Anna.bg
Психология
19 ноември 2015

Нощният сън против депресията

1 316
0
Нощният сън против депресиятаНаправени наскоро изследвания показват, че сънищата ни оказват мощно психотерапевтично влияние. На сън ние се справяме с отрицателните емоции, борим се с депресията и преодоляваме кризите. Андреа Рок, научен журналист, специализиран в сферата на медицината и автор на книгата „Мозъкът на сън”, представя най-новите факти по темата за сънищата.

Теорията Картрайт
Розалинд Картрайт – учен и ръководител на изследователския Център по разстройствата в съня в Чикаго, смята, че сънищата помагат на човек да регулира емоционалния си живот и да филтрира негативните чувства. По своята същност сънищата са регулатори на настроението. Тя проверява хипотезата си при хора, чийто брак се е разпаднал наскоро или се намира в стадий на „умиране”. Тя продължително време изучава поведението на хора, които са преживели краха на своя брак и се намират в състояние на депресия. Става ясно, че моделите на съновиденията при тези, които трудно да се справят с последствията от тази психологическа травма (а разводът почти винаги е тежко събитие), и другите, които достатъчно бързо излизат от кризата, са доста различни. Получените от Картрайт данни съвпадат с възгледите на много други съвременни учени.

Розалинд Картрайт се заема да изследва сънищата преди около половин век – през 60-те години. Тя стига до изненадващ извод, когато изследва сънищата на хората – те по-често виждат неприятни сънища, в които преобладават емоции от негативния спектър.
Шампион в нощните „визити” е страхът – хората се страхуват от нещо на сън много по-често, отколкото когато са будни. Много често по време на сън хората изпитват безсилие, тревога и чувство за вина. Не по-рядко през нощта усещаме гняв, потиснатост и напрежение.

Именно това усилване на негативните чувства навежда Картрайт на мисълта, че на сън се извършва някакъв процес на интегриране на емоционалните преживявания. И мозъкът отдава предпочитание на тези от тях, които предизвикват стрес и са сериозна заплаха за самоуважението, самооценката и образа на Аза. Тази работа мозъкът извършва по време на бързия сън.

Утрото е по-мъдро от вечерта – научни източници на поговорката
Оказва се, че по време на нощния сън се извършва преработване на информацията – мозъкът дава емоционална оценка на всяко събитие от изминалия ден. Тези, които получат „двойка”, се изпращат за преработка. Съотношението на негативните и позитивните емоции всеки ден е различно – пропорциите варират, но делът на лошите чувства, преживявания и емоции е винаги по-голям. Съотношението позитив/негатив може да бъде от 60/40 при хората, които са имали успешен ден и той е минал относително гладко и без сътресения, до 95/5 и даже 98/2 — при тези, които преживяват не най-добрите си времена и имат откровено тежки дни.

Именно този негатив се преработва от мозъка по време на нощния сън (освен това, сънят помага да се реши проблемът), за да се подготви човек за срещата с новия ден с нови сили. Това има пряко отношение към оцеляването – ако човек не е готов за реалния живот и не му достигат сили и енергия, от гледна точка на еволюцията той няма да се смята за „успешен” вид, достоен за последващо развитие.

Разбира се, има нощи, когато сънищата нямат толкова много работа. Но по правило, всяка нощ ние си лягаме с багаж от нерешени проблеми, свързани с нашата личност и с емоциите ни. Това може да е леко бодване по самолюбието – например, чули сте случайно как неприятно се изказва по ваш адрес колега, или се тревожите за семейството си. Има и тежки случаи – развод, скандал с родителите и съпруга или проблеми с децата.

Нощни психотерапевтични сеанси
Преди повече от 15 години Розалинд Картрайт публикува резултатите от своето изследване на моделите сънища на 130 души. Едната група е от напълно здрави в психичен план хора, другата – контролната, е от хора, страдащи от клинична форма на депресия. Картрайт успява да установи, че по-голямата част от отрицателните емоции се преработва във фазата на бързия сън и колкото по-близо е утрото, толкова по-преобладаващи са позитивните сънища, те стават приятни и успокояващи.

Но това подобряване на настроението и позитивните сънища близо до събуждането са характерни за здравите хора. Сънищата на тези, които страдат от депресивни разстройства, се характеризират с изненадващо отсъствие на каквито и да са емоции в началото на бързата фаза на съня, а след това стават все по-негативни. Вероятно, това е свързано с факта, че депресивните хора по цял ден имат тягостни и отрицателни емоции, хващат се за всичко лошо и непрекъснато изпитват мъка и разочарование. Повтарянето на тези емоции по време на сън само задълбочават дневните им преживявания. Те се събуждат в лошо настроение. В това е разликата в моделите на сънуване между здравите хора и онези, които са потиснати от мъка и депресии.

Едно от изследванията на Картрайт хвърля светлина върху механизма за преодоляване на депресията и ролята на сънищата в този процес. Оказва си, че тези хора, които за няколко месеца успяват да преодолеят симптомите на депресия и не са се съсипали заради своя развод, в повече от половината случаи на сън са виждали бившите си съпрузи и запомняли сънищата си по-често от тези, които не успели да преминат този период от живота си без емоционални загуби. Съдейки по всичко това, способността не само да преработват негатива на сън, но и да помнят своите нощни приключения също има своя терапевтичен ефект върху сънуващите. Като един пример – появата на бившите съпрузи в съня отначало предизвиква тягостни преживявания, но колкото по-често се случва това, толкова по-често техният образ става по-положителен. В крайна сметка това води и до появата на чувство за свобода, лекота и усещане за избавяне от преживяното.

Розалинд Картрайт е убедена, че запомнянето на сънищата и създаването на сън на връзка между актуалното емоционално състояние и тягостните спомени за неудачния брак многократно повишава вероятността за успешно преодоляване на депресията.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.