Anna.bg
Психология
18 януари 2016

За Бърнаут, прегарянето, или когато ни гръмнат бушоните

1 372
0
За Бърнаут, прегарянето, или когато ни гръмнат бушонитеВсички медицински изследвания са в нормата.
Пулс и кръвно налягане – стабилни, като на космонавт, както казвахме преди.
Зрение - добро.
И няма никакви физически видими и измерими показатели, поради които да излезем в болнични.
Много познатата ситуация за стотици, ако не и за хиляди хора у нас. В същото време ни мъчи безсъние или като се тръшнем в леглото - спим с часове.
Раздразнени сме, избухваме за дребни неща, мъчи ни главоболие, за което все се оправдаваме и все наричаме „обикновена мигрена“, емоционално сме изчерпани, попадаме в черната бездна на безкрайна депресия.
Мразим себе си, тялото си, образованието си, повръщаме след хранене, отчаяни сме и сме обхванати от страх, затваряме се вкъщи, избягваме социалните контакти. И още много подобни състояния, които образуват една нескончаема верига и говорят само за едно - синдрома Бърнаут.

Състоянието на тотално емоционално прегаряне, на професионално изчерпване, на изпепеляването.
Абе гръмват ти бушоните.
Нямаш сили и желание дори да вземеш душ, не се радваш на слънчевия ден, на срещата с приятели, напрягаш се да се усмихнеш или изречеш някоя друга фраза.

Не бъркайте прегарянето с обикновената умствена или физическа умора, от която се възстановяваме със здрав сън и балансирана храна, почивка и положителни емоции. При това състояние си изчерпал всичкия физиологичен, емоционален и интелектуален потенциал, а резерви за нови сили няма. Няма и медицински препарати, с които можеш да се излекуваш.

Как беше открит синдромът
За първи път за синдрома започва да се говори през 1974 г., когато американският психолог Хърбърт Фройенбергер описва своите наблюдения и анализи за това състояние. Обект на неговото изследване са служители в социалните служби, които се срещат със стотици хора и трябва да вземат бързи и адекватни решения, свързани с живота на нуждаещите се.
При социалните работници се забелязало пълно физическо и емоционално изтощение, депресивно състояние и раздразнителност, неудовлетвореност от направеното.

Бърнаут засяга главно тези, които всекидневно работят с хора и се развива различно, понякога бавно, с години, а понякога и за няколко месеца. Грешка ще бъде, ако се обърква с познатите стрес, напрежение или преумора. От емоционалното прегаряне страдат най-често служители в социалната сфера и услугите, учители и медицински персонал, не са рядко случаите на занимаващите се с политика, фирмено управление или обществена дейност. Синдромът е типичен и за амбициозните мениджъри на фирми, ръководители на отдели, които не делегират задълженията на своите подчинение.

Бърнаут е синдром на амбициозните хора
Сложното при синдрома е, че трябва да балансираме в работа си. С положително отношение към хората, които се нуждаят от помощ, и, от друга страна, с трудностите при работа с техните здравословни или социални проблеми.
Симптомите на професионалното прегаряне се разделят в няколко групи, но те са взаимносвързани.
Започват физиологични промени, настъпва хронична умора, често необяснима, дори когато сме спали с часове. Главоболието е трудно преодолимо и се обърква с хронична мигрена. Проблемите в храненето са също чести: болки в стомаха, гастрит и киселини, отслабване. Организмът е лесно податлив на простудни заболявания и вирусни инфекции.

Когнитивните проблеми са свързани с начина на мислене и последвалите действия, депресивно и деструктивно поведение, дистанциране от действителността, негативно отношение към заобикалящите - близки и колеги.

Емоционалните проблеми се характеризират с раздразнителност и чувство за личен провал в живота, професионална неудовлетвореност, пълна безнадеждност и попадане в тъмни и мрачни настроения.

Поведението също търпи промени, а понякога дори близките ни не могат да ни познаят. Ставаме необосновано критични за всичко, не ни върви в работата и всекидневните задължения, започваме да закъсняваме за срещи или ги отлагаме, прекъсваме социалните контакти, започваме да посягаме по-често към алкохола, апатични сме към околните.

В началото е винаги стресът
Бърнаут не изниква от нищото, а му трябва време да се развие и прояви.
Какво се случва? В началото се отдаваме на удовлетворението от работата, имаме високи амбиции за развитие, увеличава се обемът на професионалните ни задължения.
С една дума - работа, работа, липса на почивка. И неистов хъс за успех!
Хората ни се възхищават, потупват ни по рамото, кариерата изглежда блестяща. После бавно се прокрадва умората, но човек не променя начина си на живот, нито намалява задъханото темпо, в което живее. Появяват се първите съмнения в собствените професионални качества, все повече задълженията на работното място започват да изяждат от времето за семейство и отдих, работим до късно вечер, забравяме за уикенда. И все не остава нито минутка за нас самите.
Вялост, първи признаци на апатия, общо неразположение - това вече са сигнали, че организмът започва да се съпротивлява. Отрезвяваме, но вместо да кажем стоп на стреса, ставаме работохолици, подлудяваме за още повече работа.

Кризата се задълбочава
През следващия етап се променя режимът на храненето, пропускаме закуска или обяд, търсим занимание или хоби, което да ни разсее, прекарваме все повече време в залите за тренировки, харчим пари за ненужни дрехи и предмети, употребяваме алкохол, успокоителни, ставаме все по-критични, цинични, имитираме дейност и позитивизъм с колегите.
И изведнъж рухваме.
Напълно прегаряме.
Изтощението ни кара да избягваме социалните контакти, не ставаме от леглото, все не ни стига сънят, или страдаме от безсъние. Безнадеждност, провал, пустота около нас. Чувстваме се ненужни и излишни.
Следват прекъсвания на работата, болнични, стига се до антидепресанти или сънотворни.

Има само един лек
Вземете веднага почивка. Дистанцирайте се от работата, която ви е довела до състоянието на физическо и емоционално изтощение. За възстановителния период ще бъде нужно време, понякога повече, отколкото предполагаме. Месеци, а дори и година. Професионалната преквалификация е също вариант да променим начина си на живот.
Разходки на чист въздух, избягване на телевизионни предавания, които натоварват, ограничаване на седенето пред компютъра, пълноценна и свежа храна, положителни емоции са само една малка част от това, което влиза в терапията.

Не подценявайте първите признаци на изпепеляването. Вземете мерки веднага. Потърсете помощ от специалист и искайте подкрепата на близките си. Спортувайте, променете навиците си, търсете нова мотивация, изработете стратегия, стъпка по стъпка, за излизане от състоянието.
Синдромът Бърнаут наистина може да провали живота ви, а здравето не се възстановява лесно.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.