Anna.bg
Любопитно
15 юли 2015

Древни вулкани довели до краха на Римската империя

1 290
0
Древни вулкани довели до краха на Римската империяИзригванията на вулкани в Северна Америка са довели до образуването на огромен облак пепел и сулфатен прах, което е променило климата и като резултат предизвикали падането на Римската империя, пише британският вестник The Telegraph. Изданието цитира изводите на авторитетен международен екип от учени-историци и експерти по климата. Те пресъздават подробна хронология на вулканичните изригвания за последните 2500 години, като отбелязват конкретни епизоди, повлияли на историята на човечеството.
Природните катастрофи са основна причина за рязката промяна на климата, особено в онези исторически периоди. Изригването на вулканите довеждало до рязко захлаждане, тъй като изхвърлянето на голямо количество пепел в атмосферата закривало планетата от слънчевата радиация. Поредицата вулканични изригвания в Северна Америка предизвикало и активизиране на вулканите в тропиците.

Оказало се, че 15 от 16-те най-студени лета (от 500 г. до 1000 г. от. н. е.) са били веднага след вулканичните изригвания. Учените създали почти точна хронология на тези природни събития, като изследвали ядрата на ледниците в Гренландия и Антарктида за наличие на сулфати с вулканичен произход. Паралелно с това историците прелистили много китайски, вавилонски и европейски документи от този период, започвайки от 254 г. до нашата ера. Изследванията уточнили, че през 535 г. и 539 г. от н. е. в Северна Америка са изригнали два мощни вулкана. Това се отразило силно върху живота на населението в района на Средиземноморието.

Известно е, че в края на март 536 г. от н. е. небето над цяла континентална Европа било покрито от гъст облак пепел, който не се разсеял в продължение на 18 месеца. Според записите на историците от това време и конкретно Касиодор, преториански префект в Италия, слънцето светело слабо като луна: „Зима без бури, пролет без мекота, лято без горещини”... Регистрирани са и заледявания, на много места падал сняг. Светлината не достигала за нормална реколта от селскостопански култури и плодове. Три години по-късно прашният облак над Европа се появил отново и се задържал няколко месеца.

Тези природни катаклизми довели до масов глад и улеснили разпространението на ужасната Юстинианова чума през 541-546 г., която унищожила най-малко една трета от населението на Европа. Това е първата известна в историята чумна епидемия, по времето на византийския император Юстиниан I. Епидемията под формата на пандемия достигнала своя връх около 544 г., когато в Константинопол всеки ден умирали до 5000 души, а в някои дни имало и по 10,000 смъртни случаи. Феноменът е описан от Прокопий Кесарийски.

Според историците, всичко това е довело до значително отслабване на Източната Римска империя, която и без това вече била в своя упадък.
Коментари в Facebook
Добави коментар
Информация
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.