов всъщност била свързана с... чеиза на Жулиета, чиито баща бил виден богаташ във Верона, но за сметка на това голям пинтия. Ромео, който всъщност бил Роко, ром от веронската „Максуда”, на когото хлапетата като малък викали роме, роме, та оттам и Ромео, бил гол като кюмбе. Той всъщност успял да завърти главата на Жулиета с едни серенади с „Джалем, джалем” под прозореца й, ама не щото я обичал, ами за да се докопа до чеиза й, белким поживее като бял човек на старини.

Можело и да успее, ако в един момент един вестник не започнал да публикува тайните разговори, които Ромео водел с Жулиета. Те се въртели все около една и съща тема и били нещо от рода на:
- К’во става, Жужи? Нещо ново?
- Ми не ще и не ще.
- Егати морука. Абе, тоя твоя дъртия няма ли да кандиса най-сетне за завещанието? К'во се дърпа като магаре на мост?
- Как ли не го молих, Роко, дърпа се.
- А к'во стана там с оня номер, дето му го пратих?
- Ами той почна да звъни на него, ама каза, че никой не го вдигал.
- Как ще го дигне, бе? Аз съм му пратил номер на банковата си сметка, к'во звъни на нея... Мани го тоа, съвсем е изперкал...

И нещо от сорта. Та като станали достояние в пресата тия разговори, бащата на Жулиета й забранил да се вижда с Ромео, щото, първо не искал да хрантути зет си цял живот, и, второ, не щял той да е от малцинствата. Такива ми ти работи.

Та любовта, всъщност, може и да е хубаво нещо, ама колко мъже е съсипала, да не говорим. Дон Кихот например е станал посмешище на цял свят заради тъпата си любов към Дулцинея. Тя била такава въртиопашка, че въобще не заслужавала вниманието на умен и благовъзпитан мъж като Дон Кихот. Завъртяла му главата обаче оная ми ти фльорца, Дон Кихот се накъсвал да ходи да се трепе с вятърни мелници, навсякъде го пребивали и унижавали, а той при всяко свое завръщане от поход минавал през мола и пазарял пълни чанти. В моловете дори го познавали и му издали златна карта като постоянен вип клиент. Напоследък само я закъсал, щото в паркингите на мола му казали, че вече не може да влиза с кон заради газовете на животното, имало риск от пожар, та се налагало да връзва Росинант на автобусната спирка. Цяла Испания така или иначе му се подигравала на глупавата обич, дори онзи прост селяндур Санчо му се присмивал, уж му бил приятел.

И понеже стана дума вече за това, че историята много изопачава нещата, по подобен начин стои работата и с легендата за Валентин, на когото е кръстен празникът.

Истината е, че преди 17 века в Древен Рим по времето на император Клавдий Втори живял някакъв човек на име Валентин. Той си живуркал тихо и кротко в едно китно селце на Римската империя, където заработвал по някой римски грош като джипи. Хал хабер си нямал от медицина, едва изтикал висшето и не можал да специализира, поради което станал специалист по всичко. Понеже нищичко не разбирал от болести, на всички, които го търсели за лек, изписвал по два аспирина. Опаковал ги в различни цветни хартийки и ги давал авторитетно като различни илачи, а бабичките си търкали чехлите до кабинета да му благодарят, че ги е изцерил. Щото вярвали, че пият лекарство, а пък вярата лекува. Веднъж така се случило, че при Валентин дошъл някакъв велможа, който водел за ръка сляпата си дъщеря. На нея Вальо също пробутал два аспирина, увити в розова хартийка. След 3 дни обаче велможата отново дошъл, този път отчаян. Церът не помогнал, щерката му нищичко не виждала. Вальо изпаднал в потрес – в цялата му работа на джипи това не му се било случвало нито веднъж. Той се видял в чудо. Как да излезе от ситуацията?

Понеже държал на авторитета си на водещо и единствено джипи в региона, а и имал договор със Здравната каса по клинични пътеки, откъдето падали нелоши пари, Валентин решил да рискува. Влязъл в съседната стая и измъкнал изпод леглото си дамаджана с домашно червено вино. Вальо по начало обичал да си сръбва след работа, така поддържал тонуса си, а и било здравословно. Отсипал в едно малко шишенце на таткото на сляпото момиче и го занесъл в другата стая с думите, че това е вълшебен еликсир и щерката ще прогледне. Казал го, ама сам не вярвал на думите си, щото цярът бил обикновено вино. Чудото обаче се случило – след 2 дни велможата дошъл щастлив заедно с дъщеря си, която прогледнала, след като отпила от лекарството.

„То е наистина вълшебно”, проронила засрамено румената девойка и личало, че била на върха на щастието. Вальо пък използвал случая и поискал ръката на момичето, щото и без друго никой не го харесвал – той бил нисък, леко пълничък, плешив и хъркал вечерно време като дъскорезница. Щастливата девойка пък, понеже не била виждала друг мъж в живота си по понятни причини, си помислила, че това е най-големият красавец на света. Бързо казала заветното да, татко й дал благословията и оттук тръгнала легендата, че Валентин лекува с чудеса и че покровителства любовта и младоженците. А всъщност цялата работа сторило виното, което и до днес се пие в неограничени количества на 14 февруари.

Пак любовта е намесена и в избухването на Троянската война. Както знаем от историята, Парис отвлякъл хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай, и това сбило троянци и ахейци. Историята обаче премълчава един прелюбопитен факт, който стои в основата на враждата. А именно, че Парис бил голям плейбой и честичко прескачал портите на Спарта, за да посещава вечер възлюбената си. Правел го все по едно и също време, докато вървял сериалът „Забраненият плод”. И докато в хола пред телевизора Менелай изживявал страстите с Бихтер и с турския Брад Пит, в спалнята Парис берял всяка вечер от забранения плод. Любовникът знаел, че излъчват по два епизода един след друг и се отдавал на разюздан секс от 20 до 22 ч. Засечката станала, когато веднъж телевизията пуснала само една серия от сапунката. Тогава, към 21 ч., Менелай решил да навести благоверната си. Какво и как са си говорили с Парис, не се знае, но на следващия ден двете войски се сбили и се бухали цели 20 години. За някаква си Елена. Абе, тая да не е била златна, бе, че 20 години да се бият за нея?...

Такива ми ти работи. Тя цялата световна история може да се нищи все в тоя дух, ама да не забравяме, че скоро пада лист от календара. Пък ония, които все още се чудят дали да се напият, или да я ударят на любов във вторник, най-добре да направя и двете. И догодина кабинетът да обяви 14 февруари за почивен ден. И за национален празник. Белким цялата ни нация загърби омразата и стане пияна от любов!

Юлиян Атанасов
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.