Anna.bg
Брак
30 август 2015

Как един въпрос може да спаси брака

49 880
0
Как един въпрос може да спаси бракаСемейният живот не винаги е щастлив и безоблачен. Но всеки от нас може да се опита да го направи по-добър, смята известният американски писател Ричард Пол Евънс. Eто неговата история, която може да бъде от полза на много читатели:

Голямата ми дъщеря Джена ми каза наскоро: „Когато бях малка, най-много се страхувах, че с мама ще се разведете. Но когато станах на 12, реших, че може и да е за добро – вие постоянно се карахте!” Тя се усмихна и добави: „Радвам се, че вие, приятели, все пак успяхте да се разберете.”

Дълги години с жена ми Кери водехме ожесточени боеве. Когато погледна назад, не разбирам съвсем как въобще ни е дошло на ум да се оженим – нашите характери не си подхождаха особено. И колкото по-дълго живеехме в брак, толкова по-силно се проявяваха противоречията. Богатството и славата не направиха живота ни по-лесен. Напротив, проблемите се увеличиха. Ние се карахме толкова често, че беше трудно да си представим да живеем в мир заедно.

Непрекъснато се зъбехме един на друг, и двамата старателно криехме болката си зад каменни стени, които издигахме около сърцата си. Оказахме се на ръба на развода и го обсъждахме неведнъж. Бях на турне, когато бентът се скъса. Току що отчаяно се наругахме по телефона и Кери затвори. Почуствах ярост, безсилие и дълбока самота. Разбрах, че съм стигнал предела – повече не можех да издържам.

Тогава се обърнах към Бога. Или се нахвърлих отгоре му. Не зная може ли да се нарече молитва това, която крещях яростно в онези минути, но те са се запечатали в паметта ми завинаги. Стоях под душа в хотела в Атланта и крещях на Бог, че този брак е грешка и че не мога да живея така. Да, идеята за развод ми беше ненавистна, но болката от съвместния живот ме беше измъчила. Освен ярост аз изпитвах и объркване. Не можех да разбера защо с Кери ни е толкова трудно заедно.

Дълбоко в душата си знаех, че жена ми е добър човек. И аз съм добър човек. Защо тогава не успяваме да подредим отношенията си? Защо се бях оженил за жена, чийто характер толкова не подхожда на моя? Защо тя не иска да се промени?

Накрая, пресипнал и разбит, аз седнах на пода в банята и се разридах. От тъмнината на отчаянието дойде озарение – ти не можеш да я промениш, Рик, ти можеш да промениш само себе си.

На другия ден на прага у дома ме очакваше хладната ми жена, която даже не ме удостои с поглед при срещата ни. В онази нощ, когато лежахме в леглото ни толкова близо един до друг и едновременно с това толкова далеч, аз разбрах какво трябваше да направя.
На следващата сутрин още в леглото аз се обърнах към Кери и попитах:
- Как да направя деня ти по-добър?
Кери ме погледна сърдито:
- Какво?
- Как да направя деня ти по-добър?
- Никак, - отряза ме тя. – Защо питаш?
- Защото го мисля, - казах. – Просто искам да знам как да направя деня ти по-добър.
Тя ме погледна цинично:
- Искаш да направиш нещо? Отлично, измий тогава кухнята.
Изглежда жена ми мислеше, че ще се взривя от злост. Аз кимнах: „Добре”. Станах и измих кухнята.
На другия ден попитах същото:
- Как да направя деня ти по-добър?
- Подреди гаража.
Въздъхнах дълбоко. Този ден имах много работа и ми беше ясно, че жена ми каза това нарочно, за да ме ядоса. Напираше ми отвътре да й отговоря.
Вместо това казах: „Добре”. Станах и следващите два часа чистих и подреждах гаража. Кери не знаеше какво да мисли. Настъпи следващото утро.
- Как да направя деня ти по-добър?
- Никак! – каза тя. – Нищо не можеш да направиш. Моля те, прекрати това.
Отговорих й, че не мога, защото съм дал дума. „Как да направя деня ти по-добър?” – „Защо правиш това?” – „Защото ти си ми скъпа. И нашият брак също ми е скъп.”
На следващата сутрин попитах отново. И следващата. И следващата. След това, по средата на втората седмица, се случи чудо. При моя въпрос очите на Кери се напълниха със сълзи и тя заплака. След като се успокои, жена ми каза: „Моля те, престани да ми задаваш този въпрос. Зная, че ти е тежко с мен. Не разбирам защо толкова време оставаш с мен.”

Аз я докоснах по брадичката, за да погледна в очите й. „Защото те обичам”, - казах й. – Как да направя деня ти по-добър?”
„Аз трябва да те питам за това.” „Трябва, но не сега. Сега аз искам да се променя. Ти трябва да знаеш колко много означаваш за мен. „

Жена ми сложи глава на гърдите ми. „Извинявай, че се държах така ужасно.”
„Обичам те”, - казах аз. „И аз те обичам, - отговори тя. – Как да направя деня ти по-добър? Кери ме погледна ласкаво:
„Може би да прекараме известно време заедно? Само ти и аз.”
Усмихнах се: „Много искам да направим това!” Аз продължавах да питам повече от месец. И отношенията ни се измениха. Прекратихме скандалите. След това жена ми започна да ме пита: „Какво би искал да направя? Как да бъда по-добра жена за теб?”

Стената между нас рухна. Ние започнахме да си говорим – открито, смислено – за това, какво искаме от живота и как да се направим един друг по-щастливи. Не, не решихме изведнъж всички проблеми. Аз даже не мога да кажа, че никога повече не сме се карали. Но природата на нашите караници се измени. Те се случваха все по-рядко, сякаш им липсваше енергията, която имаха по-рано. Ние ги лишихме от кислород. Нито един от двама ни не искаше повече да нарани другия.

С времето разбрах, че нашата история е била илюстрация на един много по-важен урок за брака. Въпросът „Как да направя твоя ден по-добър?” си струва да си зададе всеки, който живее в отношения с някого. Това е истинската любов. Романите за любовта обикновено се свеждат до любовните копнежи и „те живяха дълго и щастливо”, но това „дълго и щастливо” не се ражда от жаждата да обладаваш и да принадлежиш на любимия човек.

В реалния живот любовта не е в това, да изпитваме желание към някого, а искрено и дълбоко да му желаем щастие – понякога даже в ущърб на нашето собствено. Истинската любов не е в това, да направим другия свое копие. Тя е в това – да разширим нашите собствени възможности, да проявяваме търпение и грижа заради благополучието на любимия човек.

Аз не искам да кажа, че нашият с Кери опит ще сработи при всяка двойка. Даже не съм сигурен, че всички двойки на прага на развода непременно трябва да се мъчат да спасят брака си. Но съм безкрайно благодарен за вдъхновението, което получих одни ден във вид на този простичък въпрос. Благодарен съм, че както и преди, имам семейство и моята жена се събужда до мен в леглото всяка сутрин. И аз съм щастлив, че даже сега, десетилетия по-късно, от време на време един от нас се обръща към другия и пита: „Как да направя деня ти по-добър?” Струва си заради това човек да се събужда сутрин.

Източник
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.