Anna.bg
Танци
06 декември 2014

Eнергийните тайни на ориенталския танц

1 982
0
Eнергийните тайни на ориенталския танц Кючек, чочек, арабски, египетски, че даже и танц на корема (белиденс) – у нас в България този танц е много познат и в същото време може би малко недоразбран. Разновидностите са много, а желаещите да го танцуват, особено на шумни сватби, не се замислят защо при някои танцьорки се получава, а при други прилича на нескопосана гимнастика. Това вероятно се крие в енергийния заряд на този източен танц, който не всички владеят.

В древните писания има доста съвети как да се танцува така, че да придобиете контрол над енергиите на тялото си и да предизвикате съответна реакция у зрителите. Всъщност този танц в най-началния си вид е имал сакрален смисъл, всички негови движения са стъпвали на законите на енергиите в тялото.

Ето какво съветват тези древни текстове за ориенталския танц:
За да може енергията свободно да „тече” през тялото ви, трябва да забравите всички мисли, страхове и грижи, да преодолеете вътрешния натиск. Накратко – да се отпуснете и да позволите на тялото да се движи в такт с музиката. А като извършвате правилно движенията, можете да достигнете вътрешна хармония.

По време на танца областта на пъпа остава неподвижна в хоризонталната плоскост. Ако го изобразим схематично, ориенталският танц има централна точка, около която се изпълняват движенията – това е пъпът, вътрешните женски органи. Именно тук, според ученията за енергиите, се съсредоточава жизнената сила на човека, докосването между духовното и физическото. Ако този център се мести хаотично по време на танц, енергията на танцьорката не може да достигне максимално равнище и движенията й изглеждат бездушни и скучни.

Всяко движение има свой смисъл, както има смисъл и тяхната последователност. Например вълнообразните движения равномерно разпределят енергията по тялото и я подготвят за по-нататъшно използване. Кръговите движения по часовниковата стрелка концентрират енергийния поток в определена област, а „изхвърлянията” и „ударите” насочват този поток към зрителите.
Тръскането, за разлика от изхвърлянето, не насочва, а изплисква енергията, разсейва я по малко към всички. При правилна последователност и сила на тези движения възниква мощен резонанс с енергията на зрителите и те просто не могат да откъснат очи от танца, попивайки вълшебството му.

Рисунката или сюжетът на танца – това е разказ, преживяване на танцьорката. Можете да предадете по своему този разказ, но той задължително трябва да има смисъл.По своеобразен начин това е пантомима, но по-голяма роля в случая играе не мимиката, а движението на тялото и личните емоции на изпълнителя. Няма значение за какво ще разказвате – за нещастна любов, страст или приказка някаква – важното е да покажете емоционалното състояние на героите на повествованието.
Вярвате или не, но енергиите наистина управляват тялото. Танцът на корема, кючекът или белиденс значително подобрява физическото и психическо състояние на танцьорката и „запалва” публиката. Разбира се, това ще се случи, ако танцьорката поне малко усеща и владее енергетичните основи на този страстен танц.

В много страни по света има школи, където учат участниците на техниките на движение и как да изградят танца на основата на определени шаблони. У нас обикновено всяка втора жена смята, че знае как се танцува кючек, а мнозина гледат на него отвисоко, свързвайки го с чалгата, което е доста неправилно. Огледайте се в интернет, там има много видеоматериали по темата. Както се казва, за да се научим да тичаме, трябва отначало да схванем как да стоим на краката си и да ходим. Оттам нататък всичко зависи от желанието и енергията, която ще вложим в упражненията.
Струва си, опитайте!
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.