Anna.bg
Притчи
14 август 2015

Легенда за двата хълма

1 770
0
Легенда за двата хълмаЕдна майка имала един единствен син. Оженил се той за изумително красива девойка, за чиято красота се мълвяло през девет страни в десета. Но сърцето на тази девойка било черно и зло.
Довел синът младата си жена в родния си дом. Снахата веднага намразила свекърва си и казала на мъжа си: „Много ми пречи майка ти, бял ден не виждам от нея. Кажи й да не влиза в къщата, нека да спи в плевника – хем няма да ми пречи, хем ще й бъде по-спокойно там.”

Натъжил се, въздъхнал влюбеният мъж, но послушал жена си – настанил майка си в плевника и й забранил да влиза в къщата. Страхувала се майката да се мерне пред очите на злата си снаха. И когато снахата влизала в плевника, майката се криела под леглото.

Но на снахата това не й стигало. Казала на мъжа си: „Виж какво, не може да продължава така, майка ти ми пречи! Що за семеен живот е това, след като всеки ден имам чувството, че някой ме следи и ме подслушва. Дай да я преместим в обора. И на нас ще ни е по-широчко, и на нея също.”
Младият мъж дълго се съпротивлявал на това предложение, но бил принуден отново да отстъпи пред красивата си жена – преместил майка си в обора. От този ден майката толкова се страхувала от снаха си, че излизала от обора само нощем. А синът? Той вече вървял само с наведена глава.

Една вечер младата красавица си почивала под сянката на цъфналата ябълка и видяла, че майката излиза от обора. Побесняла жената и хукнала при мъжа си: „Ако искаш да живея с тебе, направи така, че онази да я няма при нас – прати я някъде, където очите ми няма да я виждат. Пречи ми, не мога да живея заедно с нея!” – „Къде мога да я заведа, жено? Та тя ми е майка, не е някаква чужда жена. А и това е нейният дом”, опитал се да възрази синът. „А бе ти стопанин ли си в този дом или тя е стопанката?” – креснала красавицата. – В края на краищата, нормално семейство е това, в което у дома има един стопанин и една стопанка. А при нас излиза, че стопанките са две. Затова няма в този дом ни мир, ни щастие. Избирай – или тя да се маха от къщата, или аз!” – „Но къде може да отиде тя? Ние нямаме роднини, които да я приютят…” – отговорил мъжът.
„В такъв случай, отърви се от нея по друг начин”. – „По какъв друг начин?” – „Ама колко си глупав, мъжлето ми. По друг начин означава, убий я и да приключват нещата.” – „А бе ти на себе си ли си? Как мога да убия майка си!?” – възмутил се мъжът.
„Както решиш, така я убий. А на мен, като доказателство за свършеното, ще ми донесеш сърцето й. Или повече не съм ти жена! Край, разговорът е приключен!” – изсъскала злобната красавица, блъснала вратата и отишла пак да си почива под ябълковото дърво.

Мислил-мислил неразумният мъж над думите на жена си и решил, че все пак трябва да се подчини на женичката си.
„Вероятно е права жена ми, — размишлявал той, — нали с нея ще доживявам старините си, с нея ще възпитавам децата си, а не с мама…”.

И решил той да заведе майка си в далечната степ и там да я убие, а на хората да каже, че майка му умряла по пътя – разболяла се и умряла…
Тръгнали те, вървели, вървели и стигнали до далечната безлюдна степ. Вървят, вървят, а синът през цялото време крачи и се препъва, не му се иска да убива майка си. Погледнал я – стара, слабичка, прегърбена… и такава жалост бликнала от сърцето му, че не се сдържал, паднал на колене на земята и заплакал.
— Какво се е случило, синчето ми? – уплашила си майката, седнала до него и започнала да го гали по главата: - Какво става с тебе, миличък?
И синът разказал на майка си за разговора с жена си.

Тя мълчала около минута, опитвайки се да събере мислите си. Сърцето й, пълно с любов към сина, трепнало и забило учестено. Но нито един мускул на лицето й не издал вълнението й. Казала му с ласкава усмивка:
— Мило мое ненагледно момче, човек опознава живота благодарение на любовта. Всичко живо на този свят е проникнато с любов. Но пътищата на любовта са пълни с опасности. Не си ли се объркал в избора си, сине мой? Не е ли заслепила женската красота твоя разум?
— Не, аз обичам жена си повече от живота си, - отвърнал синът.
— Тъжно ми е да гледам как мъката те изяжда отвътре. Няма смисъл за мен в такъв живот. Вземи сърцето ми и го занеси на своята възлюблена!
С тези думи майката изтръгнала сърцето от гърдите си и го протегнала към сина. Със сълзи в очите, синът сложил още биещото сърце на майката върху един кленов лист и го понесъл към дома, при жена си. Върви и гледа майчиното сърце – а то все бие, продължава да бие, не спира. От безмерно вълнение краката му се подкосили и той паднал. Силно ударил коляното си в един камък и застенал. И в този момент чул шепот:
— Милото ми момче, силно ли се удари? Седни, почини си, потъркай с длан удареното място… — прошепнало сърцето на майката с трепетно вълнение, а след това потръпнало… и замряло.

Ледена печал сковала душата на осиротелия син. И изведнъж той прогледнал, разбрал каква непоправима грешка е направил.
— О, мамо! — проплакал той. — Какво направих аз!!!
И заридал с пълен глас синът, така че цялата степ чувала воплите му. Взел синът горещото майчино сърце в дланите си, притиснал го към гърдите си, върнал се при тялото й. Вложил сърцето в разкъсаната й гръд и я облял с горещите си сълзи на разкаяние.
Разбрал той, че никой никога не го е обичал толкова предано и безкористно като родната му майка.

Толкова огромна и неизчерпаема била майчината любов, толкова всесилно било желанието й да види сина си радостен и щастлив, че сърцето й оживяло, зараснала разкъсаната гръд. Станала майката и притиснала къдравата глава на сина си към гърдите си.
След този момент от очите на сина сякаш паднала пелената, която ги закривала, която му пречела зад красотата на жена си да види нейната злоба и лошотия.

Той хванал за ръка майка си и двамата тръгнали през степта накъдето им видят очите. И както вървели, внезапно се превърнали в два хълма. Всяко утро изгряващото слънце с първите си лъчи огрява върховете на тези хълмове…
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.