Anna.bg
Световни загадки
14 декември 2015

Мистичният град Тиахуанако

1 486
0
Мистичният град ТиахуанакоЕзерото Титикака е едно от най-красивите езера на света. И едно от най-загадъчните. Какво се крие в дълбините му? Как се е появило солено езеро на такава височина в Андите? Защо в това езеро живеят морски животни, които обитават Тихия океан? Руините на какви древни съоръжения се намират на брега на Титикака? Кои са били мистичните строители, отишли си завинаги? Въпросите са повече от отговорите. Разбира се, има научни хипотези, но те не дават изчерпателни отговори и си противоречат една на друга. Така загадката остава нерешена.

Титикака е високопланинско езеро, което е разположено на границата между две държави – Перу и Боливия. Намира се на височина 3812 м над морското равнище, малко по-ниско от Монблан и по-високо от Фуджияма. Площта му е 8300 кв. километра. Изследването на топографията на Андите, фауната и химическия състав на езерото и другите околни водоеми показва, че някога езерото се е намирало с 3750 метра по-ниско от сега, и е било морски залив.

Геолозите смятат, че преди около 100 милиона години езерото Титикака е било част от море. То и досега е обитавано най-вече с морски риби и ракообразни; по планинските склонове са останали следи от морския прибой, а по бреговете на езерото има вкаменени останки от морски животни. Според геолозите Андите са млада растяща планина, те продължават да се издигат и до днес, макар и малко неравномерно – повече на север и по-слабо на юг. В резултат на природен катаклизъм някога от морския залив се образува езеро, което се издига на височина заедно с планината. Това не е изненадващо, геологията познава много подобни примери.

Изненадващо е друго – близо до езерото Титикака се намират руините на древния град Тиахуанако, който според известния боливийски учен от австрийски произход проф. Артур Познански (1873-1946) някога се е намирал на брега на езерото. Той бил столица на местна индианска цивилизация преди инките и се наричал Тай­пи­кала – Център на света, според други данни името му било Вин­ай­марка – Веч­ният град, а последното название означава Мъртвият град. Сега останките от града са на 20 километра южно от езерото и с 30 метра по-високо от бреговата му линия. Излиза, че или нивото на водата в езерото е паднало рязко от момента на изграждането на града, или в резултат на поредния катаклизъм се е повдигнала скалната основа, на която се намира градът.

Проф. Познански смятал още, че преди възникването на първите човешки цивилизации платото Алтиплано се е надигало бавно от дъното на океана, а след възникването на езерото Титикака и изграждането на Тиахуанако е станало рязко внезапно издигане на това плато.

Възниква тогава въпросът кога е построен градът? Историците традиционно отговарят, че това е станало преди не повече от 2500 години. Но как е могло да остане незабелязано подобно събитие преди 2000 години? Съвременните инки разказват на европейците, открили града, само смътни легенди, че някога, много преди идването на инките, боговете се разгневили на древните строители и предизвикали страшно земетресение, което погубило жителите на Тиахуанако и столицата изчезнала във водите на езерото Титикака.

Математическите и астрономически изчисления на Артур Познански показват, че такава природна катастрофа се е случила през XI –XV хилядолетие преди н. е. Разчетите на учения се основават върху разликата между ъгъла на наклона на еклиптиката (оста на въртене на Земята) по време на изграждането на комплекса и нейното състояние в наши дни. За 41 хиляди години оста се измества в пределите на 22,1 до 24,5 градуса. На всеки период от време съответства определен наклон на земната ос, пресметнат по прости формули. По ъгъла на наклона на еклиптиката в момента на строителството може да се изчисли и времето, когато е ставало то. Как обаче да се разбере какъв е бил ъгълът тогава?

Проф. Познански предлага оригинално решение. Вземайки за основа на ориентацията по слънцето на някои от градските съоръжения, в частност култовия комплекс Каласасая, ученият изчислява, че ъгълът на наклон на еклиптиката по време на строежа е бил 23 градуса 3 минути 48 секунди.

Това означава, че тези съоръжения са построени преди 17 000 години. Група германски учени, сред които директорът на Потсдамската астрономическа обсерватория д-р Ханс Людендорф, астрономът д-р Фридрих Бекер от „Спекула ватикана“, проф. Арнолд Колшутер от Бонския университет и проф. Ролф Мюлер от Института по астрофизика в Потсдам се заемат с внимателна проверка на изследванията на проф. Познански. Те стигат до извода, че неговите изчисления са верни.

Какви са били хората, построили град Тиахуанако, и как е загинал той? Причина за катастрофата, според твърденията на проф. Познански, са станали „сеизмологични измествания, които довели до препълване на езерото и до вулканични изригвания“, съпроводени с огромно наводнение. При разкопките било установено, че останките на хора и животни лежат в хаотичен безпорядък заедно с обработени камъни, инструменти и безброй най-различни други предмети. Виждало се, че разрушенията са следствия от някаква стихия. Перуанските легенди също съдържат подобен разказ – за мощно наводнение в древността, напомнящо Всемирния потоп.

Произходът на Тиахуанако се свързва и с Атлантида и със загадъчната раса на титаните – полубогове, живели някога на земята, както и с тайнствените бели индианци. Учените предполагат, че в Тиахуанако е съществувал култ към бог Виракоча, който според индианските предания е бил светлокож мъж с бяла брада, облечен в дълга бяла роба и сандали. Той бил добър, но хората, подтикнати от злите магьосници, го заставили да напусне тези места, и той отишъл на Изток.

От работата на древните архитекти са се запазили малко артефакти до наши дни. Загадъчната пирамида на Акапана, най-голямото съоръжение в града, е с височина 15 метра, а дължината на основата й е 152 м. Вратата на Слънцето е най-известният монумент в древния град. Тя е украсена с тайнствено изображение на неизвестно божество с венец от змии и глави на пуми. „Вратата на Слънцето“ е покрита с йероглифи, а от двете страни на централното изображение има 24 фигури, построени в три реда. Сред тях изследователите откриват животински видове, които са живели в Южна Америка преди около 12 000 години.

Смисълът на изображенията е разчетен през 1949 г. и се оказва, че те представляват календар, но не свързан със земните астрономически цикли. Годината от този календар се състои от 290 дни – 10 месеца по 24 дни и два месеца от 25 дни, което е характерно за планетата Венера. Дали Вратата на Слънцето е единственото подобно съоръжение в този мъртъв град на гиганти? Учените предполагат, че сред развалините е имало и други порти, посветени на други небесни тела.

Вътре в храма Каласасая и досега стоят две масивни скулптури, една от които наричат „монахът“. Изсечена от варовик с височина 1,8 метра, скулптурата изобразява същество с човекоподобен вид, което държи в дясната си ръка предмет, напомнящ нож с вълнообразно острие, а в лявата – странен предмет, напомнящ книга. Втората фигура също смътно напомня човек, който държи някакви уреди. Стените и терасите са изградени от огромни, тежащи тонове каменни блокове, които са обработени изумително добре. За какво са се служели? Засега не е известно.

Близо до Тиахуанако се намират разхвърлени в безпорядък огромни блокове, които тежат от 100 до 450 тона, сякаш пометени от гигантски взрив. Блоковете са били свързани един с друг с метални ленти. Подобни съоръжения не се срещат никъде в Южна Америка. Повърхността на тези блокове е идеално гладка, сякаш са отрязани с огромен бръснач. В нашата цивилизация до момента не са известни такива начини за обработка на камък.

От векове съществуват легенди за огромни сгради, скрити под водите на Титикака. През 1980 г. боливийският учен и писател Хуто Боеро Рохо заявява, че е намерил останки от селище на дъното в североизточната част на езерото. „Открихме храм, построен от огромни каменни блокове, водещи неизвестно накъде каменни пътища и стълби, основите на които са обрасли с водорасли“, казва той.

През 2001 г. италианският учен Лоренцо Епис потвърждава, че на дъното на Титикака има останки от древен град. Той съобщава, че потопеният храм е с разбери 200 на 49 метра, а под водата са открити тераси за отглеждане на селскостопански култури, както и стена, дълга 790 метра. Всички тези руини са от периода преди цивилизацията на инките.

Кои са били тайнствените строители и каква е съдбата им? Езерото Титикака не бърза да разкрива тайните си и очаква нови изследователи.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.