Anna.bg
Брак
31 март 2016

6 мита за изневярата

1 657
0
6 мита за изневяратаТя е позната, откакто съществуват човешките взаимоотношения. Днес битува в различни форми, а различните партньори я възприемат по своему. В повечето случаи води да неминуем разрив в отношенията, макар в началото те да са изглеждали перфектни.

Определящата черта на любовния съюз е ексклузивността на общуването: тези хора са особени един за друг и емоционално, и сексуално, казва семейният психотерапевт Инна Хамитова, цитирана от psychologires.ru. И тази черта отличава отношенията в двойката от приятелските, дори от чисто сексуалните. Ние може да се срещаме, да прекарваме приятно времето си, да правим секс, да си оказваме подкрепа... Но това не е същинската част от двойката: двамата партньори би трябвало да вземат изключително, особено участие в живота на другия и да заемат в него особено място. Изневярата разрушава именно тази „особеност”, ексклузивността в отношенията: в случай на неверност от страна на моя партньор аз вече не съм изключителна и особена за него, казва жената. И когато тази емоционална и сексуална ексклузивност се разруши, рухват доверието, привързаността, чувствата.

Психолозите през годините са анализирали много и в различни свои трудове процеса на изневяра. Днес те твърдят, че съществуват няколко мита за този процес. Предлагаме ви шестте най-разпространени от тях. Просто тема за размисъл.

Мит първи: Ако изпитваме влечение към някой друг, значи партньорът ни е неподходящ
Това не е вярно. Да се реагира на другите хора, е нещо естествено: докато сме живи, ние откликваме, изпитваме чувства. Срещайки привлекателен човек, естествено отбелязваме неговата привлекателност: способността ни да я забележим свидетелства за нашата собствена сексуалност. В един момент обаче трябва да направим избор: какво да правим с чувствата си? Ще съхраним ли съществуващата ексклузивност, ако встъпим в отношения с друг, и каква цена ще платим, ако не се откажем от открилата се нова сексуална възможност? Или ще се опитаме да встъпим в нови отношения, после в други, в други и и т.н. без край, което означава никой от партньорите ни да не е особен и изключителен за нас, а всички да бъдат равнопоставени? Това решение зависи от нас, а не от нашия постоянен партньор.

Мит втори: Измяната означава, че в двойката съществуват проблеми
Това далеч невинаги е така. Много изневери се вършат непреднамерено и не са свързани с отношенията вътре в съществуващата двойка. Те просто се случват, когато съвпадат някои условия: когато едновременно възникне влечение и се създадат подходящи обстоятелства. „... Просто бяхме на тим билдинг, цял ден заедно, вечерта купон, доста пиене, малко храна, танци и... се оказахме в леглото”. Позната ситуация, нали? И това съвсем не означава, че тази мъжът и жената от тази двойка, която се е озовала в леглото, имат неудовлетворителни отношения с постоянните си партньори. Да, границите в случая са нарушени. Но с отношенията в двойката това не е свързано.

Мит трети: Партньорите изневеряват, само ако не получават в брака това, от което се нуждаят
И това не е вярно. Например, партньорът започва да изневерява, ако се нуждае от друго количество или качество на сексуалните отношения. Трябва обаче да отбележим, че потребността от секс се отличава от потребността от въздух, храна, сън. Сексът не е нещо, без което човек не може да живее. Представете си ситуация: двамата са нежно привързани един към друг, съществува пълно разбиране между тях, но потребностите им от секс не съвпадат. Трябва ли единият от партньорите да търси секс с друг или не? Може би да, а може би има и друг вариант да се регулират желанията – примерно откровени разговори с постоянния партньор по тази тема или пък просто повишена физическа активност за изразходване на част от енергията.

Мит четвърти: Това е просто дружба
Ако имаме приятел от противоположния пол, с който да сме в близки, но не в интимни отношения, с него е възможно да установим по-интензивна емоционална връзка, отколкото с нашия партньор. И ако ние дружим с него повече, отколкото със собствената половинка, това не е просто дружба, дори да няма сексуални отношения на този етап. Подобни отношения биха могли да бъдат приети от съпруга като изневяра, дори по-болезнена, отколкото изневярата със секс. Особено ако този приятел дружи изключително само с единия партньор в двойката. Затова приятелите на всеки от двойката би трябвало да бъдат приятели и на двамата: това е показател за добри съпружески отношения.

Мит пети: Това е само секс
85 на сто от жените и 55 на сто от мъжете, които имат извънбрачни връзки, изпитват привързаност към извънбрачния си партньор, въпреки твърдението им, че това е просто секс. На практика да отделят сексуалните отношения от привързаността могат твърде малко хора. Всеки, който изневерява на партньора си, крие своите постъпки и чувства.

Мит шести: Ако изневярата на партньора бъде игнорирана, това ще отшуми от само себе си
„Не обръщай внимание, нещата ще отминат от само себе си”, такъв подобен съвет на приятелки дават „мъдри жени”. Измяната може да е различна: емоционална, сексуална, емоционално-сексуална. Но във всеки от тези три случая отношенията извън двойката са заплаха за самата двойка, тъй като от нея изтича поток енергия. Изневярата кара партньорите да крият постъпките си, чувствата си. Тази тайна се превръща в стена, която постепенно отделя партньорите един от друг. Двойката може да изглежда щастлива отстрани. Но „мъдрата жена”, която знае за изневярата на мъжа и не обръща внимание, изпитва душевна болка, за която мълчи – и това мълчание я разделя от мъжа й.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.