Anna.bg
Брак
21 октомври 2016

Годежният пръстен – откъде иде традицията

998
0
Годежният пръстен – откъде иде традициятаПодаряването на годежен пръстен е обичай, който е познат не само у нас. Годежният пръстен е символ на верността. В наши дни тази стара традиция се е превърнала по-скоро в трогателен ритуал, а пръстенът – в символ, потвърждаващ съпружеския статус. Купувайки пръстен преди сватбата, ние обикновено не се замисляме за значението и произхода на тази традиция. Годежният пръстен обаче има богата история, облечена в красиви легенди и житейски предания.

Смята се, че обредът на вричането първо се появява у древните римляни: по онова време женихът дарява простичко метално колелце не на невестата, а на нейните родители, като по този начин символично потвърждава своята готовност да поеме ангажимент към възлюбената си. Традицията за надяване на пръстен по време на годеж се появява по-късно и е свързана с обичая „откупуване“ на съпругата – това украшение е служило за знак на другите мъже, че девойката вече е обещана някому, и освен това играе ролята на комерсиален гарант, че сватбата ще се състои. Церемонията по вричане всъщност се превръща в по-важна от самата сватба, която се е смятала само за удачен край на годежа. Освен това евентуалният разрив на отношения в периода между годежа и брака е бил сериозно осъждан и дори е бил съпроводен със заплащане на компенсация на пострадалата страна.

У древните юдеи тази традиция е предшествана от обичай да се връчва на невестата монета, която по-късно е заменена от пръстен в навечерието на сватбата – също знак за обещание на финансова поддръжка от страна на бъдещия мъж към съпругата му.

Годежен пръстен, изработен от благороден метал, за първи път се появява у египтяните. По онова време пръстените все още твърде малко приличат на образци на ювелирното изкуство, както е днес, но вече се правели от злато и украсявали безименния пръст на лявата ръка на жената – романтичните египтяни вярвали, че от този пръст право към сърцето води „артерията на любовта“.

Римляните също надяват годежни пръстени с особен духовен смисъл: девойките получавали от бъдещия си мъж пръстен под формата на стилизиран ключ, което означавало, че жената ще дели задълженията и управлението на домакинството с мъжа като равноправен партньор.
В Средновековието църквата узаконява обичая на годежа и размяната на пръстени става символ не само на материалното съгласие, но и обещание за любов и вярност. Женихът надявал железен пръстен, който символизира силата, а невестата – златен или сребърен като знак на нейната нежност и непорочност.

Отношенията на двойката след годежа също имали определен регламент, който у различните народи се различава по любопитен начин. Например в Италия годениците имали право да се видят само в дома на невестата, при това в присъствието на нейната майка. В Германия нравите били по-свободни – младите встъпвали в съпружески отношения веднага след годежа. В Испания периодът от годежа до сватбата не трябвало да превишава 3 месеца – продължаването на този срок можело да доведе до късане на отношенията. В Германия от размяната на годежни пръстени до брака можело да минат и няколко години: младите трябвало да се устроят в свой отделен дом, а за обзавеждане на дома било необходимо време.

В наши дни годежът значително се е опростил, но въпреки това не се е превърнал във формалност. Съгласно етикета празника организират родителите на невестата, а покупката на пръстени влиза в задълженията на жениха. Във века на високите технологии за избягването на евентуален скандал, свързан с избора на пръстени, помагат някои мобилни приложения, които дават възможност дори пръстенът да бъде премерен.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.